КОВАРНИТЕ СТРАХОВЕ НА САМОТНОТО МАЙЧИНСТВО

Може би днес този проблем става актуален както никога за много семейства, състоящи се от двама души - майка и дъщеря. Младите хора, ориентирани към западния начин на живот, се стремят към самостоятелност. Хората от старото поколение не чувстват увереност в утрешния ден. И затова така изграждат отношенията с порасналите си деца, че те да останат при тях колкото се може по-дълго.<br /> <br /> <u><b>Като приятелки</b></u><br /> <br /> Днес вече не е модно да се казва: &quot;Родих дете заради себе си&quot;. Но тук става дума точно за този случай. Дъщерята заменя на майката всичко - интересите, увлеченията, общуването с приятелките и с мъжете. Жената прави така, че на момичето да му е по-интересно с майка му, отколкото с връстниците му. Родителката се занимава с образованието на дъщеря си, ходи с нея на почивка, организира й домашни празници. Границата, която трябва да съществува между възрастния родител и детето, се изтрива - те знаят всичко една за друга. Те са като две приятелки. На практика по този начин майката задържа развитието на дъщеря си, лишавайки я от възможността да порасне.<br /> <br /> Един от симптомите на такива нездрави отношения е това, че на тийнейджърска възраст момичето не може да се влюби. То не е изпитало самотността и неразбирането, естествени за тази възраст, и няма желание да търси човек, който би заменил родителите му. Отношенията й с противоположния пол са повърхностни. Девойката знае, че никой няма да я обича по-силно от майка й. Ето защо тя се разделя с мъжете с лека ръка. И дори да се омъжи и да роди дете, за всички проблеми тича при майка си. Съпругът не става най-близкия човек за нея. И един ден майка й ще й каже: &quot;Мъж ти трябва само за да родиш. Вече си имаш дете, така че прибирай се у дома!&quot;<br /> <u><b><br /> <br /> По метода на шантажа</b></u><br /> <br /> Тази майка планомерно е култивирала у дъщеря си чувство на вина. Тя често й е разказвала колко й е било тежко да отглежда детето си сама, как по цели нощи не е спяла, как се е притеснявала, когато дъщеря й е била болна... И най-важното - тя е пожертвала личния си живот, за да не травмира дъщеря си.<br /> <br /> Дъщерята расте с усещане за безкраен дълг към майка си. За нея е престъпление да я напусне и да започне самостоятелен живот. А ако направи опит за това, веднага ще й се напомни: &quot;Когато ти беше на пет години, аз можех да уредя личния си живот. Но ти плачеше и аз си стоях вкъщи. А сега, естествено, когато вече съм стара и безпомощна, ти ме изоставяш&quot;.<br /> <br /> На практика това е обикновен шантаж. Не бива да се прехвърля отговорността за несъстоялия се личен живот върху петгодишно дете. Но ако момичето не проумее истинските мотиви на майка си, то така и ще си остане при нея с усещането, че няма право да мисли за свой личен живот.<br /> <br /> <br /> <u><b>На къси юзди</b></u><br /> <br /> Външно тази майка е пълна противоположност на предишните два типа. Тя казва на дъщеря си: &quot;Излез, иди на дискотека, срещни се с приятеля си! А аз... аз съм си преживяла живота...&quot; Но ако девойката не улови подтекста и наистина започне да се приготвя за среща, майка й непременно ще получи някакъв пристъп. И срещата с любимия човек ще бъде отложена. А ако, не дай си, Боже, дъщерята реши да се ожени, майка й направо може да се парализира. И сватбата ще бъде осуетена. При това майката не се преструва. Просто тялото й се отзовава на желанието й да задържи дъщеря си край себе си, подобно на организма на малчугана, който не иска да ходи на детска градина. Ако такава майка изобщо позволи на дъщеря си да се омъжи, тя го прави само при условие, че ще живеят заедно или близо една до друга. Иначе нощните обаждания от рода: &quot;Зле ми е, умирам&quot; ще накарат младата жена да загърби интересите на своето семейство и да живее само с майчините си проблем<br /> <br /> Когато обаче дъщерята успее да отстои своето право на самостоятелен живот, не са редки случаите, когато майката по чудо оздравява. Случва се и парализа да изчезне...<br /> <br /> <br /> <u><b>&quot;Ама къде отиваш?!&quot;<br /> </b></u><br /> Жената, което отглежда детето си сама, често е свръхтревожна. През цялото време й се струва, че с детето й може да се случи нещо. Такива майки се наемат да работят в детската градина, където ходи дъщеря им, после стават учителки в училището, където тя учи, през лятото отиват като готвачки в лагера, където почива момиченцето. Майката обяснява всичко това с тревогата си за слабото здраве на детето - понякога реално, друг път измислено. Тя освобождава щерка си от физкултура, от почистване на класната стая, от походи. Майката непрекъснато напомня на момичето: &quot;Не забравяй, че имаш астма /екзема, порок на сърцето/&quot;, внушавайки му безпомощност и необходимост от пълна зависимост от себе си. И не може и дума да става нито за романтични чувства, нито за създаване на свое семейство: &quot;Къде ще ходиш с тая астма /екзема, порок на сърцето/!&quot;<br /> <br /> Ако момичето повярва в това, двете с майка си така и ще си останат да остаряват заедно, лекувайки се взаимно и грижейки се една за друга.<br /> <br /> <br /> <u><b>Съвети за майката<br /> </b></u><br /> 1. Свиквайте с мисълта, че рано или късно ще трябва да пуснете дъщеря си - тя трябва да създаде свое семейство.<br /> <br /> 2. От рано мислете как ще живеете, когато дъщеря ви ви напусне - имате ли лични интереси, своя сфера на общуване.<br /> <br /> 3. Не се надявайте особено, че ще имате възможност да се занимавате с внуци. Първо, младите днес не бързат да се сдобиват с наследници, затова може и да не дочакате внуци. Второ, не е изключено дъщеря ви да пожелае сама да се грижи за децата си, а вие само понякога да й ходите на гости.<br /> <br /> 4. Поддържайте контакти с приятелите и колегите си. Не се затваряйте само вкъщи и в общуването с дъщеря си.<br /> <br /> 5. Не натрапвайте на порасналата си дъщеря своите съвети, ако тя не ги иска. В трудна ситуация просто й дайте да разбере, че я обичате, каквото и решение да вземе.<br /> <br /> <br /> <u><b>Съвети за дъщерята</b></u><br /> <br /> 1. Не се заседявайте вкъщи, дори и да ви е много приятно там. Постепенно се отделяйте от майка си: ходете през уикендите на вилата на приятелката си, а през ваканцията на екскурзия със състудентите си. А ако имате възможност да учите или работите в друг град или в чужбина, не пренебрегвайте това.<br /> <br /> 2. Ограничавайте нивото на откровеност в общуването с майка си. Преди се смяташе, че първата менструация е знак, че вие вече не сте майка и дете, а две жени. Не разказвайте подробности за личния си живот, а още по-малко - за семейния.<br /> <br /> 3. Подкрепяйте желанието на майка си да общува със своите връстници. Не й пречете - напротив, радвайте се, ако тя си намери приятел или има намерение да се ожени.<br /> <br /> 4. Не се поддавайте на изнудването, ако майка ви започне да ви внушава, че сега вие сте длъжна да пожертвате живота си заради нея, както някога била направила тя. <br />