Божана Апостолова: Рангел Вълчанов умира бавно!

<em>Божана Апостолова-Пейкова е българска поетеса и издател. Завършила е българска филология във Великотърновския университет. Собственик е на Полиграфически комплекс, издателска къща &bdquo;Жанет 45&ldquo; и &bdquo;Студио Стандарт&ldquo;, както е и управител на фондация &bdquo;Изкуство без граница&ldquo;. Носител е на наградата &ldquo;Пловдив&rdquo; за литература, &bdquo;Златният ланец&rdquo; на в. &ldquo;Труд&ldquo; за поезия, &ldquo;Золотая муза&rdquo; &ndash; за лично творчество и принос в българо-руските културни взаимоотношения. Лауреат е на ордена &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo;. <br /> <br /> Тя е един от най-близките приятели на режисьора Рангел Вълчанов. &ldquo;Познавам добре неговия висок дух и съм сигурна, че ще успее да проговори&rdquo;, каза Божана Апостолова на премиерата на книгата на режисьора &ldquo;Всички ще умрем, а сега наздраве&rdquo;. &ldquo;То на глупавия човек дай му дух, и се оправя&rdquo;, отговори й тогава Рангел с неподражаемия си хумор.<br /> <br /> Преди месец, на представянето на втората му книга &ldquo;Ура! Най-после и онемях!&rdquo; стана ясно, че големият режисьор е зле, с много разсейки. &ldquo;Това е последната ми прегръдка с хората&rdquo;, казал й той. Ето какво разказа Пейкова за здравето на Рангел Вълчанов, който от 12 години се бори с рак на гърлото.<br /> </em><strong><br /> - Г-жо Апостолова, вие сте един от най-близките приятели на Рангел Вълчанов. Как е той?<br /> </strong>- Сега кандидатства за пари от Министерството на здравеопазването, за да отиде на операция във Франция. Само че всички смятат, че разсейките са толкова много, че операцията е безсмислена. Рангел е изключително зле. Преди време му махнаха гласните струни, оставиха само една, чрез която леко шепти. Ние си говорим с почукване &ndash; като ми почука един път е да, два пъти &ndash; не и след това &ndash; може би. Единственото, с което живее (чак даже се притеснявам да не стане досадно), е да върви и да коментира книгата. И нищо друго. Нещо му се иска да прави. Тъжна работа. Отива си.<br /> <strong><br /> - Виждали ли сте се скоро?<br /> </strong>- Виждахме се, докато правехме книгата, даже скоро му доплатих хонорара за нея. Бях му взела за редактор Виктор Самуилов, един изключителен творец. Рангел обаче го отпрати с думите: &ldquo;Съавтори не искам!&rdquo; И единствено мен послуша, защото го помолих да сложи още едно-две откъсчета за внука си, защото когато опират до детето, нещата са най-силни.&nbsp;<br /> <br /> <strong><span id="1334663744211S" style="display: none">&nbsp;</span>- Не може ли да се открие сметка и приятели, и почитатели на Рангел да му съберат необходимите пари?<br /> </strong>- Не, не. Те му трябват, за да отиде на операция. От министерството дават пари, но когато има смисъл. Тук като виждат лекарите толкова разсейки, смятат, че операция няма да помогне. Това си е преценка и на специалистите. Виждам го, че бавно и сигурно умира. <br /> <br /> <strong>- Разбирам тогава защо и дъщеря му Ани не иска да говори за здравето на баща си.<br /> </strong>- Ами те и от гордост не искат да говорят. Те са горди хора.<br /> <strong><br /> <br /> <br /> Режисьорът:<br /> Всичко по мен е минало под ножа!<br /> </strong><br /> Сънувам гласа си, но вече не мога да говоря<br /> <br /> &ldquo;В тези двадесетина години се овърголих в какви ли не болести. Всичко по мен е минало под ножа. Голям късмет извадих с доктори, ангели спасители, които винаги точно в дванайсет без пет ме хващаха в своите ръце и чрез тях тялото ми успешно се докосваше до какви ли не скалпове, ножове, клещи, игли, конци, рентгени, упойки, спринцовки, памперси, подлоги, бинтове... Но оживяваше. Сънувам гласа си. Много неприятно. Много често говоря насън. И ми е кеф, кеф. Събуждам се - нямам глас! По-добре въобще да не се събуждам. Да, много неизказани неща сега ме мъчат. Не знам колко са, но са много. Искам да говоря непрекъснато. Искам да говоря на руски, на английски. А не мога. Мъчат ме спомените. Настоящето би било много кофти, ако няма спомени. Без спомени човек умира прав! Затова се обръщам към читателите: &ldquo;Недейте да пренебрегвате вашите спомени!&rdquo; <br /> <br /> Без спомените хората са нищо - отворена врата в полето. Сам се възкресявам! Таман да отида там, горе, и хоп - поемам отново въздух. Имаше времена, когато май се страхувах от смъртта. Сега вече свикнах с мисълта за смъртта. Ами да дойде, все ми е едно! 800 метра нагоре и отлиташ!&rdquo;, написа Рангел Вълчанов за в. &ldquo;Стандарт&rdquo; преди година. <br /> <br /> Малко преди това претърпял операция на гласните струни и е загубил гласа си. През 2005 г. е претърпял операция на белите дробове. &ldquo;Имах тумор на белия дроб в лявата част. Оперираха ме в хирургията на болница &rdquo;Света София&rdquo;. Доц. Дани Петров се справи чудесно. Аз съм нещо като манекен на медицинските науки. Който не е пожелал, той не е влизал в мен като оператор със скалпел. Опериран съм от главата до петите, но най-сериозни бяха операциите на очите ми и на стомаха ми. Слава Богу, всичко мина успешно&rdquo;, разказа режисьорът за в. &ldquo;Шоу&rdquo; през 2008 г.<br /> Дъщеря му, актрисата Ани Вълчанова, отказа да коментира състоянието на баща си в момента. &ldquo;Той има това заболяване (рак на гърлото &ndash; б.а.) от 12 години. Основно ние сме си вършили работата, не ни трябва медийно внимание&rdquo;, ядосано заяви тя.<br /> <br /> <br /> <strong>КОЙ Е РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ?<br /> </strong><br /> Цялостното творчество на Рангел Вълчанов е впечатляващо. Автор е на 20 игрални филма, на повечето от които е сценарист или съсценарист. Има и 10 документални ленти. Макар че е завършил театрална режисура при проф. Боян Дановски, Рангел започва творческата си кариера като актьор и от &ldquo;Тревога&rdquo; (1951) досега се снима в над 15 филма.<br /> <br /> Той има невероятния шанс да започне режисьорския си път с Валери Петров в три филма. Първият е &ldquo;На малкия остров&rdquo; (1958), за който Рангел печели втора награда за режисура на кинофестивала в Прага и почетен диплом в Мелбърн. Вторият филм е &ldquo;Слънцето и сянката&rdquo; (1962), който е отличен на кинофестивала във Варна за сценарий, режисура и музика. Печели отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн, Кан и др. Класиран е на първо място сред 5-те най-добри филма на тема ядрената война и последиците от нея. Дори американското филмово списание &ldquo;Шоу&rdquo; награждава Вълчанов като обещаващ млад талант. И третият е &ldquo;Първи урок&rdquo; за любовта между бедния Пешо и буржоазката Виолета.<br /> <br /> Следват &ldquo;Инспекторът и нощта&rdquo; (1963) по сценарий на Богомил Райнов и култовият &ldquo;Вълчицата&rdquo; (1965), в който изгрява звездата на Илка Зафирова. <br /> <br /> След българо-чехословашката продукция &ldquo;Езоп&rdquo; (1970), Рангел е поканен да работи във филмовото студио &ldquo;Барандов&rdquo; - Прага. Там снима два филма &ndash; &ldquo;Лице под маска&rdquo; и &ldquo;Маска&rdquo;. Връща се в България и продължава с опитите си да руши художествените рамки, сковани от соцреализма.<br /> Върхът на творчеството му обаче е &ldquo;Лачените обувки на незнайния воин&rdquo; - най изповедният му филм. <br /> <br /> След този филм Рангел сякаш се раздвоява. В игралното кино започва да експериментира, както само той може: &ldquo;Последни желания&rdquo;, &ldquo;За къде пътувате?&rdquo;, &ldquo;Немирната птица любов&rdquo;, &ldquo;Фатална нежност&rdquo; и др.<br /> <br /> А в документалното кино търси различната гледна точка към живота и другите възможни отговори на важните въпроси. Така се раждат &ldquo;Индия, моя любов&rdquo;, &ldquo;Гена Димитрова&rdquo;, &ldquo;Спомени за бъдещето&rdquo;...<br /> <br /> 10 години прави филм за мореплавателя Николай Джамбазов. Всяка година снима как той строи яхтата за околосветското си пътешествие. И пред очите на камерата младежът - мечтател Джамбазов се превръща в уверения мореплавател, който непременно ще изпълни мечтата си. <br /> Две неща трябват, за да се оцени истински качеството на един режисьор - зрителският интерес към филмите му и наградите, получени за тях. Рангел е богат и на двете.