ЛЕГЕНДИ
4 души умряха от слънчев удар посред зима в Пазарджишкия затвор

“През социализма всички работеха, а аз крадях, сега всички крадат, а аз работя.” Тази крилата фраза е изречена от Савко Калата. Той е младеещ за 58-те си години мъж, прилежен съпруг и баща, порядъчен бизнесмен - собственик на малко ресторантче и денонощен магазин в Бургас, притежател на казани за ракия в Созопол, където варят най-пивката и ароматна “огнена вода” от дюли и смокини...
В един прекрасен ден на далечната 1959 г. Савко и приятелите му счупват стъклото на бюфета на бургаското казино. 10-годишните малчугани напълват джобовете си с локуми и цигари. Савко посяга към банкнотите. ^Парите са власт, парите са магия. Почувствах го още тогава^, разказва той днес. ”Фиестата” обаче продължава само един ден. След почерпката на всички съученици с пасти и боза, “големите бандити” са сгащени. ^Пътя до милицията го взех, летейки на върха на бащиния ботуш^ - спомня си Савко. Наказанието им е по типичния социалистически образец: отнемат пионерските връзки на децата и ги заклеймяват като лоши момчета. ^Сложиха ме да седна на последния чин до Гюла, едра циганка, която беше зацепнала трета година в трети клас. И оттогава соченето с пръст ми стана съдба. Но и оттогава разбрах, че човек се манипулира най-лесно с пари и власт. Оттук насетне за мен имаше само една страна на барикадата, и то тъмната. И аз си държах да остана от нея.^
На 24-годишна възраст - през 1973 г., Савко Калата попада в затвора и е вписан в регистрите като особено опасен за обществото рецидивист. За кратък период натрупва присъди от 36 години. Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен е от един затвор в друг и накрая през лятото на 1985 г. е освободен. След престой от 11 години и 8 месеца най-после е навън.
^Чистокръвен вълк. И как да го сравняваш с градските песове. Ще умре от глад, но няма да клечи и да се умилква за оглозган кокал, нито ще ляга по команда или подтичва с каишка на врата по киноложките изложби^ - пише за него Тодор Батилов, следовател по делата му, настоящ депутат и добър приятел на Савко Калата.

- Обиколил си почти всички наши зандани. В кой от тях режимът беше най-тежък?
- По онова време - в Пазарджишкия. Режимът там не може да се опише. Каквото и да каже човек, ще бъде нищо. Там режимът беше жесток. Убиваха ни за нищо. Например старшината го боли зъб. Отваря килията и започва да бие наред. Защото като бие - му минава зъбът. Имаше един Мето - едно софийско, много интелигентно цигане. Горкото, беше възроптало, че не иска да яде риба. И го докараха горе в тежкия салон. Пребиха го за няма нищо. Ние слушахме как го премазаха. Там всичко се чува. Биха го с флаговете. Това е едно дърво, дълго около 60 см, дебело е 10 см на 10 см. В затвора нямаш право да тропаш на килията. Ако искаш да извикаш старшината, буташ навън флага. Навътре не можеш да го изтеглиш, защото от външната страна има боздуган. Надзирателите изтегляха флаговете и с тях трепеха народа.
- Що за хора бяха старшините?
- Винаги съм се питал: той се прибира в къщи, гали детето си, целува жена си, ръкува се с приятели. Откъде е този садизъм, който проявяваха към нас? Едно е да се скараме с теб на масата за нещо. Ще има мотив за боя. А друго е да се обърнеш към съседната маса и да почнеш да биеш. Защо? Не мога да си го обясня. Мисля, че те се подчиняваха на директивата, спусната отгоре: “Да се вземат мерки.” А те не взимаха мерките, направо вземаха душите на доста народ. Аз поне съм свидетел как 4 човека посред зима си отидоха от слънчев удар, от сърдечна недостатъчност…
- Бяха пребити с тези флагове ли?
- Да, да.
- Пазарджишкият затвор не беше ли за политически затворници?
- Политически затворник като отидеше там, това означаваше трепане. На всички нас гледаха като на добитък. Рецидивистът не е човек. Имаше един старшина Врачев, който се разхождаше отгоре по масите, когато се хранехме. На маса се хранехме по 12 човека и той ни риташе чиниите, обръщаше ги. Казваше ни: “Вие сте сволоч, паплач. А ние можем всичко. Можем влака да спрем, ако искаме - и слънцето можем да спрем.” Да не пропусна и прословутия му началник Топкаров. Аз се чудя какъв човек го е раждал. Най-интересното, което разбрах съвсем скоро, е, че Топкаров стои зад фирмите на оня скандалния велинградски кмет - оня, който сам си краде дъщерята, сам си я връща.
- За Фидел Беев ли говориш?
- Да, да, за същия. Та последната ми информация е, че Топкаров стои зад неговите фирми. Така че нищо ново под слънцето.
- В Пазарджишкия затвор не се ли случи с Георги Заркин?
- С Георги Заркин там бяхме заедно в “тежкия салон”. Тогава всъщност разбрах кой е той. Синът му- Лъчезар Заркин, гледал по телевизията участието ми в предаването на Хачо Бояджиев - “Полет над нощта”. И ме помоли да се срещнем. Разказах му какви са ми спомените за баща му. Обаче имам една вина пред Георги Заркин.
- Каква е тя?
- Уплаших се и скъсах това, което ми даде.
- Какво ти даде?
- Една тетрадчица с негови спомени и стихотворения. Заркин беше не само писател, поет, журналист. Той беше човек! Няма да забравя неговата фраза: “Роден съм човек. Живея като скот в този затвор. Но искам да умра достойно. И с чест!”
- Прочете ли съдържанието на тетрадчицата, която ти беше поверил?
- Естествено. Бяха спомени и стихотворения. Първото, което прочетох, беше акростих. В изолатора бяхме в съседни килии - той беше в седма, а аз - в шеста килия. Тогава той беше фен на бургаската “Тоника”. А аз, бих казал, бях много добър приятел с Анастасия Бинчева - буквално покрай мен израсна детето, сега е в Канада. И аз му разказвах за “Тоника”.
- По твое време ли пребиха Георги Заркин?
- В тежкия салон аз влязох през 1975 г. Излязох през 1976 г. В тоя период бях със Заркин. През 1977 г., когато се върнах там отново, ми казаха, че вече е мъртъв. Обаче беше въпрос на 2-3 дни да не го заваря жив. Затова мога да кажа, че съм свидетел на всичко, което е ставало с него. Приятелите ми тогава ми разказаха за края му, още бяха много пресни впечатленията им. Било е 5 ч сутринта. Целият затвор осъмнал от виковете му: “Другари, убиват ме!” И споменава името на палача си: Благо Пачев - човекът, който отговаряше за първи тежък салон.
- Какво ще кажеш за този Благо Пачев?
- Ако го видиш на улицата- едно такова благонадежно старче - вечно подсвиркващо, с идеално лъснати обувки, с идеално изгладен панталон, един чист, спретнат, ще кажеш: “Боже, колко интелигентен мъж!” А той беше убиецът, по-точно-един от убийците на Георги Топкаров.
- “В затвора попадна на хора…”, се казва в една, превърнала се в класика, реплика. Ти на какви хора попадна в затвора? Къде са те сега?
- Хората от затвора ги наричам братлета, съкилийници. От моите братлета нито един не стана хайдук. Впрочем един, единствен, лека му пръст - Митко Бретона, страшно го уважавах, се прослави. В началото застана начело на структурите, но после се усети. Те веднага взеха бизнеса в ръцете си.
- Това бизнес ли е?
- Да, това е бизнес. Бизнес, буквално диктуван от Държавна сигурност, от комунистите. Нека не се заблуждаваме. Погледни - кой от тях не е бил ченге? Илия Павлов ли, Стоил Славов ли, бай Миле ли? Всички са били професионални ченгета. На всеки от тях близък роднина е бил някакъв. Затова твърдя: това е един бизнес с поръчки.
- Защо смяташ така?
- Малко преди да настъпят промените през 1989 г., с една бургаска личност бяхме в един ресторант и си хапвахме. Тогава той беше един от комсомолските функционери, сега е много мастит бизнесмен. Та той ми каза: ^Сега първото, което ще стане, ще започне масовият хаос - терор, упражняван от различни групи: цигани, скинари…После нещата ще се вземат в ръце и ще дойдат групировки. Така и стана: дойдоха СИК, дойдоха ВИС.^ Има и друг случай, който отново доказва, че някои хора предварително са знаели какво ще стане и са взели мерки. Наскоро бях на маса с една от шефките на бизнеса в Бургас. Навремето тя беше от хората, които посрещаха Тодор Живков и други високопоставени личности при посещенията им в града. И тя разказа как няколко дни преди 10 ноември 1989 г. били в ресторанта на хотел “България” и празнували. Пеели революционни песни. В един момент влиза Николай Жишев (б.а., първи секретар на ОК на БКП-Бургас). Застава пред тях и като диригент маха с ръце да спрат. И казва: “Другари, от днес ще пеем други песни.” И след една седмица станал превратът.

Бургас, eдно интервю на д-р Марина ШИВАРОВА

Б.р. Очаквайте още потресаващи спомени на легендарния касоразбивач за житейските му удари

ДОСИЕ
• Една от причините Савко Калата да хване правия път е съпругата му Наска. След последното му излизане от затвора тя го заплашвала с развод всеки път, когато негови авери го кандардисвали да направи поредния си удар. Веднъж Иво Карамански го навестил на вилата му в Созопол. И що да види - легендарният касоразбивач копаел градината. ^Какво става с тебе бе,- удивил се Кръстника,- не те ли е срам, бе! Взимай Южното Черноморие и да почваме бизнеса!^
Дошла си обаче съпругата Наска. Като чула за какво иде реч, му поставила ултиматум - или продължаваш да копаеш, или отиваш с Иво Карамански, но губиш мен.
• Подобна била историята и преди 2 години. Изкусителят бил Митьо Бретона, наследникът на бай Миле. По онова време бил капо ди тути капи на борците у нас. Той пък заварил Савко как прави лютеница. И най-безпардонно му предложил Черноморието на длан. ^Да ти таковам лютеницата^ - изрепчил се Савко на жена си сетне с намерението да стане бос. Тя обаче отново надделяла. Аргументът й бил железен: ^Не се безпокой. Дон Корлеоне умря в доматите, ти ще умреш сред пиперките.^ Скоро след тая история Наска поднесла натякващо вестникарската новина на Калата, че Бретона е застрелян в едно софийско кафене.