Секретните бюлетини за Тато и шефовете на разведките се изготвяли в строго охранявана база в Рударци
Дори „широката публика” не бе особено сюпризирана от имената на БТА-служителите, които Комисията по досиетата обяви за сътрудници на Държавна сигурност барабар с агентурните им псевдоними. През целия период на соца агенцията е била толкова важно средство за пропаганда, че някои от изнесените лица са били направо кадрови разузнавачи от ПГУ на ДС и РУМНО. Не е споменат – вероятно защото не е между живите - един от най-известните „бетеанци” - Хенрих Шпетер. Полиглотът от еврейски произход е осъден на смърт от българските власти като „чужд шпионин”. Но… според „архива на Митрохин” преди това Шпетер е бил ДС-сътрудник, участвал в секретни мисии на нашето разузнаване и на КГБ в Израел заедно с други свои сънародници от България.
Въпреки че е от номенклатурно потекло за агент на тайните служби с псевдоним „Ивайло” и „Тибо” е бил вербуван и самият Боян Трайков, оглавявал БТА над 2 петилетки. Той приемал подопечните си служители, потънал в дълбокото си кресло с неизменната цигара “Мемфис” в ръка. Държал се с хладна английска учтивост, подчертавайки, че от него нищо не зависи. При разговор често наричал персонала на агенцията “сиви искърски говеда”.
Трайков е един от синовете на земеделския лидер Георги Трайков. Брат му Хараламби, който се слави като един от най-видните столични плейбои, загива сравнително млад при автомобилна катастрофа. Слушал е химна на Менделсон няколко пъти, включително и с известната художничка Милена Йоич. Заради него тя бие шута на предишния си благоверен – актьора от Сатирата Климент Денчев /Бате Климбо/, впоследствие емигрант в Канада.
Боян Трайков е оставил тягостни спомени у своите подчинени. Някои от тях си спомнят, че през цялото време, докато е бил шеф на БТА, слязъл само веднъж при „редовия персонал” – и то за да одобри цвета на корицата на сборника за Сергей Антонов. Неговата дясна ръка пък – идеологическият цензор и кадровик на агенцията Ненчо Хранов, бдял само за верността на кадрите към партийната линия. А професионализмът поставял на второ място. Негови подчинени разказват, че основната му дейност се свеждала до сладки служебни пътувания по широкия бял свят, при които които бил неизменната “сянка” на Първия.
Веднага след падането на Живков от власт на инфарктно събрание на целия кадрови състав на БТА, продължило рекордните 12 часа, Трайков е принуден – въпреки огромната си неохота - да си подаде оставката и да изслуша остро критичните забележки на своите служители.
По времето на негово управление започват да излизат няколко ултрасекретни бюлетини, обозначавани с буквата „С” и съответни цифрово-буквени разширения. Предназначението им е да информират висшето партийно и държавно ръководство и лично „другаря Тодор Живков” за събития „по света и у нас”, за които населението е трябвало да бъде държано в пълно неведение. Бивши „рицари на плаща и кинжала” разкриват, че тези издания са били подготвяни не в сградата на агенцията, а извън София. По думите им такъв секретен информационен център се е оформил в сградата на бивш пансион за деца-инвалиди в Рударци /преди 9 септември 1944 г. там се е помещавало германското радиоразузнаване/. Постройката била оградена с бодлива тел и вардена денонощно, като достъп до нея са имали само спецовете, участващи в събирането и обработването на данните, публикувани в бюлетин, който се е печатал само в 5 екземпляра – за Тато и за шефовете на основните разузнавателни служби. Дори МВР и ДС не са имали достъп до станцията, закрита няколко години след „нежната революция”, уверяват още ексразведките.
В началото на 80-те ръководството на БТА получава „поверителната и отговорна” задача да пуска и бюлетини само за правителствено ползване, в които кореспондентите от страната да отразяват т.нар градски легенди и слухове, битуващи сред „щироките народни маси”. Естествено, това са били своего рода „доноси”, тъй като журналистите са задължени да информират за всичко „чуто и речено” – включително да цитират и актуалните вицове. Спорно е дали са споменавали имената на хората, разпространяващи нелицеприятни за режима факти и мнения. Но е ясно, че че някои репортери са спестявали конкретиката, докато други са гледали да блеснат с “бдителността” си пред началството и ДС.
Според един от ветераните на „Вътрешна информация” в БТА – журналиста и художник-карикатурист Георги Ведроденски, един от най-близките приятели на Пеньо Пенев, инициативата за тези „сводки” вероятно е била на самия Тодор Живков.
„Получаваната информация в размер на 25-30 реда се обобщава в обем на 3-4 страници на пишеща машина и всеки четвъртък се изпраща в ЦК на БКП. Адресът е отдел „Средства за масова информация”, който тогава се ръководи от Янчо Георгиев.Задачата, както и други подобни задачи, се изпълнява безпрекословно. Едничка не се подчинява корспондентката в Пазарджик Лили Цинцарова. В първите седмици след указанието тя просто мълчи, а след направената й забележка възразява по принцип срещу необходимостта от такива материали”, разказва доайенът на агенцията.
Ведроденски огласява и механизмите на работа на кореспондентите на БТА в чужбина – впрочем повечето от изнесените миналата седмица имена на ДС-агенти са били пратеници на агенцията именно в странство.
„Изпращането на кореспонденти в чужбина едни наричат „отговорна” работа, други - „деликатна”, трети – „тъмна”. То тя е била повече работа не на агенционното ръководство, въпреки че в отделни случаи се е чувала и неговата дума. По принцип обаче всичко е решавано от висшия „службодател” - от политбюро, респективно от секретариата на ЦК на БКП.
Не е тайна, че на пратениците на БТА в западните страни са били поставяни и специални задачи. Те е трябвало да изпращат секретни материали до БТА или политбюро, или директно до Държавна сигурност. Това някои от тях сега не скриват. Напротив, смятат, че са вършили полезна работа, действали са „в ползу роду”. Никой не е изчислявав какъв е ефектът от тази „странична” /за някои „основна”/ дейност. Но най-малкото е неоправдано – поне в случаите, когато в материалите не е имало злепоставяне на България, те да бъдат адресирани само до управниците. До тях са изпращани и т.нар. обзори – месечни доклади, в които се прави анализ на проблемите на страната, в която работи кореспондентът. Такива материали не са искани само от кореспондентите в Москва. В чужбина сигурно са изпращани сътрудници на ДС, или както тихомълком са наричани „лейтенанти”. Част от тях са „парашутисти”, спуснати в БТА „отгоре”. Само след няколко седмици те стават „бетеанци” и отлитат някъде с щъркелите. Това са чиста проба мними кореспонденти. Изпращани са предимно членове на БКП. С такава награда са отличени почти всички партийни секретари /без В.Олянов, Г.Даковски и А.Велкова/…, споделя Георги Ведроденски. Може би от „камуфлажни съображения” партийни членове не са били някои от пратениците в чужбина, чието агентурно минало току-що лъсна – като Христо Петров и Георги Белчев. Когато е изпратен в Бейрут, Иво Инджев също не е членувал в редовете на столетницата, но единствено по възрастовиа причина. По-късно, разбира се, е приет за член на БКП и до 10 ноември даже е бил член на партийната организация в агенцията.
Ветеранът на „бетеанската” журналистика издава още, че през 60-те години например редакция „Международна информация” е била подложена на мощен цензурен натиск. Тогава ЦК на БКП взема решение под номер 360 от 1964 г., с което задължава БТА да създаде нарочен център за следене на „антибългарската пропаганда” в чуждите издания и радиостанциите, да информира подробно партийното и държавното ръководство и да снабдява печата, радиото и телевизията с материали, които „да послужат за нейното разобличаване”. За изпълнението на тази директва е сформиран екип от журналисти, преминали проверка за „благонадеждност” до десето коляно. Те започват да записват с най-модерната за времето техника емисиите на български език на „вражеските” радиостанции „Свободна Европа”, „Гласът на Америка”, Би Би Си и други западни радиа. „С тези материали, доверява Ведроденски, 2 пъти дневно се издава сводка, която е строго поверителна”.
Георги Ведроденски огласява още, че в агенцията е съществувало спеицално звено /с отговорници Костадин Данев и Георги Трифонов/, контролирано от ЦК на БКП. Двамата цензори задължително са изчитали всички материали и... оправяли “пропуските”. Темите табу били безброй: не е трябвало да се пише за заплатите на гомелците, за броя на затворниците, за убийства и грабежи, за губещи предприятия и особено за външния дълг. “За него нищо не се казваше или ако се налааг все пак, можеше да се отбележи, че е незначителен. В агеницята често гостуваха колеги от чужбина и те настояваха да чуят някаква цифра. След продължително умуване “от горе” бе наредено да им се казва, че дългът е 3-3,5 млрд., докато той всъщност беше 9-9,5 млрд”, споделя “бетеанецът”-ветеран.
Любопитен период в дейността на БТА е управлението на единствената жена, издигнала се до директор на агенцията. Тя е бивша партизанка, секретарка на Вълко Червенков, член на ЦК на БКП и началник на „Главлит” – тоест, държавната цензура, създадена по съветски тертип. За нея бившите й подчинени са единодушни: „Колкото гласецът й е мазен, толкова е проклета! Но иначе е кадърен човек. Ербап жена е”.
По нейно време кадрите пъшкат от огромното натоварване, но, от друга страна, Гаврилова им издейства много по-сносни и модерни условия за работа. Старата революционерка обаче не се задържа дълго време начело на БТА, защото десетки мъже, силни на деня или приближени до висшата номенклатура, се целят в поста й. Един от тях е най-дългогодишният шеф на БТА Лозан Стрелков и той в крайна сметка я измества, понеже негов кум е вторият човек в партията и държавата в ония години - Митко Григоров.
Григоров завеждал отдел „Идеология и пропаганда” в ЦК и непрекъснато кадрувал през главата на Гаврилова. Но в един момент, когато й наредил да назначи… акушерка, жена на негов приятел, за редактор в агенцията, чашата преляла. Вбесената екссекретарка на Червенков се осмелила дори … да унищожи досието на своя служителка заради нечистоплътните „факти” от интимно естество в него. Шефката на отдел „Кадри” в агенцията пък – другарката Иванджийска, майка на издателя на в.”Строго секретно” /и бивш кореспондент в арабския свят Красимир Иванджийски/, изпаднала в свещен ужас от това „погазване на социалистическия закон” и едва не припаднала в краката на директорката си.
„Как започна раздорът? В „Справочан редакция” работеше една семпла женичка, по професия акушерка. Работеше добросъвестно, но получих указания от Митко Григоров да я направя редактор, да я преместя в някоя друга редакция. Тя нямаше никакви възможности – нито професионални, нито културни, но понеже заплатите на редакторите бяха по-високи, аз съответно трябваше да я повиша, защото мъжът й беше приятел на Митко Григоров. Отказаха категорично. Казах, че по кодекс нямам право, но Григоров ми се обади няколко пъти по телефона, като последния път заяви: „Сега ти нареждам да я повишиш!” Аз му отговорих: „Нито ти си ЦК, нито аз съм извън ЦК!” Затворих телефона и, разбира се, не се подчиних. Но той намери опора в партийния секретар - едно чудовище и изчадие адово, който беше вербуван като доносник и съобщил в ЦК, че аз толерирам безпартийните и гоня комунистите н БТА…”, изповяда се преди време Елена Гаврилова. Тя е първата и може би единствена щефка на БТА, позволила си да унищожи „помията” за личния живот на свои служители, с доносниците наливали в досиетата им.
Една нейна подчинена се местела в БАН и трябвало да й изпратят досието до тамошната служба „Кадри”. Но когато Гаврилова прочела вътре, че някакъв „бетеанец” – агент на ДС, нарочно започнал да я ухажва, за да може след това да пише доноси срещу нея, скъсала тази страница пред очите на завеждащата на „Кадри” Иванджийска.
”Тя се ужаси, защото за нея бумагите и кадровите дела бяха свещени и неприкосновени. И тогава й наредих да прегледа всички дела и всички такива доноси. Които не се отнасят до служебната характеристика, да ги извади, да ми ги донесе да ги изгорим или скъсаме. Тя просто болна се разболя от това мое нареждане…”, разкрива бившата цензорка №1 на Живкова България.


ДОСИЕ

- Важна дата в историята на БТА е 12 септември 1951 г., когато МС приема постановление с номер 1183, с което преименува Дирекцията на печата заедно с всичките й служби в Българска телеграфна агенция. За неин пръв директор е назначен изпитаният партиен кадър Енчо Стайков. Агенцията е изградена изцяло според съветския „челен опит”. Формално се води към МС, но де факто е подчинена изцяло на ЦК на БКП. Партийното ръководство моли Кремъл „да изпрати един добре запознат с работата на ТАСС другар, който да окаже на място помощ на БТА”.

- Добре познатата сграда на БТА на столичния булевард „Цариградско шосе” е довършена през 1961 г. Неин архитект е вече покойният Евгени Зидаров, по чийто проект навремето е построен и мавзолеят на Георги Димитров. Големците, които тогава живеят наблизо, никога не разрешават сградата да се надстрои, за да не изглежда „хлътнала” на фона на околните високи блокове. В един от тях известно време е живяла Цола Драгойчева, която се изцепила, че агенцията ще се сдобие с още няколко етажа „само през трупа й”. Горе-долу в същия дух се изказали и другите представители на червения елит, обитаващи района, например дългогодишният ни представител в ООН и дипломат от кариерата Геро Грозев, чичо на известната съдебна медичка д-р Мария Грозева.

- Според изнесените миналата седмица данни от Комисията по досиетата двама от генералните директори на БТА са били ДС-агенти – Боян Трайков и Иво Инджев, а Милен Вълков, който понастоящем е шеф на СБЖ, е бил щатен разузнавач към РУМНО. От заместник-директорите за сътрудници на тайните служби са привлечени Красимир Друмев, Ненчо Хранов, Евгений Дончев и Борислав Костурков, а Христо Петров и Атанас Матев са били кадрови офицери от военното разузнаване. Любопитна подробност е, че Милен Вълков и Борислав Костурков по различно време са заемали един и същ пост – началници на пресслужбата на Народното събрание. Впрочем Костурков е потомък на известния политик, министър на просвещението и лидер на Радикалдемократическата партия преди 9 септември 1944 г. Стоян Костурков. От „вражески” произход е и друг ДС-агент, издигнал се на ръководен пост в агенцията – спортният журналист Андрей Кожухаров. Той пък е син на главния архитект на София преди „победата на народната власт”. Сестра му е омъжена за швейцарски гражданин и навремето колегите му гласно са изразявали удивлението си, че съвсем свободно пътува на Запад. И Костурков, и Кожухаров са били “разработвани” и “водени” от Дс-офицера Веселин Мишонов, за когото се твърди, че е вербувал по “турска линия” и десетки кадри на БНР и БНТ.

- Иво Инджев е един от най-колоритните директори на агенцията, който се беше барикадирал в кабинета си, за да не сдаде поста. След 10 ноември той е посочен от новия генерален директор на БТА Георги Тодоров за негов “зам” заедно с щатния военен разузнавач Христо Петров. Баща му е дългогодишният журналист Любен Инджев. А неговият брат Ясен Инджев пък бе назначен за говорител на правителството на Филип Димитров. Тогава двамата се скараха публично заради публикация на кореспондента на БТА в Белград, в която се твърдеше, че 20 000 калашника са “доплували от България в Хърватска”.
Иво Инджев се слави не само като “син трибун”, но и като разбивач на дамски сърца. Първата му съпруга е източногерманката Регина, за която още навремето се писа, че поназнайва това-онова за някои операции на ЩАЗИ. Въпреки че скоро ще става дядо, агент “Ивайло” се бракува за много по-млада оперна певица, която го дари с рожба. Двамата са редовни гости на столичните хай-събития.

- Много от журналистите, работили в БТА, са деца или брачни партняори на известни и влиятелни личности преди “нежната революция”, като някои от тях са заемали и шефски длъжности в агенцията. Валери Найденов например е син на някогашния “беетански” началник Георги Найденов, покойната зам.-шефка на БТА Яна Кожухарова е щерка на международния коментатор Петър Кожухаров, Светла Митева – на кореспондента в няколко столици Горан Готев, Марта Михайлова – на партийната секретарка в БТА Ана Велкова... Иначе кадри на агенцията са били /някои и досега се водят такива/ синът на Станко Тодоров - Калин Тодоров, жената на Ст.Ц.Даскалов Донка Меламед, дъщерята на Орлин Василев Мария Орлинова, щерката на Леда Милева Емилия Димитрова, Крум Босев, брат на Асен Босев, Огнян Браничев, син на Атанас Браничев, шеф на Българската търговска палата по вреемто на Тато, Владимир Левчев, син на Любомир Левчев, Павел Пашев /фигуриращ в списъка на комиисята по досиетата като агент “Виктор”/ - син на Апостол Пашев, бивш шеф на Държавнияп ланов комитет, Вера Благоева, съпруга на Николай Минчев, ексзаместник-министър на външните работи, Йонка Коцева, булка на страховития шеф на отдел “Идеология и култура” в ЦК на БКП Венелин Коцев, Димитрина Йосифова, съпруга на Веселин Йосифов, Иван Катранджиев, син на Йордан Катранджиев, бивш председател на централбната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП, Албена Стрезова, щерка на Александър Стрезов, бивш първи заместник-министър на външните работи и постоянен представител на България в ООН...