Екскомандосът Димитър Славов твърди, че знае кой е отвлякъл момчето!
На символичната дата 2 февруари т.г. Тодор Деянов - бащата на отвлечения преди 12 години Съвестин, спечели поредното си дело срещу държавата за това, че прокуратурата и следствието не са си свършили работата и осъди за втори път на смърт президента Първанов и премиера Станишев. Разпратил е специално писмо за сведение до главния прокурор Борис Велчев и омбудсмана Гиньо Ганев с присъдата си. Ден преди Бойко Борисов да се оплаче в Щатите от калпавия ни генетичен материал, бащата каза пред “ШОУ”, че този път присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване, ако не бъдат изпълнени исканията му за предотвратяването на бъдещи трагедии с отвличане на невръстни българчета, които облагородяват възпроизводството на десетина най-богати чужди нации.

..............................................
Мотивите за “смъртното писмо” към първите държавни мъже са, че държавата не е изпълнила основните си задължения и така не е дала никакъв шанс на Съвестин да бъде издирен, разпознат и върнат в родината си.
Какво всъщност се случва на в деня, когато Съвестин изчезва - 6 май 1997 г.? Според откровенията на Тодор Деянов пред “ШОУ” синът му е отвлечен по следната схема: “Каналът се състои от група от пет-шест похитители на различни нива. Най-ниското ниво са онези, които си харесват дадено дете в даден квартал или район, според поръчката. Наблюдават го около два месеца. Имах много заблуди, когато изчезна Съвестин. В началото си мислех, че се отвличат само бебета, но с течение на времето разбрах, че Съвестин е жертва на поръчковите осиновявания.

Става въпрос за вече добре оформени деца. Поръчителите са хора около
50-годишни. Тук не става въпрос за бебета. Вече не искат бебета, защото не се знае какво ще представлява те, когато пораснат. Става въпрос за опасения от скрити генетични или други недъзи. На тях им трябва вече добре оформено дете, което в по-специалните случаи трябва да прилича по нещо на сина им, който по една или друга причина са загубили. Тук цената е най-висока.

Дете като Съвестин струва около 200 000 долара.

Това са страшно много пари, но тези хора са готови да ги платят. Какво правят групите за отвличания у нас? Наблюдава се набелязаното дете. Паралелно с това – говоря за моя случай – се получават сведения от МВР що за човек съм, имам ли политически гръб, имам ли познания по право, има ли на кого да се обадя, не съм ли човек на службите, трябва ли да се пипа точно моето дете и т.н. и т.н. След като се убедят, че съм лесна плячка и че най-много да изрева един-два пъти на умряло, преди да клекна, се пристъпва към изпълнението. Затова и никой досега не се е опънал, както аз. Преценили са, че аз също съм лесна плячка, но са се излъгали. Какво става с такива като Съвестин? Преди да се изкарат от България, такива деца обикновено се скриват за известно време в домове за сираци. Парадоксално е, но точно там никой не ги търси и точно там се подготвят документите за извеждането. Прави се елементарна подмяна на самоличността. Просто се лепи актуална снимка върху документите на починало сираче с неизвестни или починали родители и няма проблем да бъде изведено извън България. Мислех си, че не е възможно това да стане с дете в първи клас, каквото беше Съвестин. Бил съм къде ли не, обясниха ми, че и тук няма пречка. В последните десет години се използват такива модерни приспивателни и психотропни препарати, че извеждането през границата просто не е проблем. Когато детето пристигне по предназначение, с течение на времето постепенно губи спомени, изчезва ориентация за място, къде и в коя държава се намира, а ако нещо е останало, проблемът се решава със заплахата какво би могло да се случи на него самото или на родителите му, ако проговори. “Адаптацията” на отвлеченото дете вече изобщо не е проблем. Най-абсурдното след всички тези абсурди е, че ако един ден порасналият Съвестин бъде открит, аз по никакъв начин няма да мога да докажа, че този “трансформиран” младеж с тези фалшиви документи за самоличност е моят син. Ето докъде води началният абсурд с престъпното отношение на държавата към едно от най-отвратителните престъпления на територията на държавата България.”
Едно от най-зловещите свидетелства за това, че

трафикът на деца от България е перфектно организиран

с участието на хора от най-високите етажи на властта, които Тодор Деянов получава, е разказът на командоса Димитър Славов. По линия на договор между Българския Хелзинкски комитет и Министерството на правосъдието един ден Славов се среща с лишени от свобода, които твърдят, че правата им са потъпкани. Зад решетките командосът се среща и с някой си Христо. По време на разговора затворникът случайно или не, се изпуска, че знае кой е отвлякъл Съвестин. Пандизчията разказва как е подслушал разговор на други двама затворници. Двамата се хвалили взаимно, че така били направили, че никой никога нямало да разбере какво се е случило на 6 май 1997 г. / денят на отвличането на Съвестин – б.а. / В подслушания разговор мародерите разказват как са отвлекли 8-годишно дете от бул. “Сливница” в София, което си играело край канала. Според откровенията им детето било натоварено в кола и отведено по предназначение при някакви хора. Славов предава разговора на Окръжна военна прокуратура, но се оказва, че по случая изобщо не е работено, няма преписка в Районно управление и т.н., въпреки че бащата на Съвестин е подал жалба, че не се работи по случая.
Следва нещо невероятно. Славов подава докладна до Военна прокуратура. Заедно с военния прокурор подполковник Елин Алексов отиват при заместник-министъра на правосъдието Петър Василев. Последният веднага разрешава на следствието достъп до затворника. Достъп до всички разпити е разрешен и на самия Славов. При срещата командосът дава обещания в аванс на свидетеля Христо Генчев, че ще бъде изискано амнистирането му от вицепрезидента Ангел Марин като защитен свидетел.

В замяна Христо Генчев трябва да свидетелства срещу двамата участници

в канала. Комисията по помилванията е уведомена колко важно е затворникът Христо Генчев да бъде пуснат, за да може да свидетелства. Отговорът е...отрицателен!? Димитър Славов лично пише до вицепрезидента ген . Марин с молба за освобождаването на Христо Генчев като защитен свидетел. Разбира се, обосновава искането си. Генералът отказва. Командосът Славов три пъти подава молба да бъде приет от вицепрезидента и три пъти получава отказ. След като държавата абдикира от “случая Съвестин” екскомандосът ангажира колегите си от Съюза на командосите. Получени са сигнали от три места из разни краища на света, че има момченце, отговарящо на описанието на Съвестин. Смущаващото е, че според съобщенията, всички са леко чалнати. Според Славов всичко това може лесно да се постигне дори с една-единствена инжекция.
На Димитър Славов дори не му се мисли за другата версия – че Съвестин е отвлечен като донор за органи. Без да споменава име, екскомандосът разказва за случай, когато той и колегите му се натъкват на трафикант, който безнаказано вади бъбречета от малоумни деца. ГДБОП не прави нищо, защо и там се случват странни неща. Един ден например се провежда акция, спира се джипът на един много известен мафиот и се оказва, че вътре е шефът на едно РДВР...След потреса от “находката” познат следовател светва Славов, че в тази индустрия са замесени всякакви хора, защото тя дава огромни печалби. Екстрата на бизнеса била, че повечето изчезнали вече били транжирани и никога нямало да бъдат намерени...

Славей Костадинов

...................................................................
Досие

- 6 май 1997 г. По време на игра в ж.к. Люлин осемгодишният Съвестин Деянов изчезва. Часове са нужни, за да стане ясно, че малчуганът е отвлечен. В 9-то софийско РПУ отказват да приемат жалбата на бащата Тодор Деянов.
До обяд на следващия ден издирването на изчезналото дете още не е започнало. Следва отказ за образуване на дознание. Според бащата Тодор Деянов нищо не е случайно. Тогава изчезването на деца е тема табу. В един момент нещата като че ли започват да се разплитат. Появяват се свидетели, които твърдят, че Съвестин е отвлечен, качен е в малка кола....До този момент бащата е увещаван, че синът му е бил забелязан на ”Лъвов мост”, явно се е подхлъзнал и се е удавил. Излъгаха ме, твърди бащата.

- На 27 май 1997 г. Тодор Деянов изпраща първото си писмо до президента Петър Стоянов и главния прокурор Същият ден бащата е привикан в 9-то РПУ и е заплашен да спре да приказва.

- На 4 юли 1997 г. министър Бонев е принуден да отговаря на парламентарно питане за съдбата на Съвестин. Хората са потресени. Още по-потресеният баща разбира, че кражбите и търговията с деца са практика още от 1992 г. Времето минава, а хронологията на борбата на Тодор Деянов става все по-умопомрачителна..

- Десет години след отвличането Софийският районен съд осъжда столична следствена служба да заплати на Тодор Деянов обезщетение за причинени неимуществени вреди сума в размер на... 300 лв. По-късно Върховният касационен съд потвърждава решението.

- Следват куп предупреждения и различни начини за превъзпитание директно и по телефона. Непревъзпитаният баща Тодор Деянов води и печели процес след процес срещу държавата. Самата държавата никаква я няма.

- В знак на протест Тодор Деянов заплашва да се пали насред Брюксел. Спасяват го Франко Фратини и Чернота. Българската власт си кюти в София и си гледа сеира.