Георги Младенов винаги ще бъде сред най-големите в българския баскетбол. Времето обаче си върви и победоносецът в играта с оранжевата топка у нас ще изпее своята последна песен с топката днес. Легендата на „Левски" за последен път ще облече екипа на „сините", за да се изправи срещу европейския клубен шампион Панатинайкос довечера от 19.30 часа в „Арена Армеец". Любителите на играта, които няма да бъдат на трибуните, имат възможност да наблюдават бенефиса на легендарния №12 пряко по TV7.

Младенов казва „сбогом" официално 8 години, след като реално спря да играе, и 8 месеца, преди да закръгли половин век. „Не съм като на 22, но се чувствам добре", уверява ни Георги. Той очаква да се включи в двубоя „няколко пъти по няколко минути" и благодари на своя приятел и бивш треньор Константин Папазов, който се нагърби с огромната отговорност да организира този двубой.
 

Няма нищо по-нормално от това Георги Младенов да се сбогува с публиката като играч на „Левски" - близо 30 години от живота му са свързани със „сините". През лятото на 2003 г. Жоро напусна клуба, тъй като ръководството реши да предприеме подмладяване на състава, а едва сега ще има възможност да помаха и на феновете, които е радвал толкова много пъти, включително и с 8 шампионски титли.

Баскетболът е животът на Младенов и затова всъщност не е изненада, че прощалният мач за него идва чак на 49 години. „Тежко е, защото наистина разбирам, че идва краят. Е, не съм мислел след това да се картотекирам в първенството. Просто осъзнавам, че това ще бъде последното ми влизане в залата като играч. По-особено се чувствам, не мога да го опиша - има болка, има и благородна завист към тези, които са млади и ще продължат да играят", признава големият №12 преди бенефиса.

Георги прекрати професионалната си кариера, докато беше играещ треньор на Спартак МВР, а последният му мач беше именно срещу „Левски". След него при конфликт с масажиста на „сините" Младенов получи прободна рана в крака и в крайна сметка не успя да се върне на терена. Любовта към играта няма как да бъде изтрита и гардът продължи живота си с оранжевата топка - най-вече като треньор, а известно време и като играч в аматьорските турнири. Със сълзи на очите признава, че ще му липсва покойният му баща да бъде на трибуните. Младен Младенов е човекът, който го запалва по играта, както и още много момчета от столичното 127-о училище.

„Ако се върна назад в годините, ще тръгна по същия път. Баскетболът за мен е начин на живот и ми е дал много повече, отколкото ми е взел. Дал ми е приятелите, емоциите, мъката от загубите, радостта от победите, пътуванията, обиколил съм целия свят. Съжалявам единствено, че всичко мина толкова бързо", обобщава Георги.

Не е тайна, че играта с оранжевата топка не е първият му избор в спорта - той е тренирал и футбол. Също в „Левски", бил е и вратар, и нападател. „С баща ми, лека му пръст, криехме това от майка ми. Но веднъж получих контузия. Майка ми видя петна от кръв по чорапите и ми забрани да се занимавам повече с футбол. Така съвсем естествено се насочих към баскетбола - съдба. Започнах през 1971-а и ето вече 40 години съм в този спорт".

Дебютът при мъжете се случва през есента на 1978 г., когато 16-годишният юноша пробива в „желязната" петица на „Левски" от това време, съставена от други величия като Голомеев, Шарков, Илия Евтимов, Атанас Колев, Георги Димитров. „Още си спомням първия си мач, беше срещу „Черноморец" (Бургас) с покойния Бойчо Брънзов в зала „Сливница". Много трудно беше да пробиеш покрай такива играчи. Те обаче ми дадоха шанс, повярваха ми, както и треньорите ми, някои от които вече не са между живите".

За четвърт век като играч Младенов записва успехи, с каквито е трудно да се похвали някой друг. Той става шампион на България 11 пъти с екипите на „Левски", „Плама" (Плевен) и „Славия".

С името на Георги е свързан и един неофициален световен рекорд - през 1993-а той вкарва 150 точки в коша в един мач! Играчите от Ямбол демонстративно отказват да го пазят, тъй като в предходния мач на „Левски" с „Тунджа" той посяга на треньора Иван Чолаков, но не е наказан. Младенов не се впечатлява от „бойкота" и бележи кош след кош, но в крайна сметка федерацията анулира мача.

Победоносецът с №12 на два пъти се разминава с трансфер в европейски грандове. В единия случай не е пуснат да отиде в „Арис" (Солун) и да оформи тандем с великия Галис. Когато през 1996 г. с „Плама" надиграва „Реал" в Плевен, испанският гранд е готов да вземе Жоро в състава си. Желко Обрадович, който довечера ще изведе „Панатинайкос" срещу „Левски", тогава е треньор на колоса от Мадрид. Офертата се „губи" по пътя, а Георги твърди, че човек от нашата федерацията я е скрил.

Големият №12 оставя своята следа и в националния отбор. През 1984 г. с негова тройка България става балкански шампион. Младенов е участник на 4 европейски първенства, като през 1991-а в Италия е реализатор №2 в турнира. „Преди 20 години нямахме късмет в два мача срещу Полша и Испания, във втория ни вкараха със сирената и паднахме с една точка. Можехме да направим нещо по-сериозно, но
„бяхме близо" не се брои", спомня си Младенов. Той дава добра оценка на настоящите национали и се ядосва за изпуснатата победа срещу Словения, която можеше да прати отбора във втората фаза на шампионата в Литва.

Георги „изгаряше" на терена, но сега е значително помъдрял. „Опитвам се и аз сега да предам нещо на по-младите. Трябва да знаят, че талант без труд е нищо. Предпочитам да имам отбор от 12 човека с характери, работяги, отколкото 12 безгръбначни таланта", разкрива своето верую легендата на „сините".

Той натрупа вече немалък стаж и като треньор, като спечели титлата като треньор на Лукойл-Академик, а година по-рано изведе Балкан (Ботевград) до финал в първенството. „Голяма е разликата от другата страна. 12 души те гледат и очакват да ги научиш, да им покажеш, да ги насочиш и да им дадеш шанс да се покажат те колко са добри", казва Георги, като признава, че жените са „по-изпълнителни". През последния сезон той беше начело на дамите от „Берое", а сега ще води мъжкия тим на Стара Загора. „След бенефиса влизам в сивото ежедневие, което пак е свързано с баскетбола. Нека да видим какво ще стане тази година. Гледам и в перспектива, но не съм човек, който гледа към следващите си цели, преди да си е свършил работата за момента".