Динко Стайчето от Димитровград е един от най-известните чакръкчии в цялата България. Под неговите ръце са лягали баскетболната легенда Петко Маринов, ексфутболиста на ЦСКА, “Левски” и Локомотив (София) Дончо Донев. Наскоро Стойчето изправи на крака и бившия защитник на “сините” Елин Топузаков, който си изкълчил кръста и лекарите не могли да му помогнат. Стайчето е лекувал и бившият президент на България Петър Стоянов и много други.

 

- Обади ми се чичо му, Минко Топузаков, че племенникът му е зле, бил приведен на две и трудно се изправял. Имал силни болки, а лекарите не могли да му помогнат. Казах му, че трябва да го видя дали е за мене и ако мога, ще му помогна. Уговорихме се Елин да отседне в Хасковския хотел „Европа”, който е на бившия народен представител Иван Стаматов. Когато отидох в хотела, видях Елин бавно да се изкачва по стълбите, превит на две. Разказа ми, че нещо щракнало в гърба му, докато играел мач, и оттогава болката му не спира. Влязохме в стаята, накарах го да легне полека по корем и го пипнах само няколко пъти, докато гръбначният му стълб не изпука и това беше. Изправи се, сякаш никога не го е боляло...

 

- Какво му беше?

- Бабите му викат прищипано, а аз казвам захапан между прешлените нерв. За мене е дребна работа, но не и за Елин. Той ми беше толкова благодарен, че ми подари фирмено яко на „Левски”. Чакам да се стопли, че да се докарам с него.

 

-Не, не беше сам. С него беше Весела Тотева, но тя, като ме видя, се скри някъде.

 

-Ти казваш, че си помагал и на Петко Маринов, една от легендите на баскетбола?

- Не само на него, оправял съм много известни спортисти. Аз пътувах с националите и почти всичките съм ги ремонтирал на терена. Навехнато, изкълчено, разтегнато сухожилие, всичко съм оправял. Помагал съм и на Дончо Донев, главният мениджър на Локомотив (София). Той е наше момче, от Димитровград, и няколко пъти и него съм вдигал на крака.

 

- На момичетата от хасковския отбор по хандбал. Преди две седмици те играха с гръцки отбор в Драма. Изведнъж едно от най-подготвените момичета Добринка Панайотова стъпи накриво и скъса мускулно влакно. Стиска зъби от болка и не може да стъпи на крака си. Гърците любезни, любезни, веднага предложиха да я караме на лекар. Не, казах им, никакъв лекар, аз ще я оправя. Никой не ми повярва. Започнах с моите специални мазила и налагане с лед на болното място до три часа през нощта. На сутринта момичето излезе на терена и игра така, сякаш не е имала проблем. Да, но си навлякох беля с тази работа...

 

- Защото там беше собственикът на гръцкия хандбален отбор Елпидис. Казва се Никос, но е популярен с името Мими. Той живее с една българка от Габрово, Сиси, която ни беше преводачка. Като рече този Мими оставаш тук като масажист на гръцкия отбор по хандбал и не иска да чуе какво му казвам. А аз съм поел ангажимента над хасковските хандбалистки и няма да се извъртя от думите си заради гъркините. Та този Мими, като ме грабна в Драма по ресторанти и по дискотеки и не престана да ме убеждава да остана в Гърция. Но аз се върнах...

 

- Бях с тях, но оцелях. Още ги сънувам момчетата как протягат ръце и викат някой да им помогне. Това ми е травма за цял живот. И не само тези пет момчета загинаха тогава. После продължиха да умират един по един и някои от оцелелите. Казват, че било от силния стрес...

 

- Да, имам предложение от сестрите бадминтонистки Габриела и Стефани Стоеви от Хасково да им стана масажист и да ги придружавам навсякъде из България и в чужбина. Това са двете момичета, които направиха истински фурор в Анталия като грабнаха златото на двойки в Открития турнир на Турция. Надпреварата беше част от европейската верига, а наградният фонд – 5 хиляди долара. Тогава талантливите хасковлийки буквално смачкаха на финала англичанките Лорен Смит и Александра Ленгли, като спечелиха с 2:1. Не съм им отказал все още, но ще го направя, защото аз съм поел ангажимента към хандбалистките на Хасково от доста години и няма да ги напусна. Ще кажа и още нещо, което току-що научих, макар и да звучи малко нескромно. Вчера ми казаха, че ме е търсил Иван Ценов, заместник министърът на спорта. Щял да ми дава някакви награди заради това, което правя за хандбалистките. Не ме блазнят пари и награди. Много повече се радвам на картата си за безплатно пътуване от Димитровград до Хасково, която ми подариха от фирма „Чавдарови”. Ако не знаете, ще ви кажа – едно билетче от Димитровград до Хасково от 40 стотинки стигна до 1,80. Откъде у мене такива пари...