Донкова пробяга дистанцията за 12.21 секунди в Стара Загора на 20 август 1988 година (световният рекорд не е подобрен и до днес), като има и резултат 12.26 секунди две години преди това. Трите най-бързи състезателки в историята в дисциплината са Донкова, другата ни голяма атлетка Гинка Загорчева (12.25 секунди от 1987 година) и рускинята Людмила Енквист (12.26 секунди от 1992 година). Веднага след тях се нарежда Пиърсън с 12.28 секунди от Световното първенство в Даегу миналия август.
“Състезателките от Източния блок мачкаха в атлетиката по време и в първите години след Студената война. Мощната Донкова и сънародничките й доминираха в една ера, известна с масовата употреба на засилващи представянето вещества, които сега са забранени. Пиърсън е само на 0.07 секунди от рекорда, но се състезава във време, в което всяка седмица атлетите са тествани за допинг. Моралните победи не се броят”, оплю бившите състезателки авторът на австралийския “Телеграф” Адам Хед.
“Тогава момичетата не са давали проби за допинг и времената им си стоят”, добавя 25-годишната Пиърсън, която се цели в рекорда. Тя е световна шампионка и сребърна медалистка от Олимпиадата в Пекин. Преди малко повече от година британският журналист Нийл Уилсън също постави под съмнение постижението на Донкова и рекорда на Стефка Костадинова във високия скок – 2.09 метра от 1987 година. Уилсън заяви, че резултатите на жените от 80-те години на миналия век трябва да бъдат анулирани.
