За Огнян Атанасов се знае най-вече, че е треньорът, който е поканил във футбола мегазвездата Христо Стоичков. Вестникът на народа – “ШОУ”, завари в Пловдив дългогодишният наставник в детско-юношеската школа на “Марица” в коренно различна, дори изненадваща за нас, светлина. Бате Оги разкри пред нас, без каквито и да е задръжки и условности, може би една от последните си битки – за живота. Безспорната новина е, че има два пресни инсулта за девет месеца, на младини е трябвало да се предаде пред жълтеница и бронхопневмония, които предопределили до голяма степен неговия житейски и трудов път. Има и други „първи“ новини, само за ШОУ, в разговора ни с Огнян Атанасов.

 

-Не започвай с въпроси за Стоичков. Хайде да говорим за децата, за детско-юношески футбол. За проблемите в клубовете у нас да приказваме, за нещо което интересува всички, които обичат футбола. И стига с това „господин“, познаваме се, откакто играеше футбол, повече от 30 години...

-Добре, бате Оги, и за подрастващи ще говорим! Кажи сега - как си, как я караш?
-А така, това е приказка. Записваш ли ме?

-Налага се, имам обеца от интервюта с Цанко и Христо Стоичкови. Цанко отричаше казаното пред мен за “ШОУ” от страх от Ицо, но добре че имах запис и то на аудито на фотоапарат.

-Хубави момчета са, но да ти отговоря на въпроса първо.

 

 

Два инсулта направих, никой не го е писал, ама не е толкова важно. Две баби гледам и те мен с техните пенсии, жена ми не работи. И на всичкото отгоре още работя, защото ако спра – умирам. Прав ще ме погребат, ако не ходя на стадиона при децата. В “Марица”, знаеш предполагам, че няма пукната стотинка. Ходим ей така, колкото да свършим работа и защото сме поели някакъв ангажимент към деца, към родители. Какво да работя друго? Нашият президент, с когото съм играл навремето при мъжете, няма хабер от правене на футбол, а и парите му са кът. Разбираш ли ме кво искам да ти кажа? “Марица” преживява, особено ДЮШ, благодарение на таксите от 20 лева, които се събират от децата. Казах на президента Марин Ленгеров, че не сме сиропиталище, нито клуб за масов спорт, но той неговото си знае. Вика ни да правим отбори и от 100 деца, ако е възможно, но да влизат пари от такси. Останахме само с три формации вече, защото родителите се усетиха и пратиха децата си в други клубове. Радвам се за тези хора, защото знам че техните деца отидоха на по-хубаво място. От моя отбор за два месеца ми откраднаха 10 деца, които съм търсил „под дърво и камък“ дето има една приказка. Взеха ми ги “Литекс”, “Чавдар” (Етрополе), ЦСКА, “Левски” и “Ботев” (Пловдив). И за тези момчета се радвам, защото знам, че отидоха в клубове, където имат бъдеще.

-За инсултите съм изненадан, кога се случи това?
- Първият беше на 9 февруари 2011 година, ден след рождения ден на Ицо. После...кога беше? (б.а. - звъни на съпругата си)...Девет месеца по-късно е бил вторият инсулт. Един вратар много ме напрегна с бавенето на бележка, че мести училище и идва при нас. Поне аз си мисля, че от това съм получил първия инсулт. Трудоустроиха ме и ми дават пенсия от 129 лева. Това ми е доходът, не знам дали някой ще повярва. Истинската ми пенсия ще дойде след две години, защото съм набор 1950. На 19 февруари

съм роден, на обесването на Васил Левски и затова животът ми май е белязан с много изпитания и трудности. В “Марица” трябва да съм на 500 и нещо заплата, но не ми ги дават толкова месеци. Онзи ден ме викна счетоводителката и вика да се подписвам на ордер под някакви 100 и колко лева там...Веднага загрях, че нещо не е наред и отказах. Жена ми е приятелка с Джимито, онзи – адвоката на Алексей Петров-Трактора. Та Джимито ми вика нищо да не подписвам и да внеса в счетоводството писмо с входящ номер, с което да кажа колко пари от заплати имам да получавам. После допълнително ще ми каже какво трябва да се прави. Едвам връзвам двата края, ако изобщо може да се каже, че ги свързвам.

-Възможно ли е далият на световния футбол Христо Стоичков така да го закърши?
-Ти май не ми вярваш!? Абе момче, на Великден две от моите деца-футболистчета ми дадоха по 40 лева, та горе-долу изкарах празника. Ако не ми вярваш, да спрем разговора, а?! Имам заслужени, отработени пари, но не съм ги взел – това е истината. Вкъщи с жена ми все по този въпрос се караме. Пита ме как може да съм толкова верен на “Марица”, а да се връщам без пари.

 

 

Това е, майна! Та аз в “Марица” съм от 62-а година...А, сега пресмятам, че 50 години живея в досегашния си апартамент в Пловдив. Това е вярност! Шефът на ДЮШ в “Ботев” (Пд) Николай Киров -Белия, който е мой юноша, дойде у нас и ми вика да ида при тях срещу двойно по-големи и реални пари, които ще взема, но аз не успях да приема. Вярност братче, вярност! И аз не мога да си го обясня. Щото семейството ми страда от моите решения, това ми е ясно до болка. Какво, да ида в “Ботев” и после родителите на онези деца, дето ги взех от Панагюрище, да кажат, че мисля само за себе си. Осъзнаваш ли, че тези хора плащат в Пловдив квартири, такси, храна в чужд град и кво ли не, защото са повярвали на Огнян Атанасов. Още 62 години няма да живея – не мога да ги предам! Парите са важни, но не всичко на този свят.

-Ама така в крайна сметка губещият си ти?
-Много съм губил, много съм печелил. Не се оплаквам от загуба. Нали знаеш онази приказка за ритнатия от ат и от магаре. Няма да кажа „ох“, колко ли ми остава още на този свят. Аз повторих първи клас заради жълтеница. После на 24 години спрях да играя, защото с бронхопневмония покривах за „отличен“ нормативи в “Марица”. Даже на финала, на 3 200 метра припаднах, и пак се изправих и продължих с чест. Поканиха ме треньор в “Марица” и така до днес. И баща ми беше треньор и шеф в ДЮШ на “Марица”. Той е завършил ВИФ заедно с Гунди. Татко беше един от най-добрите кадри на Държавна сигурност, беше верен на “Марица”, както никой друг. Май само аз мога да го конкурирам в това отношение. И кво, накрая - лапаме мухите?!

-Е, не може да не си взел някоя тлъста комисиона от толкова създадени таланти?
-Взех, ама кога беше. Преди години. Сигурно си мислиш, че съм останал с пари от трансфера на Стоичков в Барселона. Нищо особено не съм взел, но пък и не мога да кажа, че съм останал на сухо. Прибрах 3500 долара, а “Марица” с неговите кинти си купи автобус, който изчезна, а сега мъжете ходят за мачовете с личен транспорт. Но! По-интересното е как взех парите, слушай внимателно. Не помня коя година беше, но от “Марица” ме викат и казаха, че от ЦСКА по някакъв фонд или направление „Солидарност“ или какво точно не знам, но пращат пари за сделката с Барселона за Ицо. Отивам аз на стадиона при тогавашния ни шеф г-н Лозанов, който сега се изтегли в село Царацово. И Ники Манчев от Ботев живее там, нали знаеш? Отивам, а там цялото ръководство. Казаха ми да изчакам, защото трябвало да решат дали да ми отпуснат 5000 или 3500 долара. Излизат по едно време и ми казват, че на мен се полагат 3500. Отговориха ми, че разликата трябва да иде за Атанас Узунов, дето няма нищо общо с израстването на Ицо. Той нали му е кум и нашите нещо се подвели. По същото време Узунов вече свиреше мачове в „А“ група и може от ЦСКА също да са натиснали да има пари за него, та да им връзва някой и друг мач. Не знам, само предполагам... Мен ме хвана яд

 

 

Истина е, че по същото време умираше от глад, но с какво беше допринесъл за израстването на Стоичков - не можах да си го обясня. Но както и да е. Без да искам, ей тук по-надолу пред комплекс „Роял“ се засичам с Наско. Караше колело, щото тогава нямаше нищо, направо мишка. Може и тротинетка да е карал, не помня вече, а по-късно си взе един Опел, Ицо му даде пари за газстанцията „Барса“. Казах му как стоят нещата, а той ми вика, че е редно да делим тези 5000 долара. Направо пощурях от този отговор, но както и да е. Отивам аз после в София при Вальо Михов, шеф на ЦСКА, когото не познавах. Пътувахме с бащата на Александър Александров – Кривия, който също е мой юноша в “Марица”. Преди да идем на „Армията“, купихме парфюми и други подаръци на счетоводителката Снежана. Това предложи бащата на Кривия и не сбърка, защото жената ни посрещна като бели хора. Михов пък имаше гости от Гърция, но веднага обяви почивка и тогава се запознахме. Набързо ни дадоха два плика – в единия имаше 3500 долара, в другия 1500. Аз се разписах срещу тези пари и въобще можех да не ги дам на Узунов. Ама му ги дадох, защото в онзи период наистина беше много зле, а и от Зоналния съвет на БФС ме измолиха да не правя глупости. Наско ми искаше 2100, не знам как го беше пресметнал. Той ми вика Батьо, не е лошо момче, но късно влезе в големите пари. С Узунов не сме много на „ти“ и до ден-днешен. Той се навря нагло под кожата на Ицо. Имаше един измамник в Пловдив, където изработи Ицо с 200 000 лева. Червения му викаха, но за име не се сещам. Узунов някак си беше усетил, че Червения работи Ицо с бизнес на „Пещерско шосе“ и бързо докладва. Ицо си върна парите и остана верен до гроб на Узунов, просто му се довери много след този случай. Така им потръгна приятелството, не от друго.

-Ама ни е от “ШОУ” разполагаме с данни и за кинти, които си прибрал от играчи, преминали в “Левски”...

-Ей,

 

Стига бе, не се прави на интересен. Знаеш, защото Жоро Христов то е гадже на твоя колежка от една телевизия...

- Не, не знам. Кажи директно - прибра ли пари от трансфера на Георги Христов в “Левски”?
-Лека му пръст на Рангел Берберов-Ронго, даде ми 7 бона. Не знам как е прибрал и дали въобще е взел парите от Димитър Христолов, но аз си взех парите. Знаете, че Георги Христов премина от “Ботев” в “Левски”, но според договора на родния му клуб – “Марица”, се полагаше процент...

- Какви са ти отношенията със Сава Савов, треньора на Ицо в “Хеброс” (Харманли)?
-Той две години не ми говори, защото навремето написах протестно писмо до радиото, до Николай Галов, лека му пръст и на него, защото го бяха обявили, че е първият треньор на Стоичков. Взе си 2500 долара от Барселона за Ицо. Ще кажа само, че Савата видя за първи път Ицо директно на мач. Хеброс гостуваше, ако се не лъжа на Розова долина. Савов му каза под мое давление да хваща влака и направо на мача. Това беше, кво е направил Савата за него толкоз?! Какво?!  Сега снимат втори филм за Ицо, обади ми се един човек от София...Колев се казва, имам му визитка тука някъде. Там ще стане ясно докрай кой е първият треньор на Ицо. Със Савата се сдобрихме покрай бенефис на Стоичков в Барселона, после ходихме и до Харманли.

- Други комисионни прибирал ли си?
-Имах да взимам и от трансфера на Кривия в “Левски”, но не стана. Нашият директор тогава адвокат Запрян Запрянов, лека му пръст, ми се обади и вика, че идват едни пари за Сашо и съм писан с 3500 марки. Да, ама същия ден му крадат „Ауди“-то в София. Гошо Георгиев от ЦСКА и наш юноша, пуснал връзки и му върнали колата срещу 5000 марки, и така бате ти Оги издуха супата – няма пари от трансфера на Кривия в “Левски”. Всичко това може да го провериш в една голяма книга в “Марица”, всичко е писано. Там ще видиш за трансферите на Валери Домовчийски в “Левски” и после в Германия. За Коце Дяков в „нафтата“. Разбираш ли ме, много неща вие, журналистите, не ги виждате, и няма да ги видите, щото няма как да се доберете до тези неща?! Братът на предишния ни президент Рангел Берберов – Ронго, май действа по тези пари и трябва да е прибрал нещо. Гарантирам за тази работа.

- Защо не намери втория Стоичков?
- Ние в школите не сме треньори, а учители.

 

В днешно време младежите са подвластни на компютрите. Ще кажа само, че на Ицо му помогнах най-вече с поста. От либеро го направих халф и нападател, защото видях усет в него към гола. С това нещо се гордея! Отзад, ако беше останал, трябваше да се мери с Бекенбауер и другите светила, което е по-трудното нещо. Футболистите напред се реализират по-лесно, има ли спор по този въпрос? Най-много му помогнах, когато беше в Харманли, защото от “Марица” го искаха. Трябваше да спазват правилото за юноша на клуба, който трябва да играе 45 минути в мъжкия отбор. Върнах го, но Ицо тренира само 15 дни в “Марица”. После тръгна пак за Харманли. Подочух, че нещо гадже има там и затова напира за техния отбор – за “Хеброс”. Помня, че го попитах директно: “Христо, гадже ли е проблемът? Затуй ли не искаш в “Марица”, а пак в Харманли?”, а той ми отвърна: „Абе имам там една арменка с мустаци, за кво толкоз много ме разпитваш!“. После знаете как му потръгнаха нещата. Същата година “Хеброс” играха два мача с ЦСКА, вкара им голове, за Купата ли за кво играха – не помня, но на Ицо му се отвори парашута. В ЦСКА се разви благодарение на Джеки – Георги Димитров. Веднъж Джеки му казал да хакне Стойчо Младенов на тъча по време на двустранна игра, на тренировка. Ицо естествено изпълнил поръчението – изхвърлил Стойчо на два метра от тъча, но Младенов не му обелил и дума, защото вече знаел, че тоя пловдивски новобранец е любимец на Джеки!

-Потърси ли Ицо в тези трудни за теб времена?
-Бях при него на 10 януари в Свиленград, където Литекс се готвеше през зимната пауза. Отидох с пари назаем, защото нямах пукната стотинка за бензин. Викам му, че в “Марица” нещата не вървят, няма пари. Той каза, че не познава Ленгеров и нищо не може да направи на този етап. По-късно му звънях, ама той е зает с неговите неща в Ловеч и не ми обърна нужното внимание. Аз на Ицо за нищо не се сърдя.

 

 

още преди да иде в Барселона, ама не ми го даде. След време му припомних, а той ми вика, че ще ме компенсира със световното в Германия през 2006 година. Каза, че на негови разноски ще ме заведе там. Ама пак не стана. Аз обаче от Ицо нищо не искам, толкова го обичам, толкова се гордея с него. Няма по-голямо чудо в нашия футбол от Стоичков, По света не знаят името на нашата държава, но знаят кой е Ицо! Това ме кара да се чувствам горд! С това заспивам и с това се събуждам. Аз съм безобразно горд, че дадох на света с много трудности, с много перипетии – Ицо! Как да ти го кажа - Ицо е великан! Айде да не говорим повече, искам само хубави неща да пишете за него! Щеше да стане още по-голям, ако беше се родил в София. Шопите не ни прощават на нас майните, да го знаеш. С кво е повече от него Боби Михайлов? С нищо, с нищо...Добре че по софийска линия Батето го взе за заместник.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ