Еднорък футболист е вкарвал гол на "Левски". Това е малко известно, а сторилият го с огромно желание си спомня за любопитната случка, разиграла се на стадион "Раковски" през декември 1977 г. Двубоят между "сините" и Балкански миньор (Твърдица) е от турнира за Купата на Съветската армия и завършва 6:1. Стоян Илиев, познат в Сливенско като Кайзера, е от близкото до град Твърдица село Сборище. Сега е на 57 години, а интересното е, че до 55-годишна възраст е ритал в окръжната група. "Голямо куче съм! Доскоро играех рамо до рамо с децата на някогашните ми съотборници", сподели разписалият се във вратата на "Левски". А как всъщност го е сторил, може да разберете единствено във вестник "ШОУ".

 

- Това, че съм с една ръка, не ми пречи. Свикнал съм, защото останах без лявата още като бях 7-годишен. Куче съм и никога не се предавам. А за гола на "Левски" е много дълга историята, но ще ви разкажа всичко. Много харесвам вестник "ШОУ" и се надявам историята ми да развълнува читателите. Цял живот ще помня как вкарах на "Левски". Аз и съотборниците ми в "Балкански миньор" (Твърдица) се паднахме срещу любимия ми отбор. Като се изтегли жребият за Купата на Съветската армия,

 

в Твърдица беше

голям празник

 

не можахме да спим от вълнение. Центърът се изпълни с народ и всички се бяхме събрали да коментираме. Голям празник!  Много искахме "Левски" да ни гостува, но те категорично отказаха и настояха ние да ходим в София. Мачът се игра на стадион "Раковски". Беше 1/32-финал. Преди това елиминирахме "Кольо Сандев" (Веселиново) и "Рилски спортист" (Самоков). Никой не ни броеше за живи, но направихме чудеса, станахме първенец на Сливенска област, след което и стигнахме до мач с "Левски". Това беше сбъдната мечта, не само за мен, а за цяла Твърдица и околието. Само дни по-рано "Левски" имаха мачове с "Аякс" (б.р. - двете загуби с по 1:2 на 1/8-финалите за КЕШ), след което се изправят срещу някакъв  си "Балкански миньор".

- Как пътувахте за гостуването на "Левски"? С влак ли?

- Имахме автобус. Даже беше с надпис "Балкански миньор" (Твърдица). Преди това гостувахме в Пещера, Кричим, по турнири. Щяхме да се качваме в по-горна дивизия, въпреки че не ни брояха за живи, тъй като оставахме в сянката на "Розова долина" и на старозагорските отбори. Излизаме за мача с "Левски", то много народ, много нещо. Имаше поне 7000 човека, беше нещо невероятно. Кога сме виждали ние толкова публика?! Но не се стъписахме. Съдията обаче набързо уби интригата. Даде две дузпи на "Левски" още в началото. Дори защитникът Пламен Николов се затича към него и започна да му обяснява, че няма смисъл да ги подпира. Поведоха ни до 6:0, а аз знаех, че ще вкарам, защото те още преди мача ми казаха, че ще ми пуснат. Като видяха футболист с една ръка да излиза срещу тях, се шашнаха. Явно ме съжалиха и решиха да ми пуснат. Топката обаче не искаше да влиза. Два пъти ударих греда. Веднъж пък защитата ме остави да изляза сам срещу Томас Лафчис, вече съм на 2 метра от него, бия, той пък взе, че я спаси. Май в началото нещо се правеше на ударен и нарочно не ми даваше да вкарам, явно за да се изяви пред публиката. Даже Пламен Николов му се скара защо е спасил, тъй като не оставаше много време, а те искаха да им вкарам гол. Шест минути преди края Пламен идва и ми казва:

 

"Кайзер, няма да

бързаш, чу ли?!

 

 Вземаш топката, започваш да ни лъжеш, а аз ще те спъна за дузпа!". Така и стана. А съдията нищо не знаеше. Видя как  Николов ме повали в наказателното поле и даде дузпата. Аз обаче не бях изпълнителят. Дузпите все ги биеше едно момче от Бяла - Тошко се казва. Левскарите обаче не му позволиха. Даже Воин  Войнов го спря на центъра и го хвана с ръце. Нашият треньор Стефан Таранджиев ми каза да вземам топката и да бия дузпата. Валеше дъжд, започнах да си оправям мястото, където залагам топката. Лафчис дойде при мен и ми вика: "Абе, ти нали Кайзер беше, я кажи  в кой ъгъл ще я биеш, за да се метна в другия?". Казах му, че ще я пратя в десния. Всичко обаче стана за секунди, той веднага се оттегли назад, но не се уточнихме кой десен - дали негово дясно или мое. В крайна сметка обаче мисията беше изпълнена. Бих я в десния, а той се хвърли като рибок в левия. Вкарах му я, но преди да изпълня, беше нещо страшно. Направо не знаех какво става. В краката ми се наля олово, натежаха. Но това е нормално. Идваш от Твърдица, излизаш срещу "Левски" пред толкова публика и бележиш гол. Неописуемо е.

- Феновете на "Левски" недоволстваха ли, че нарочно отборът пуска гол?

- Няма какво да недоволстват. Беше ясно, че "Левски" ще бие. Използваха ни да си направят тренировка. Ние още преди мача се бяхме разбрали да не ги ритаме, да няма контузии. Знаехме, че нямаме шанс, а и да достигнем мач с "Левски" беше върхът за нас.

Феновете много се учудиха като видяха еднорък футболист на терена. Фоторепортерите в началото стояха само на нашата врата, за да снимат головете на "Левски". Емил Спасов вкара двете дузпи в началото, като не само Пламен Николов, а и той се караше на съдията защо ги е дал. Чух Емо да му вика: "Не ги свири тези дузпи, няма смисъл". Наистина нямаше смисъл от тях. След това Иван Тишански ни простреля с топовен изстрел от  40 метра. "Левски" бяха голяма класа тогава. 

- Пазеше ли те някой, като се има предвид, че си голмайстор на отбора?

- Николай Грънчаров ме пазеше. Той беше капитан на "Левски". Почина от рак. (б.р. - Грънчаров е набор 1953, от Варна, играл е в "Черно море" и "Левски", починал на 24 ноември 1997 г.). По време на мача постоянно ми повтаряше да не бягам, че да не ме гонел. А аз търчах, скъсвах се. Това, че съм с една ръка, не ме спира. Грънчаров още в началото ми каза, че Вуцата им наредил да ми позволят да отбележа. Иначе щял да ги убие. Много оцених жеста му. И до ден-днешен сме приятели. Имам се и със сина му Велислав.

- Кои бяха най-опасните футболисти на "Левски"?

- Моят приятел Стефан Павлов-Фифи Перото, Георги Тодоров, Стефан Аладжов, Емо Спасов. Много добри футболисти имаха. Павел Панов пък беше с гипс заради счупен глезен и не игра срещу нас. Белята стана срещу “Аякс”. Стефан Стайков и Кирил Ивков също почиваха. Бяхме млади момчета, на 22-годишна възраст играх срещу "Левски". Подариха ми фланелка и анцуг след мача. А преди това в съблекалнята беше направо чудо.

 

Наредили

ни банани,

портокали

 

чай имаше... кога сме виждали ние такива екстри. Сашо Костов влезе на полувремето при нас, за да ни благодари за коректната игра. Нито веднъж някой от нас не влезе грубо в краката им. Така се бяхме разбрали и те бяха много доволни, че не ги ритаме. А на мен по селските мачове направо ми чупеха краката. Много топло ни посрещнаха "Левски", и в хотел ни настаниха вечерта преди мача. Още при жребия, като разбраха, че играят с "Балкански миньор" и знаят, че Георги Йорданов (б.р. - бивш министър на културата и дългогодишен секретар на БКП) е от Твърдица, много ни обикнаха. В тези години той много помагаше на "Левски". Георги Йорданов беше голям левскар, постоянно се чуваше с Иван Вуцов. Те взеха присърце нещата и ни приеха като техни хора, а не като врагове. Толкова се сближихме, че чак нашият доктор - Йонката, цял мач седеше до пейката на левскарите, а не на нашата.

- Аз дори не трябваше да играя в този мач.

- Така ли?! Защо?

- Имах наказание заради картони, но Георги Йорданов оправи нещата. Обади се насам-натам, звънна и на Вуцата и всичко беше точно. "Левски" също нямаха нищо против да изляза срещу тях. Усъмних се обаче, че Стефан Аладжов не иска да им вкарам. Уж казаха, че ще ми пуснат, за да изпълнят нареждането на Вуцата, а той взе, че спаси сигурен гол. Аз бия, а Аладжов се хвърли и със задна ножица я изчисти от голлинията. Даже негови съотборници му се скараха.

- В официалната статистика обаче пише, че във вратата на "Левски" се е разписал футболист с фамилията Сестримски...

- (б.р. - прекъсва ме) Чакай да ти обясня. Защото бях наказан и не трябваше да играя, ми лепнаха това фалшиво име.

- Гледал ли си гола по телевизията?

- На следващия ден като се прибрахме от София. Имаше едно предаване "Спортен календар". Дадоха репортаж включително и моя гол. Много се радвах. Тъкмо играехме белот с приятели и виждам картина от нашия мач.

- Благодари ли на Иван Вуцов, че нареди на футболистите си да ти пуснат да им вкараш?

- Много ясно, до ден-днешен съм му благодарен. Той дори щеше да ме уреди по заръка на Батето да стана съдия. Атанас Узунов стана главен, а аз щях да съм прикрепен към него, но къде ми е бил акълът, защо не съм приел тогава, още се чудя. Даже донякъде съжалявам, че не съм станал съдия. Сега сигурно щях да съм потънал в пари, а не в лайна, с извинение, защото се занимавам с животновъдство.

- Какво гледаш?

- Имам над 100 прасета, 30-ина крави, много кози и овце, това ми е работата. Иначе ме знаят като Кайзера - хазартния бос. Голям комарджия съм. Покер, казина, залагам на мачове, не се спирам.

- Спомена Иван Славков-Батето. Познаваше ли го?

- Покрай Георги Йорданов се запознах с него. Когато бях футболист, работех в горското стопанство. Батето и Георги Йорданов често идваха на лов. Даже и Малък Тошко са довеждали. Беше 4-5 годишен, един дребосък, а сега нали го виждате какъв е. Само простотии прави, голям бохем е. Идваха Батето, Георги Йорданов и разни други големци, и аз трябваше да ги водя на лов. Батето като се залепи за мен и ми вика пред всички: "Момчета, няма директори, министри, днес горският командва!". А на мен от вълнение ще ми изскочи сърцето. Даже

 

Батето ми подари

бутилка уиски

 

Кога съм виждал аз тогава уиски... Дори и на Тошко давахме да стреля с пушката, въпреки че бе 5-годишен.

- Свалиха ли някой глиган?

- Аз ги слагах на една вишка да чакат, след което им пускахме животните. То е резерват, заградено е. От 50 прасета все едно ще улучат. За тях това беше забавление, а за нас работа. Глигани, сърни, много животни имаше тогава, сега е различно.

- Много ли съжаляваш, че не стана съдия?

- Може пък за хубаво да е било. Кой знае какво щеше да стане, ако бях съдия. Можеше да ме бият някъде, дори да ме убият, ако объркам нечии сметки. Тази работа не е лесна, даже нещата много бяха загрубели на времето. Иначе от съдийство много лесно може да се забогатее. Бях навътре в нещата и знам за какво става дума. Бил съм свидетел на какви ли не неща, виждал съм куфари с пари.

- Какво можеш да разкажеш?

- Играех в "Олимпик" (Твърдица), а знаете, че бяхме близки с "Олимпик" (Тетевен) покрай Страхил Димчев и Гриша Ганчев. От Тетевен предлагаха пари на Петър Янински, за да се спаси "Олимпик", обаче пък да изпадне "Локомотив" (Пловдив). Даваха 200 хиляди долара на Янински, но той ги отказа, заявявайки: "Не мога да ги взема, защото Петър Стоянов държи на "Локомотив" (Пловдив)". По това време Петър Стоянов беше президент на България.

- А теб като футболист пробвали ли са да те подкупят?

- Имало е случаи. Бяхме на турнир в Пещера, за да се класираме нагоре. Вратарят на "Берое" Петко Олимпиев ми даваше пари да им легнем, но не ги взехме. После пък в Твърдица идва Николай Русев-Джангъра с отбора на Несебър. Много искаха да вземат мача, за да се качат в горната група. Джангъра си свали часовника от ръката, някакъв модерен беше, предложи ми го, но аз му се изсмях. Не им дадохме мача, 1:1 завърши, което беше добре за Нова Загора. Все пак сме в една община с тях и е по-нормално да им помогнем, отколкото да се даваме на "Несебър". А Джангъра беше много настоятелен. Целият отбор бяхме на кино предишния ден, той изпрати хора да говорят с нас и да ни дават пликчета с пари. Ама не ги взехме. Даже повече се мотивирахме и им скочихме здраво на терена.

- Откъде идва прякорът ти Кайзера?

- От Пит Кайзер, който играеше в "Аякс". Той беше номер 11, аз също. Иначе след това играх с 9 и 10, като десетката даже не я давах на никой.

 - Защо не можа да пробиеш в големия футбол, ритал си само в окръга?

- Футболният съюз ме спираше, не искаха да ме картотекират, защото съм без една ръка. Можех да играя в "Розова долина" (Казанлък), треньор им беше Иван Зафиров, много ме искаше. И в "Сливен" можех да играя. Даже Серги Йоцов ме беше взел да водя подготовка с тях. Дори след мача с "Левски", по-късно ме ползваха за разузнавач. Помагах на "Левски".

 

Пращаха ме да

разузнавам

"Сливен"

 

Ходя, гледам мача, свил съм се и тайничко записвам на една тетрадка. След това по телефона вечер диктувах на Добромир Жечев. Още ми е кофти, че футболният съюз не позволяваше картотекирането ми. Можех наистина да стана голям играч. В окръга всички ме знаят, постоянно им вкарвах, не можеха да ми вземат топката от краката, нищо че съм с една ръка. Даже и мотор мога да карам, нищо, че в началото не ми даваха книжка и не ми позволяваха да сядам зад волана на колата.

- Как остана без ръка?

- Бях 7-годишен. С приятелчета отидохме да берем гъби из полето. Малки сме били, игра ни е трябвало. Качвахме се по дървета, насам-натам. И аз, явно да им се покажа, се качих на един електрически стълб с високо напрежение. И като ме перна токът, откъсна ми лявата ръка. Но важното е, че между краката не ме е ударил... да мога да върша работата! (смее се)

- След като те спряха за големия футбол, защо не се захвана с нещо друго?

- Нямаше начин, само футбол ми беше в главата. Спортна натура съм от малък. И до ден-днешен не пия, не пуша. Преди 2 години спрях да ритам. Няма такъв случай като моя. Хем съм футболист с една ръка - нещо невиждано, хем играя до 55-годишна възраст. Това е уникално нещо. А още по-уникалното е,

 

че съм бил

и вратар

 

Едно време пазех за отбора по хандбал на село Сборище - "Гранит". Даже гостувания в София имахме, мачове в "А" група играхме. Куче съм, няма спорт, който да не играя. На тенис на маса ги пера всичките наред, няма кой да ме бие. А за плуване да не ти казвам... хората се чудят как плувам с една ръка. Дори съм спасявал човек на язовир. Отвън сме 20-ина човека, виждаме го, че се дави, а никой не скача. Аз обаче без да мисля, се хвърлям във водата и успях да го извадя. Беше погълнал поне 3 литра вода, едва го спасихме. После още 5 години живя, човечецът. Но другите - здрави хора, а ги е страх да скочат да го спасяват.

- Какви пари печелеше като футболист? Преди мача с "Левски" обещаха ли ви премии?

- Бъзикахме се помежду си. Един съотборник - Дяката, лека му пръст, вика: "Давам по 100 лева, ако ги отстраним!". Знае, че няма да бием и решава да шокира с цифрата. А ние реално играехме за по три кебапчета, с които да се нахраним след мач.

- Какви бяха екипите и обувките?

- Имахме два екипа - бял и червен. Срещу "Левски" не излязохме с червения, за да не ги дразним. Обувките ни бяха съвсем обикновени, нищо особено. След това Людмил Горанов ми подари първите ми футболни обувки. "Адидас" бяха. И като ми дадоха фланелка и анцуг на "Левски", цяла Твърдица и Сборище ми завиждаха, не само съотборниците ми. Обувките много си ги пазех. А имах съотборници, които след мач си ги захвърлят в курника при кокошките и преди мач само ги изтръскват и така излизат да играят. Аз обаче си ги пазех, постоянно ги лъсках. Даже имам един случай... отиваме на мач в Две могили. Мой съотборник - Илко Перока, няма обувки, а аз взех два чифта. Дадох му новите ми и треньорът на домакините още като го видя и вика на своите: "Този е много добър, само му вижте обувките. Искам двама човека да го пазите!". И стана идеално,

 

мен ме подцениха

и аз ги надупчих

 

Искам да ви кажа, че се познавам и с Боби Михайлов. Едно време, като беше вратар на "Левски", а аз им помагах с разузнаването на "Сливен", му казах къде да се мята, ако има дузпа срещу тях. И не го подведох. "Левски" гостуват веднъж в Сливен, дават дузпа срещу тях и аз дадох ценен съвет на Боби, след което той ми благодари, защото ме послуша и спаси.