Най-доброто представяне на отбора в Шампионската лига е достигане до 1/4 финал.
Лацио е основан на 9 януари 1900 година край една пейка близо до брега на река Тибър. Предложението за името дошло от офицера Луиджи Бигиарели. Тъй като вече съществувало Гимнастическо дружество Рома (Рим), Бигиарели предложил да бъде нещо по-голямо, в което Рим е включен. Така клубът приел и названието на региона - Лацио. Идеята за цветовете дошла от гръцкото знаме като почит към Олимпийските игри. Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.
Отначало Лацио е спортен клуб като постепенно членовете му започват да играят футбол около 1901 - 1902 г. През 1907 г. През 1927 г. представителят на Лацио, генерал Джорджо Вакаро, отхвърля идеята на фашисткия лидер Итало Фоши клубът да участва в сливането на всичките тогавашни римски клубове в един - АС Рома (Рим).
През 30-те години към Лацио се присъединява Силвио Пиола и играта на отбора се подобрява. Лацио завършва на 5-о място през сезон 1934/35, а през следващите два - съответно на 7-о и 2-о място, на 3 точки от шампиона Болоня (тогава за победа се давали 2 точки, за равен - една).
Въпреки колебливите си представяния в няколко сезона след Войната, през сезоните 1950-1952 Лацио завършва три пъти на 4-о място. 60-те години за Лацио са свързани с периоди на изпадане и влизане в Серия “А”. В началото на 70-те години обаче Лацио отново изпада в Серия “Б” (1971), но през следващия сезон завършва на второ място и се връща отново в Серия “А”, където през 1973 година достига 3-о място. По това време нападателят на Лацио Джорджо Киналия става първият футболист от Серия “Б”, извикан в националния отбор на Италия. Следващия сезон (1974) Лацио става за първи път шампион на Италия.
През 1999 година “римските орли” печелят КНК след победа на финала над Майорка с 2:1, като това бе последният финал в турнира, който бе закрит. По-късно през лятото отборът завоюва и суперкупата на Европа след победа над Манчестър Юнайтед с 1:0.
След напускането на Серджо Краньоти като президент през 2002 клубът е разтърсен от тежка финансова криза и е принуден да продаде някои от основните си играчи. От отбор, който се бори за титлата в Италия, Лацио е принуден да се бори за оставането в Серия “А” през есента на 2004 година. Последните успехи на Лацио са спечелените две купи на Италия през 2009 и 2013 година.
ТИФОЗИТЕ
Тифозите на Лацио са едни от най-верните не само в Италия, а и в цяла Европа. Тяхната история започва в CURVA SUD, от края на 60-те до 1968 година, когато групи от млади фенове намират местата си на “Стадио Олимпико”. Те били първите 'ултрас' и носели имена като Tupamaros, Aquile, Ultras, Vigilantes, NAB, CAST, Marines. Но също така те били твърде разединени, за да създадат истинска огромна фен бригада. И така, през 1971 започва историята на първата истинска организирана група от привърженици на Лацио - COMMANDOS MONTEVERDE LAZIO, идващи от част от Рим, наречена Монтеверде.
28 октомври 1979 е ужасен ден за италианския футбол, когато по време на дербито между Рома и Лацио, с домакин Рома и 15 000 фенове на Лацио в CURVA NORD, когато третата от три сигнални ракети, изстреляни от член на Fedayn Roma от Curva Sud, убива ВИНЧЕНЦО ПАПАРЕЛИ, 33-годишен фен на Лацио и глава на семейство. В същата тази година групировката EAGLES SUPPORTERS решава да се премести в CURVA NORD, последвана от други групировки без VIKINGS, които ги последват 2 години по-късно.
80-те години са най-тежкия период за Лацио на игрището, но е точно обратното за феновете, на които всички се възхищават и подражават, заради тяхната страст и оригиналност. Феновете на Лацио намират приятели в лицата на привържениците на Бари, Торино и Триестина, и дори когато тимът е въвлечен в скандали с корупция, изпадане и унижения от всякакъв тип, CURVA NORD печели навсякъде: 20 000 души в Пиза и Арецо, 4 000 в Удине, доста фенове по трибуните в Кава дей Тирени и Римини, 80 000 на Лацио - Катания и Лацио - Виченца, и най-накрая 2 пъти по 35 000 в Наполи./БЛИЦ
ТОВА Е ЛАЦИО
Пълно име на клуба: Società Sportiva Lazio
Прякор: “римските орли”
Основан: 9 януари 1900 година
Стадион: “Олимпико”
Капацитет: 72 698 места
Президент: Клаудио Лотито
Треньор: Eди Рея
Основен екип: сини фланелки, бели гащета, сини чорапи
Резервен екип: жълти фланелки, тъмно сини гащета, жълти чорапи
УСПЕХИ
Шампион на Италия: 2 пъти (1974, 2000)
Купа на Италия: 6 пъти (1958, 1998, 2000, 2004, 2009, 2013)
Суперкупа на Италия: 3 пъти (1998, 2000, 2009)
Носител на КНК: 1 път (1999)
Суперкупа на Европа (1999)
Финалист за купата на УЕФА: 1 път (1998)
СЪСТАВЪТ НА ЛАЦИО
Вратари
1.Етрит Бериша (Албания) - (10.03.1989)
22.Федерико Маркети - (07.02.1983)
55.Гуидо Герери (25.02.1996)
95.Томас Стракоша (Албания) (19.03.1995)
Защитници
2.Микаел Циани (Франция) (06.04.1984)
3.Андре Диас (Бразилия) (15.05.1979)
20.Джузепе Биава (08.05.1977)
25.Рикардо Серпиери
26.Щефан Раду (Румъния) (22.10.1986)
27.Лорик Цана (Албания) (27.07.1983)
28.Винисиус (Бразилия) (07.03.1990)
29.Абдулай Конко (Франция) (09.03.1984)
39.Луис Педро Каванда (Белгия) (02.01.1991)
85.Диего Новарети (Аржентина) (09.05.1985)
Халфове
4.Лука Греко (06.09.1995)
5.Лукас Биглия (Аржентина) (30.01.1986)
6.Стефано Маури (Аржентина) (08.01.1980)
7.Фелипе Андерсон (Бразилия) (15.04.1993)
8.Ернанес (Бразилия) (29.05.1985)
10.Едерсон (Бразилия) (13.01.1986)
15.Алваро Гонзалез (Уругвай) (29.10.1984)
17.Перейриня (Португалия) (02.03.1988)
19.Сенад Лулич (Босна и Херцеговина) (18.01.1986)
23.Огени Онази (Нигерия) (25.12.1992)
24.Кристиян Ледесма (Аржентина) (24.09.1982)
87.Антонио Кандрева (28.02.1987)
Нападатели
11.Мирослав Клозе (Германия) (09.06.1978)
14.Кейта Балде Диао (Испания) (08.03.1995)
30.Емилиано Алфаро (Уругвай) (28.04.1988)
34.Бриян Переа (Колумбия) (25.02.1993)
99.Серджо Флокари (12.11.1981)
