Той крачи към на върха. Изкачва се бавно, не пропуска стъпало, но е силен и ще успее. Кубрат Пулев е най-добрият български спортист в момента заедно с Григор Димитров. Съвсем логично беше избран за спортист №1 на 2012 година. За него статуетката не бе важна, но признава, че иска трудът му да бъде оценен. Боли го обаче, че все още има хора, които не признават успехите му и си мислят, че животът му в Германия е път, осеян с щастие и рози.

А как започва всичко? Колко лишение, физическа и душевна болка е бил принуден да изтърпи, за да стигне днешния си връх. Кубрат Пулев има живот досущ като на Пепеляшка или на американски тийнейджър от гетото. Боксьорът е роден на 4 май 1981 година в София. Син е на известния боксьор в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години на миналия век Венко Пулев, който почина преди няколко години. Именно бащата е човекът, който изиграва основна роля за бъдещето на Кубрат Пулев. Историята е повече от трогателна. Пулев-старши е роден в края на 30-те години на миналия век. Прави сравнително добра кариера на ринга, но в живота и по-точно в любовта не му върви. Сменя жените като носни кърпички. Една, втора, трета...От първата си съпруга Венко има дъщеря. Втората му ражда общо четири деца – две дъщери и двама сина. Така от двата си брака

Венко има
пет деца

дъщерите Ана, Виктория и Боряна, и синовете Кубрат и Тервел. Пулев-старши е добър боксьор, но в правенето на синове хич не го бива. От първите три опита – три щерки. Той обаче не се отказва, иска да има двама сина, които да го наследят в боксовата зала. Така сравнително късничко, след 50-ата си годишнина на бял свят се появява първата гордост на Венко – Кубрат. След 2 години идва и Тервел. “Освен боксьор баща им беше запален историк. Обичаше България, съветваше синовете си никога да не изоставят родината си, да я обичат и да бъдат патриоти. Затова им даде и тези имена”, споделя бивш приятел на Пулев-старши. Двамата братя влизат за първи път в залата в жк. “Младост” през 1994 година, Кубрат е на 13, а Тервел на 11 годинки. Преди това баща им обикаля столичните зали, пробва ги в “Левски” и “Академик”, но условията не му харесват. И така в ЦСКА. Първи треньор им е Михаил Таков. Бащата на Таков е един от съперниците на Венко Пулев по онова време. Двамата сополанковци приличат на закачалки, дрешките им висят отвсякъде. Кубрат тежи 40 килограма, Тервел още по-малко. Първите им мачове са при децата, но братята бързо влизат в ритъм. Таков и други треньори си спомнят, че били сред най-пъргавите за своята възраст, дори и малко напреднали. Първите уроци Пулеви взимат от баща си. Венко им купува чували и ръкавици и ги тренира в мазето в блок №225 в “Младост 2”. Винаги обаче казва: “Кубрат, ти си по-голям, отстъпвай на брат си, само се защитавай.” След време Кобрата разказва: “Той малък, малък, ама ме тряскаше по главата, а аз не смеех да го ударя, тъй като така беше казал баща ни.” Кубрат се записва в спортното училище на ЦСКА “Генерал Владимир Стойчев”. На ринга няма проблеми, но в училище не го бива. Не е бил двойкар, но не и отличник. Математиката го мъчи най-много. За разлика от него Тервел се справя блестящо, не случайно след това следва за юрист. За жалост

майката им
почива рано

докато той е едва на 12 годинки. За тях остава да се грижи единствено баща им и трите им каки. Венко Пулев вече отдавна захвърлил ръкавиците трябва да изхранва по някакъв начин многолюдното семейство. Хваща се на работа, първо като таксиметров шофьор, след това кара автобус №88 в градския транспорт. “Той беше стълб на семейството и отгледа и възпита децата си, както подобава”, споделят негови близки. Най-голямата кака на боксьорите - Ана, има близнаци, най-малката Боряна има две момчета, а Виктория - момиче. Тервел Пулев също е татко, има син Калоян, от волейболистката Диана Ненова. В името на малкия отново няма нищо случайно, след Кубрат и Тервел идва и още един български владетел – Калоян. Единствено Кубрат Пулев все още няма наследник. Половинката му Андреа отдавна говори за деца, но и двамата споделят, че им е рано, искат първо да изградят кариери и след това да мислят за бебета. Останали без майка двамата братя са най-големите приятели, бранят се един друг на улицата. Благодарение на баща си не тръгват по кривия път, избират залата вместо наркотиците.

Въпреки че самият Кубрат Пулев е споделял, че е можело да избере и по-лесния начин за печелене на пари. “Хора виждаха, че имам позиция и думата ми се чува сред приятелите. Искаха да стана част от техните групи, но отказах. Не е за мен този живот, исках да пробия в бокса и го направих”, спомня си Пулев. През 2002 година е първият сериозен успех на боксьора, печели емблематичния турнир за Купа “Странджа”, а е само на 21 години. През 2005-а завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006-а - и на европейското в Пловдив. Идва 2007 година, една от най-тъжните в живота на братя Пулеви. В началото на месец септември Кубрат е на турнира “Златен пояс” в Констанца (Румъния). С него е личният му треньор Михаил Таков и селекционера на националния отбор Ангел Ангелов. Кубрат стига без проблеми до финала, но...точно в деня, в който боксьорът трябва да излезе, за да спечели златния медал, защото той е абсолютен фаворит, от България долетява ужасната новина. Баща му е на легло, всеки момент ще си отиде от този свят. “Събирай си багажа и се връщай в България. Никакъв турнир, няма да се биеш”, казват Михаил Таков и Ангел Ангелов. Кобрата се прибира моментално в София, но...заварва баща си починал. Не успява да го види жив, за да чуе последните му думи, желания или наставления. “За Кубрат баща му беше идол, както на ринга, така и в живота. Обичаше го и

прие тежко
смъртта му.

Той обаче не изразява емоционално мъката си. Боляло го е, мъчно му е било, но не изпадна в тежка депресия, вдигна се и продължи напред”, разказват негови приятели и треньори за най-тежкия момент в живота на боксьора. Всичко се случва няколко дни преди световното първенство в Чикаго. Жребият не е благосклонен към българина, изправя се срещу една от легендите в аматьорския бокс – италианеца Роберто Камареле, който впоследствие става и олимпийски шампион. През 2008 година съдбата му поставя ново изпитание. Пулев участва на първата си и последна Олимпиада като аматьор. Губи злощастно още на старта от млад кубинец. В България го сриват до земята, в боксовите среди започват да шушукат, че той е поредният, който не става за нищо. През това време шеф на федерацията по бокс е Марин Димитров. Кубрат не му спестява нищо, критикува го постоянно, твърди, че в националния отбор тъне мизерия и хаос. И е така, пари няма, боксьорите нямат ръкавици, чували, анцузи. Бият се в мухлясали зали. След Олимпиадата идва и Европейското в Ливърпул (Англия). Кобрата става европейски шампион и приключва с аматьорския бокс. “Взимах заплата 800 лева. Всъщност, получавах по 500 и после звънях по сто пъти, за да си прибера останалите 300. Моята заплата и на Детелин Далаклиев бяха най-високите, представете си останалите момчета как са живели. Все си виках, айде още един медал за България, айде още един медал, но в един момент реших и приключих с аматьорите”, споделя боксьорът. В най-трудните години един от хората, които постоянно помагат на Кубрат, е благодетелят на “Литекс” Гриша Ганчев. Дълго време боксовият клуб носи името “ЦСКА – Литекс” и е безспорен №1 у нас. Не само това, Кобрата минава за любимец на Гришата. “Често му помагаше с пари. Семейството на Кубрат живееше трудно, не мизеруваше, но и не можеше да си позволи всичко. Ганчев няколко пъти му е давал средства”, казва източник на БЛИЦ. През 2008 година обаче бившият състезател по борба решава да прекрати издръжката на клуб “ЦСКА – Литекс”, заради финансовата криза. Парите спират и е време Кубрат да се ориентира в живота. Взима едно от най-трудните решения в кариерата си, да напусне клуба, националния отбор и като цяло аматьорския бокс.

Връщане
назад няма

веднъж откаже ли се и премине при професионалистите, не може повече да се бие като аматьор. Доста преди Олимпиадата в Пекин германската фирма “Универсум” се свързва с него и му предлага договор. Да стане спаринг партньор и да помага в подготовката на боксьори в Германия. Отлична възможност на първо време да трупа опит и да се докосне до големия професионален бокс. Договорът с немците му дава привилегия след време, ако го харесат, да остане в Германия и да се бие за някои от професионалните клубове. Дали са го харесали?! Отговорът вече е налице. Кубрат Пулев е идол в Германия, спечели два шампионски пояса и е кандидат за световните титли на Владимир Кличко. Момчето от мазето в “Младост 2”, което изтърпява всички житейски неволи, вече е световна звезда. Уважават го и дори в Берлин кръстиха хотел с името “Кубрат”. Българин със същото име купил хотела, който се казвал по друг начин. Нашенецът също се казва Кубрат и впоследствие преименувал хотела – в своя чест и заради успехите на най-добрия български боксьор.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ