Константин Папазов официално се оттегли от треньорството. Той даде пресконференция, на която обяви новината. Както е известно, специалистът е фаворит за предедател на Националната баскетболна лига, а като такъв няма как да бъде и треньор. След първоначалния монолог, в който разказа интересни и любопитни неща, Папазов говори и по други теми, свързани с българския спорт.

Треньорът си припомни спечелената първа шампионска титла с "Левски": "На 8 юни 2000 година станахме шампиони за първи път. Тогава казах на Варчев - ти свършваш своята кариера и си станал два пъти първи. Аз съм но 33 и до 60 няма да мога да ги преброя. Изхвърляне, защото на 48 спирам. Имах уникалния шанс да работя с гения Георги Младенов. Беше лесно от гледна точка на баскетбола, трудно в други ситуации."

Ексцентричният наставник каза и за кои скандали съжалява: "Един от тях е този отпреди няколко години със Сашо Везенков. Както и този с Борко Чилингиров от Рилски спортист. Никой няма право да унижава другите отбори и личности, затова и скъпо платих. Ако смятате, че някой ме накара да подам оставка, не са. Аз лично я подадох. Да, направих изключителна тъпотия. Нападнах го, защото бил с червено яке. Глупост неземна. Но аз съм такъв, какво да правя?!"

Най-голямата и тежка нощ и най-тежките три дни бяха между 10 август и 13 август 2013 година. Загубата от Румъния в квалификациите. Ицо Христов може да каже цяла нощ как съм бил. Като си легнах получих нещо свързано със сърцето. Щастлив съм, че след това победихме Исландия. Ако бяхме паднали, щях да бъда обявен за най-големия некадърник. На никой колега не пожелавам да изживее тези 72 часа. Съжалявам за скандала преди мача с Естония (б.р. - разправия между близнаците Калоян и Деян Иванови и журналистка). По никакъв начин не желая да се оправдавам или да вменявам вина на друг. Смятам, че можеше да се мълчи 48 часа и да опитаме да победим Естония, пък тогава да вадим кирливите ризи. Заявявам, че такива или онакива близнаците са най-добрите имена в българския баскетбол.

В момента имаме една перла в короната - Александър Везенков. Струва ми се, че можем още да се възползваме от еуфорията около този трансфер. Това е Барселона, Стоичков, Везенков. Сигурно след 30 години ще има някой друг. Моля ви се, трябва да успеем да сме позитивни и да си гледаме звездите.

"Щом Бербатов не е в националния отбор по футбол, Казийски също не е и близнаците Калоян и Деян Иванови, значи има нещо сбъркано. Ето, казвам ви на сто процента, ще говоря с Казийски да се върне в националния тим. Ако ми гарантират, че го искат в отбора. Защото има много злоба и завист. Мога да разплача дърво. Ще се справя и с Казийски. Само да ми кажат, че го искат. Щом тези хора не играят за България, трябва да си отрежем главите всички, които се занимаваме със спорт. Във волейбола пък въобще не трябва да се появяват. Това е срам за българския спорт. Колкото и да е виновен, какъвто и да е той, трябва да е в състава. С него можем да станем европейски шампиони, птичката един път каца на рамото. Как?! Такива като мен, на които не им пука. Като българин аз се срамувам, че Матей не играе за националния отбор."

"Имам идол като ръководител - казва се Андрей Желязков. Наско Сираков - също, голям авторитет и сила. Осанка, всичко. Сега и двамата не работят. Сигурно ще си навлека гнева на някого, но това е истината. В България се обичат послушковците. А Наско не обича да мълчи и да слуша, затова е неудобен.

"Не се срамувам, че прося пари от този и онзи. Но не можем да правим голям спорт с просия. Не може треньорът да ходи да обикаля и да моли. Треньорът е институция и работата му е да е в залата. Сашо Попов?! До последно ще се боря софийска столична община на първата сесия да обещае да отдели на баскетболния "Левски" и на волейболния ЦСКА средства. Искам 0,06 процента от бюджета, това са 900 хиляди лева - по 450 хиляди на двата клуба. Искам да видя кой ще се аргументира срещу мен."