Христо Янев даде интервю специално за Агенция БЛИЦ. В първата част младият специалист коментира състоянието на клуба и заплашващите го наказания. Ето какво допълни още бившият футболист на "червените":

-Господин Янев, наясно ли сте колко силен е ЦСКА в момента? Феновете смятат, че отборът е готов да надделява противници от “А” група.
-Аз съм реалист човек. Разполагам с прекрасни футболисти, които дават всичко от себе си и имат желание. Всички знаем обаче, че следващите две нива във футбола, които са над нас, са на по-високо ниво. Ще трябва доста работа и доста промени, за да продължим да се развиваме и да се върнем в елита. Каквато всъщност е целта ни.

-Ако ЦСКА преодолее Нефтохимик за Купата на България и жребият изпрати за следващ съперник “Левски”, страх ли ви е, че може да се стигне до изразителна и по-голяма загуба?
-Първо – във футбола няма страх. Който излиза на терена със страх, по-добре да се откаже и да не практикува тази професия. За един футболист няма по-хубаво нещо от това да играе срещу силни противници и пред пълни стадиони. Казвам го от позицията си на участник в много дербита с “Левски”. Аз обаче не обичам думата “ако” и хипотетичните въпроси. Първо имаме мач в неделя със София 2010. След това ще отделим специално внимание и на Нефтохимик. Феновете да бъдат сигурни, ще дадем всичко от себе си, за да ги зарадваме.

-Лесно ли се прави селекция за ЦСКА във “В” група. Едва ли, ако сте начело на друг отбор, бихте привлекли опитни футболисти в трета дивизия?
-Хем е лесно, хем не е. Ще ви кажа защо. Има футболисти, с които проведох по един телефонен разговор. Беше ми достатъчно да ми кажат, че са готови да играят за ЦСКА. Давам пример с Бранеков и Галчев. Има обаче футболисти, които не разбраха какво означава ЦСКА, както и какъв шанс пропуснаха.

-Вие, ако бяхте футболист и ви поканеха да играете за ЦСКА във “В” група, щяхте ли да се съгласите?
-Без да се замислям! Минал съм през ЦСКА, знам какво е да си в този клуб и не ми трябват дни за размисъл. Каквито ми поискаха някои футболисти, които поканих това лято.

-Как бихте се почувствал, ако футболистите извадят джобовете си на тренировка? По ваше време като играч имаше такива моменти в ЦСКА?
-За всеки независимо дали става въпрос за футболист, служител в офис или миньор, най-важното е да получава възнаграждението си редовно. Смятам, че за първи път от 15-16 години това се случва в ЦСКА. Изваждането на джобове не го приемам, но винаги бих застанал зад играчите си, бих говорил с ръководството, ако има проблеми.

-Има ли нещо недоизказано около темата с Валентин Илиев? Наскоро той каза, че е обиден, че не работи в клуба.
-Бях ясен, точен и конкретен. Темата е приключила. Смятам, че на неговата позиция футболистите в момента се справят прекрасно.

-Дълги години ви свързва приятелство с Тодор Янчев. Защо той не е в ЦСКА?
-Аз съм израснал с Тошко, уважавам го, изключителен човек. Знам колко го обичат феновете. Това че не съм го изрбрал в екипа си обаче не трябва да става повод за някаква сензация. Пожелавам му само успехи.

-Следите ли какво се случва с родния ви отбор Розова долина (Казанлък). За първи път от двайсетина години отново се чува амбиция за “Б” група?
-Розова долина ме запали по футбола и направи така, че животът ми да е футбол. Ходил съм на мачове на баща ми, както и на Тошко Янчев, мечтата ми бе да играя за този отбор. Продължавам да имам приятели в Розова долина и им пожелавам успех. Ще бъде прекрасно, ако се завърнат в “Б” група. Още си спомням навремето как започнах да тренирам при покойния вече Венко Паликарев. Нямаше възрастова група за мен и трябваше да тренирам с тази на Тошко Янчев, с три години по-големите от мен.

-Имате четири титли, купи и суперкупи на България. Какво не успяхте да постигнете като футболист?
-Много често съм си задавал този въпрос. Едва сега разбрах, че съм правил много грешки с поведението си. Сега промених начина си на мислене и опитвам да го предам на футболистите.

-Мечтаехте ли за трансфер в по-силен клуб в чужбина?
-Ако трябва да бъда честен, не цялата вина е била в мен, за да не заиграя в по-сериозен отбор. Вина са имали и треньори, които са виждали факсовете с офертите, но са казвали, че ще разчитат на мен и са ме спирали. Вина вероятно са имали и ръководители, които са искали нереално висока цена за мен.

-Защо трансфери като вашият в Гренобъл, на Владимир Манчев в Лил или на Гъргоров в Страсбург се приемаха като...
-(прекъсва ме) Като смешни. Защото нямахме представа за нищо. Знаете ли как гледаха на нас българите в чужбина?! Казвам ви истината, като на хора втора ръка. Ние обаче с труда и поведението си успяхме да променим това.

-Защо футболът ни стигна дъното. Преди години с ваш гол националният отбор победи Исландия като гост, което приемахме за нещо съвсем нормално. Сега Исландия е на европейско първенство?
-Много са факторите за спада на футбола ни. Няма как да имаме национален отбор, когато имаше и продължава да има по десет чужденци в отборите. Спомням си като ден днешен, когато пътувахме в автобуса за реванша с Леверкузен през 2005 година. В рейса бяхме сигурни, че ще ги бием и на “Армията”. Повечето бяхме българи, ние знаехме какво означава ЦСКА, знаехме каква публика ни очаква (сочи към трибуните). Ако помните, трибуните се пукаха по шевовете. Какво очаквате от десет чужденци, които не знаят какво е ЦСКА?! Как да милеят за червената фланелка, как очаквате да побеждават и да преживяват случващото се?! Ами срещата с Блекбърн?! От 0:3 до 3:3. Не искам да деля футболистите на чужденци и българи. Но ние сме играли с на пръв поглед контузии, които няма как да позволят на даден играч да бъде на терена. Бадема е играл с натрошена ръка. Велизар Димитров и аз сме се връщали от по два месеца възстановяване и сме били на терена, излязох със счупен нос на финала за Купата на България с Черно море. Ето сега в ЦСКА има само българи. Кажете ми кога за последните години в отбора е имало само наши момчета?! Затова нека ги подкрепим и да им дадем шанс.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ