СС Лацио (на италиански: Società Sportiva Lazio, Сочиета Спортива Лацио) е италиански футболен отбор от Рим. Основан е през 1900 година в Рим. Два пъти е ставал шампион на Италия през сезоните 1973/1974 и 1999/2000. Четири пъти е печелил купата на Италия. За последно - през сезон 2003/2004. Най-големият успех на клуба в Европа е триумф в турнира на носителите на купи през 1999 година. След това “римските орли” печелят и Суперкупата на Европа като побеждават Манчестър Юнайтед с 1:0.

Най-доброто представяне на отбора в Шампионската лига е достигане до 1/4 финал.

Лацио е основан на 9 януари 1900 година край една пейка близо до брега на река Тибър. Предложението за името дошло от офицера Луиджи Бигиарели. Тъй като вече съществувало Гимнастическо дружество Рома (Рим), Бигиарели предложил да бъде нещо по-голямо, в което Рим е включен. Така клубът приел и названието на региона - Лацио. Идеята за цветовете дошла от гръцкото знаме като почит към Олимпийските игри. Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.
Отначало Лацио е спортен клуб като постепенно членовете му започват да играят футбол около 1901 - 1902 г. През 1907 г. През 1927 г. представителят на Лацио, генерал Джорджо Вакаро, отхвърля идеята на фашисткия лидер Итало Фоши клубът да участва в сливането на всичките тогавашни римски клубове в един - АС Рома (Рим).

През 30-те години към Лацио се присъединява Силвио Пиола и играта на отбора се подобрила. Лацио завършва на 5-о място през сезон 1934/35, а през следващите два - съответно на 7-о и 2-о място, на 3 точки от шампиона Болоня (тогава за победа се давали 2 точки, за равен - една).

Въпреки колебливите си представяния в няколко сезона след Войната, през сезоните 1950-1952 Лацио завършва три пъти на 4-о място.

60-те години за Лацио са свързани с периоди на изпадане и влизане в Серия “А”. В началото на 70-те години обаче Лацио отново изпада в Серия “Б” (1971), но следващия сезон завършва на второ място и се връща отново в Серия “А”, където през 1973 година достига 3-о място. По това време нападателят на Лацио Джорджо Киналия става първият футболист от Серия “Б”, извикан в националния отбор на Италия. Следващия сезон (1974) Лацио става за първи път шампион на Италия.

През 1999 година “римските орли” печелят КНК след победа на финала над Майорка с 2:1, като това бе последният финал в турнира, който бе закрит. По-късно през лятото отборът завоюва и суперкупата на Европа след победа над Манчестър Юнайтед с 1:0.

След напускането на Серджо Краньоти като президент през 2002, клубът е разтърсен от тежка финансова криза и е принуден да продаде някои от основните си играчи. От отбор, който се бори за титлата в Италия, Лацио е принуден да се бори за оставането в Серия “А” през есента на 2004 година. След това през пролетта на 2005 година успява да се стабилизира и завършва на относително доброто за тогавашното си състояние 10-то място.

Тифозите на Лацио са едни от най-верните не само в Италия, а и в цяла Европа. Тяхната история започва в CURVA SUD, от края на 60-те до 1968 година, когато групи от млади фенове намират местата си на “Стадио Олимпико”. Те били първите 'ултрас' и носели имена като Tupamaros, Aquile, Ultras, Vigilantes, NAB, CAST, Marines. Но също така те били твърде разединени, за да създадат истинска огромна фен бригада.
И така, през 1971 започва историята на първата истинска организирана група от привърженици на Лацио - COMMANDOS MONTEVERDE LAZIO, идващи от част от Рим, наречена Монтеверде.

28 октомври 1979 е ужасен ден за италианския футбол, когато по време на дербито между Рома и Лацио, с домакин Рома и 15 000 фенове на Лацио в CURVA NORD, когато третата от три сигнални ракети, изстреляни от член на Fedayn Roma от Curva Sud, убива ВИНЧЕНЦО ПАПАРЕЛИ, 33-годишен фен на Лацио и глава на семейство. В същата тази година групировката EAGLES SUPPORTERS решава да се премести в CURVA NORD, последвана от други групировки без VIKINGS, които ги последват 2 години по-късно.

80-те години са най-тежкия период за Лацио на игрището, но е точно обратното за феновете, на които всички се възхищават и подражават, заради тяхната страст и оригиналност. Феновете на Лацио намират приятели в лицата на привържениците на Бари, Торино и Триестина, и дори когато тимът е въвлечен в скандали с корупция, изпадане и унижения от всякакъв тип, CURVA NORD печели навсякъде: 20 000 души в Пиза и Арецо, 4 000 в Удине, доста фенове по трибуните в Кава дей Тирени и Римини, 80 000 на Лацио - Катания и Лацио - Виченца, и най-накрая 2 пъти по 35 000 в Наполи./БЛИЦ

ТОВА Е ЛАЦИО
Пълно име на клуба: Società Sportiva Lazio
Прякор: “римските орли”
Основан: 9 януари 1900 година
Стадион: “Олимпико”
Капацитет: 72 698 места
Президент: Клаудио Лотито
Треньор: Давиде Балардини
Основен екип: сини фланелки, бели гащета, сини чорапи
Резервен екип: черни фланелки, черни гащета, сини чорапи

ЛАЦИО ТОЗИ СЕЗОН В ЕВРОПА
Лига Европа, плейофи
20.08.2009 г. Лацио – Елфсборг (Швеция) 3:0
1:0 Коларов (24), 2:0 Сарате (36), 3:0 Маури (69)
27.08.2009 г. Елфсборг (Шв) – Лацио 1:0
1:0 Авдич (69)

УСПЕХИ
Шампион на Италия: 2 пъти (1974, 2000)
Купа на Италия: 5 пъти (1958, 1998, 2000, 2004, 2009)
Суперкупа на Италия: 3 пъти (1998, 2000, 2009)
Носител на КНК: 1 път (1999)
Суперкупа на Европа (1999)
Финалист за купата на УЕФА: 1 път (1998)

СЪСТАВЪТ НА ЛАЦИО
Вратари
1.Албано Бизари (Арж) – 09.11.1977
89.Винсент Дегре (Фр) – 03.01.1989
86.Фернандо Муслера (Уруг) – 16.06.1986
14.Томазо Берни (Ит) – 06.03.1983

Защитници
25.Санчес Крибари (Бр) – 06.03.1980
87.Мобито Диаките (Фр) – 02.03.1987
13.Себастияно Сивилия (Ит) – 29.03.1973
3.Александър Коларов (Сър) – 10.11.1985
32.Стефан Раду (Рум) – 22.10.1986
2.Стефан Лихтщайнер (Швейц) – 16.01.1984
16.Алесандро Туа (Ит) – 08.06.1990
91.Марко Давиде Фараони (Ит) – 25.10.1991
3.Лионел Скалони (Арж) – 16.05.1978

Халфове
10.Роберто Баронио (Ит) – 11.12.1977
4.Фабио Фирмани (Ит) – 26.05.1978
24.Кристиян Ледесма (Арж) – 24.09.1982
68.Кристиян Жозе Манфредини (Ит) – 01.05.1975
11.Стефано Маури (Ит) – 08.01.1980
23.Мохамед Меги (Фр) – 16.04.1984
6.Осман Дабо (Фр) – 08.02.1977
5.Кристиян Броки (Ит) – 30.01.1976
8.Матусалем Да Силва Франселиньо (Бр) – 10.06.1980
17.Паскуале Фоджа (Ит) – 03.06.1983
49.Антонио Кинели (Ит) – 08.12.1989
7.Перейра Дос Сантос Елисеу (Порт) – 01.10.1983

Нападатели
19.Горан Пандев (Мак) – 27.07.1983
18.Томазо Роки (Ит) – 19.09.1977
81.Симоне Дел Неро (Ит) – 04.08.1981
10.Мауро Сарате (Арж) – 18.03.1987
26.Стефен Макинва (Ниг) – 26.07.1983
90.Еторе Мендисино (Ит) – 11.02.1990
20.Либор Козак (Ит) – 30.05.1989
21.Симоне Индзаги (Ит) – 05.04.1976
74.Хулио Круз (Арж) – 10.10.1974

ТРАНСФЕРИТЕ ПРЕЗ ТОВА ЛЯТО
Нови: Албано Бизари (Катания, свободен трансфер), Маура Сарате (Ал Садд, 20 милиона евро), Елисеу (Малага, 1 милион евро), Матусалем (Сарагоса, 6,5 милиона евро), Хулио Крус (без отбор, свободен трансфер)

Напуснали: Давид Розенал (Хамбургер, 5 милиона евро), Лоренцо де Силвестри (Фиорентина, 6 милиона евро)

ЛАЦИО СРЕЩУ БЪЛГАРСКИ ОТБОРИ
1994,/95, Купа на УЕФА, първи кръг
Лацио – Локо (Пд) 2:0
Локо (Пд) – Лацио 0:2