Новак Джокович не спечели още един трофей от “Аустрейлиън Оупън” през тази година, но бивши и настоящи членове на екипа на сръбския тенисист вярват, че е направил още една крачка към целта си – да стане номер 1 в ранглистата. 

По-старите играчи от Белград помнят Новак като "по-възрастен от годините му", толкова сериозно се отнасял към тениса като дете. Пристигал рано в комплекса на Партизан, за да наблюдава по-старите състезатели. В раницата му надлежно подредени винаги били ракетите, резервните дрехи, кърпа, бутилка вода, банан и кутия с топки.

"Един ден тренирахме, а Джокович бягаше и загряваше. Заговорих го и той ми каза, прекалено сериозно за годините си, че трябва да подобря играта с краката си. Погледнах това дете, което бе малко по-голямо от раница и си помислих, "Невероятно! Той е само на шест години, ще стане велик", споделя 33-годишният Душан Вемич, който е добър състезател на двойки.

Джокович скоро ще започне да става не просто добър, а много добър и постепенно ще се изкачи почти до върха на ранглистата. Така беше до тази година. "За първи път в кариерата си на тенисист не прогресира в ранглиста. Искам да кажа, той се справи страхотно, но понеже го познавам, знам че застоят го мъчи”, продължава Вемич.

Тази година името на Новак остана на заден план. На кортовете доминираха Роджър Федерер, Рафаел Надал, Анди Мъри и Хуан Мартин дел Потро. В същото време някъде между януари и ноември без никой да забележи сърбинът успя да спечели 76 мача. Специалистите в тениса обаче започнаха да си задават въпроси – Не стигна ли Джокович върха си? Играта му не е ли прекалено удобна? През септември сам призна, че е “очаквал нещо голямо”. Това дойде в края на годината, когато взе титлите в Базел и Париж, победи Федерер на финала в родния му град и смаза Надал във френската столица.

За да разберем как стигна до тук, трябва да разберем какъв човек е.

Планината Копаоник в Сърбия е като декор на приказка. Тя може да е част от всяка книга за деца с гъстата си растителност, борове и балкански букови дървета, които хвърлят дълга, тъмна сянка над древни крепости, манастири и големи замъци. Именно тук сред гъстите тревни и речни проломи е посято величието на Новак Джокович.

Йелена Генчич организира детска лагери по тенис всяко лято. Именно тя открива 5-годишната Моника Селеш. Четиринадесет години по-късно стотици деца са минали пред очите й, преди да забележи големият талант отново.

"Когато малкият Новак дойде при мен ми трябваше само седмица, за да бъда сигурна, че ще стане велик. На петия ден го попитах пред родителите му: "Новак, искаш да прекараш следващите седем, осем години в обучение с много труд всеки ден, малко усмивки и много сълзи? Той каза: "Да, искам да бъда номер 1." Беше само на шест години, но имаше очи, сърце и душа на шампион. Бях толкова сигурна, че ще успее. Винаги е бил много емоционален. Всеки ден по време на нашия лагер се разхождах с децата в гората. И видях, че бере диви цветя и ги прави на букет. Попитах: "Новак, за кой са тези красиви цветя?”, а той ми отговори: "За моята майка", казва Генчич.

С Йелена той ще прекара следващите шест години от живота си, като тя ще го учи на музика, литература, поезия и живот. След това неизбежното се случва.

"Той стана твърде добър. Нуждаеше се от спаринг-партньори и по-добри конкуренти. Обадих се на моя приятел Никола Пилич в Германия и го помолих да помогне на това специално момче", спомня си Генчич.

След повече от половин век в тениса Пилич се нуждае от няколко минути, за да пусне Джокович в живота си. Един ден треньорът закъснял за тренировка в академията си в Мюнхен. Видял майката на таланта Дияна и седнал при нея да изпият по кафе. Внезапно Новак изтичал покрай тях без да каже дума.

"Бях изненадан и го извиках. Попитах защо е толкова ядосан. Новак отговори, че съм закъснял за тренировка и, че не иска да губи времето си. Нямаше 13 години, но дори тогава знаеше точно какво иска от живота. Нямах никакво съмнение, че ще бъде голям играч. Новак е изключително умен човек и освен че притежава талант, чете играта добре", разказва Пилич.

Интелектът на Джокович често се обсъжда. Двукратният финалист от турнири за “Големия шлем” Тод Мартин казва: "Новак е много умен човек. В разговорите с него съм видял, че разбира каква тема се дискутира, дали това е тенис, събитията от света или култура". След всичко казано, не е чудно, че подписът на обувките му е "Геният Новак".

Хората извън лагера му не са разбрали неговият план за годината – да поднови фитнесформата и гъвкавостта си. Затова започва да работи с Гебхард Фил Грич. Скоро тялото на Новак започва да се оформя - гърдите и бицепсите му заякват, раменете се разширяват.

Макар че се разбира отлично с треньора си Мариан Ваджа, решава да работи и с Тод Мартин. “Исках някой да ми помогне със сервиса и волетата”, признава номер 3 в световната ранглиста. "Винаги е работил с Мариан и се нуждаеше от друг поглед", казва Мартин, който ще остане в "Екипа Джокович" и през 2010 година.

Решен да атакува мрежата с по-голям успех, Новак работи постоянно. "Уменията му са много добри. Вижда се напредък и в увереността му", продължава Мартин.

Федерер често е представян като художник, а Надал като разярен бик, но как бихте описали Джокович? За всички той е онзи комик и импровизатор, който не оставя феновете да скучаят. Погледнато по-дълбоко обаче се вижда, че е много последователен млад мъж, дарен с природен интелект, за да играе тенис.

Въпреки всичко плановете и мечтите не означават нищо, ако не може да работи под налягане. Особено важно е това, когато опитва да победи Федерер. За Джокович моментът на истината е в Швейцария, когато побеждава Роджър.

"За да постигна целта си да стана номер 1, трябва да печеля големите турнири. През 2009 година играх постоянно, в по-слабите турнири имах доста финали и победи. В тези за “Големия шлем” се представих на по-лошо ниво, ако сравнявам последните две години. Надявам се, че през 2010-а ще съм по-силен в тях, защото те правят разликата между тенисистите и големите тенисисти”, каза Новак.

"Джокович осъзнава, че има талант да направи повече от това, което е направил, макар че е постигнал много”, заключва Мартин. “Определено не е доволен да бъде номер три или четири. Иска да бъде номер едно. Неговата мечта винаги е била да бъде най-добрите", допълва Пилич.

За мнозина въпросът вече не е дали Новак ще стане номер 1, а кога. И тогава някъде в Сърбия и Мюнхен ще има двама стари треньори, които ще го поздравят с: "Нали ти казах."

БЛИЦ по материал от сайта на ATP.

Визитка
Роден на 22 май 1987 година в Белград
Ръст 187 см
Тегло 80 кг
Професионалист от 2003 година

Успехи
Шампион на финалния “Мастърс” през 2008 г.
Има 16 титли от АТП
Печели “Аустрейлиън Оупън” през 2008 г.
Играе финал на “ЮЕс Оупън” през 2007 г.
Полуфиналист на “Ролан Гарос” (2007, 2008) и “Уимбълдън” (2007)
Бронзов медал от Олимпиадата в Пекин

За него
Наричат го Ноле или Джокера заради забавния характер
Има двама по-малки братя Марко и Джордже
Родителите му Сържан и Дияна са бивши скиори
Приятелката му се казва Йелена Ристич и се познават от 5 години
Идол му е Пийт Сампрас
Говори сръбски, английски и немски език
Обича рап музиката и наскоро записа песен за близнаците Майк и Боб Брайън (една от най-добрите двойки в тениса)