Завърналият се в Левски Александър Александров сподели в обширно интервю пред БЛИЦ, че с нетърпение е чакал мига, в който отново ще облече екипа на любимия си отбор. Навършващият на 19 януари 35 години ексцентричен полузащитник заяви, че все още не мисли да слага край на кариерата си.

-Сашо, как се чувстваш отново част от любимия Левски?
-Много се радвам, че се завърнах в Левски. Моите мечти по принцип не винаги се осъществяват. Макар и трудно, се завърнах там, където се чувствам най-добре.

-Откриваш ли промяна на "Герена" 10 години по-късно?
-Още на втория ден не мога да преценя, но скоро ще ми стане ясно.

-Кой първи те потърси от Левски?
-Георги Иванов. Веднага се разбрахме, точно с две приказки. Лятото в Черно море постъпи оферта от Левски за мен. Ръководствата обаче тогава не се разбраха.

-Сигурно си обиден, че не те пуснаха още през лятото да се завърнеш на "Герена"?
-Чак обиден, не. Но разбира се, че съжалявам. Аз винаги съм казвал, че искам да се завърна в Левски.

-Ясно е, че и преди си бил търсен от хора на Левски? Станимир Стоилов също те желаеше. Защо му отказа тогава?
-Това беше преди доста години - 2004-а. Много не обичам да се връщам назад и да говоря за миналото. Просто тогава предпочетох да подпиша с друг турски клуб. Може би щеше да е крачка назад евентуалното ми завръщане в Левски по това време, а и финансовите условия в Турция бяха отлични. Във всичките отбори, в които играх там, се чувствах много добре. Играех, за да печеля пари. Футболът е до време. В Турция си подсигурих финансово живота и съм доволен. Сега искам малко да се забавлявам и да помагам на Левски.

-За колко време се обвърза с клуба?
-Договорът ми е за година и половина.

-Доволен ли си, че взе №7?
-По принцип номера на гърба не играе, не той вкарва головете. Нямам претенции с кой номер ще бъда.

-Как те приеха в съблекалнята?
-Нормално. С някои като Мечо Телкийски съм играл и преди заедно, с другите пък съм се изправял един срещу друг.

-Кой от отбора чувстваш като най-близък?
-Гошо Христов, все пак сме от една школа - Марица. Познавам го от много години. Постоянно го критикуват, но аз знам, че има много хляб в това момче. Има на какво да го науча. Жоро има качества. Ако нямаше, едва ли щеше да е в този отбор. В Левски сме събрани най-добрите.

-Беше казвал, че за Левски си готов да играеш и без пари? Ако не е тайна, повече ли ще получаваш в сравнение с Черно море?
-Никога не съм коментирал парите, когато става въпрос за Левски. Никога не съм се пазарил. Това, което съм заработил в чужбина, ми е напълно достатъчно. Сега искам да изпитвам удоволствието от играта. Благодарен съм на Георги Иванов, че ми гласува доверие и се обърна към мен.

-Скоро ще навършиш 35. Колко още мислиш, че можеш да играеш?
-Смятам да играя, докато изпитвам удоволствие, докато мога и не съм в тежест на никого.

-А след приключването на състезателната кариера?
-Рано ми е още да мисля за това.

-Колко гола ще се стремиш да вкараш през пролетта?
-Не съм си поставил за цел колко попадения да отбележа. Най-важното е да помагам на Левски и да спечелим титлата. Изоставаме с 9 точки от Литекс, ще се борим докато имаме теоретични шансове за първото място. Левски никога не се предава и винаги се бори до последно. Има 15 мача, които се явяват финални. Дано успеем.

-През последните месеци тренираш самостоятелно. Чувстваш ли, че не си във форма?
-Добре съм, има време да се подготвя, все пак остават два месеца до старта. Това е достатъчно голям период, за да вляза във форма.

-Спомняш ли си първия мач за Левски?
 -Помня, беше далечната 1997 година. Бихме с 4:0 Левски в Кюстендил, вкарах два гола.

-Какво ще помниш винаги от вечните дербита с ЦСКА?
-Че винаги ги побеждавам, това ще помня. Имам само една загуба от тях - 0:1, когато Димитър Иванов вкара още в началото. Най-голямо удоволствие съм изпитвал като излизам срещу ЦСКА. Зарядът в тези мачове наистина е друг. Това са двата най-големи отбора в България. Тези мачове са най-интересни. За жалост през последните години публиката се оттегли от стадионите, малко хора ходят. Надяваме се те да започнат да се връщат и да заиграем пред пълни трибуни.

-Заради Наско Сираков ли си тръгна преди от Левски?
-Явно тогава ми беше времето да изляза навън, не той е причината да се махна. Продадоха ме, бях на 25 години и беше редно да поритам в чужбина.

-Но не те пуснаха в Ювентус...
-Така беше, но какво да направя, минало е и не искам да се връщам назад. Аз обаче съм горд от постъпката си, защото бях лоялен и останах в Левски. Можех да избягам по примера на Станислав Ангелов, който така отиде в Енерги. Имах клауза в договора, която гласеше, че който отбор извади 1 милион марки, ме взема.

-Сега имаш ли подобна клауза?
-Не.

-Нямаше ли вариант да заиграеш в някой от грандовете в Турция - Бешикташ, Фенербахче или Галатасарай?
-Имах оферти от Бешикташ и Галата, но поради една или друга причина не се стигна до трансфер.

-Съжаляваш ли, че кариерата ти премина предимно в Турция, а не в някоя западноевропейска държава?
-Не съжалявам. А и на много хора не им е ясно всъщност какъв е футболът в Турция. Скоро излезе една класация, която показва, че тяхното първенство е на шесто място в света по интерес и наливане на пари. Ако е толкова слаб шампонатът им, защо само Иванков и Бабангида успяха да заиграят там през последните години. Този сезон дори Митко има шанс за титлата с Бурсаспор, но ще им е много трудно да се преборят с грандовете Бешикташ, Фенербахче и Галатасарай.

-Защо толкова много мразиш ЦСКА?
-Имам си причина, още от преди да заиграя в Левски ги мразя.

-Имаш ли приятели във вечния съперник?
-Нямам, преди контактувах с Краси Чомаков.

-Броиш ли головете си във вратата на ЦСКА?
-Не ги броя. Важното е, че много съм ги побеждавал, само един път съм губил от тях, вече ви казах. Финалът за Купата на България - 5:0, победата с 3:2, това са все велики мачове, които не се забравят.

-Твърд ли си в решението да не играеш повече за националния отбор?
-Един път като кажа нещо, няма как да променя решението си.

-Обиден ли си на някого, че не получаваше повиквателни?
-Пламен Марков преди 2 години ме повика и му казах, че времето ми е отминало. Станимир Стоилов никога не ме е търсил.

-Обиждаш ли се като те наричат Кривия?
-Понякога ми е гадно, особено като така ме нарече някой непознат. Иначе нямам нищо против съотборници и приятели да ми казват Кривия.

-Защо тогава в Черно море настояваше да пише "Алекс" на гърба ти?
-Защото в отбора имаше още едно момче със същото име като мен - Александър Александров-Сашко и заради това бе по-добре аз да съм Алекс.

-Мъчно ли ти е, че футболът в родния Пловдив дърпа назад през последните години, Ботев и Локо са в дъното на "А" група, а Марица е във "В"?
-Единственият отбор, за когото може да ми е мъчно, е Марица. Ботев са зле от доста време. В Локомотив уж сега ще се оправят нещата с новия собственик. За жалост град като Пловдив не заслужава отборите му да са толкова ниско. Марица винаги е заемала място в долните дивизии, тъй като задачата е да създава футболисти. Всички трябва да са благодарни на Рангел Берберов, който прави много за отбора. Ако него го нямаше, щяхме да сложим голям катинар на голямата школа, известна като люпилнята на таланти.

-Можеш ли да кажеш някое непознато за футболното общество име, за което след време ще се говори?
-Сега Локомотив (Пд) взеха едно момче от Вихрен - Рангел Абушев. Той е юноша на Марица, гледал съм го. Има качества, играе много добре и мисля, че за него ще се говори след време.

-Какво всъщност се случи с Черно море и обиден ли си на някого?
-Винаги съм казвал истината, всичко е минало. В последните месеци нещата не вървяха. Някои хора имаха претенции и бе нормално един да си тръгне, а не четирима или петима. Затова бях принуден да се разделя с отбора, но никой не ме е карал на сила. Благодарен съм на ръководството на Черно море, че ме пуснаха в Левски. Не съм в конфликт с шефовете. Даже преди няколко дни се виждах пак с изпълнителния директор Марин Маринов и адвоката на отбора Михаил Статев. Приятели сме и никой не ме е бил на "Тича", както се твърди. Нали давах пресконференция, видяхте, че нямам синини. Те още малко могат да ме изкарат обратен, но не съм обратен!

-А защо не взе участие в реванша с ПСВ Айндховен от Лига Европа? Информациите бяха, че си контузен, а част от феновете на Черно море се усъмниха, че нарочно си се скрил?
-Има двама, трима олигофрени... фенове, които се мислят, че са някакъв фактор. Как може да съм се скрил, след като от години всеки от нас очаква точно тези мачове.

-Какво си пожела за Новата година?
-На първо място аз и семейството ми да бъдем здрави. Пожелах си също да бъда продаден на Левски и дай Боже да играя в групите на Шампионската лига.

-Имаш едно дете, работиш ли за създаването на второ?
-Дай боже да има второ. Много обичам близките си. Те в момента са в Марково, там изкарахме празниците. На жена ми май Варна не и допадна, не излизаше там. Сега те са в Марково, малкият ми син е на две годинки и половина. Казва се Александър Александров Александров.

-По твоите стъпки ли ще поеме?
-Ако той има желание, ще стане футболист. На сила хубост не става, така че няма да го карам. Иначе добре рита топката. Преди всичко трябва да стане човек, най-важното е Сашко да е здрав.

-Излизаш ли по дискотеки?
-Мина ми времето на мен за дискотеки и чалгаджийници. Сега младите излизат, ама те най-добре си знаят. Всеки има глава на раменете си.

-Какво обичаш да похапваш?
-Нямам претенции, всичко ям.

-А пийваш ли?
-Ако кажа, че не пия, ще излъжа. Всеки пие. Правя го в рамките на нормалното.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ