През 1949 година при последвалото обединение между СК Спортист и СК Средец новият клуб, в който продължават да играят Гацо и Цекето, е ДСО Червено знаме. В квалификационния турнир за определяне петте отбора от София за влизане в новосформираната “А” републиканска група през късната есен на 1949 година в решаващия мач между ДСО Червено знаме и ЦДНВ Гацо бележи изравнителен гол от дузпа за 2:2 в последната минута на мача!
От пролетта на сезон 1950 година е привлечен в представителния отбор на “армейския” клуб. В първите две години на 50-те се поставят основите на големия “армейски” тим. Постепенно са освободени някои от героите от първата шампионска титла от 1948 година – Нако Чакмаков, Никола Божилов, Димитър Цветков, Стойне Минев.
Привлечени са нови, млади, надеждни и перспективни футболисти. Под умелото ръководство и строга армейска дисциплина старши треньорът Крум Милев (Чичето) постепенно изгражда и формира Златния отбор на ЦСКА.
Панайот Панайотов ще стане един от този велик отбор. Гацо облича червената фланелка в 294 мача в периода от 1950 до 1964 година, като отбелязва 68 гола. Вдига шампионската купа на Републикански първенец 11 пъти (1951-1962) и тази на Националната купа (тогава Купа на Съветската армия) още 4 пъти.Строен, висок, снажен - мечтаният голям централен нападател. Крум Милев му намира точното място на терена. Беше най-важната фигура в “армейския” тим. Леко изтеглен назад. С невероятен поглед върху играта. Галеше топката, просто я обичаше. Пасовете му бяха меки, кадифени. Средни и дълги. Винаги точни, перфектни. Доставяше неизмерима наслада на хилядната публика, тя просто го боготвореше.
Винаги усмихнат. Изключителен спортсмен. Уважаваше своите спортни съперници. Респектираше ги с джентълментското си поведение на игрището. Беше истински пример за подражание.
Изигра 45 мача и вкара 5 гола в националния отбор от 1952-а до 1960 година. Несменяем титуляр. Игра за България на Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия, откъдето нашите футболисти се завърнаха с бронзови медали.
Елегантен в живота. Винаги и навсякъде. Имаше високо самочувствие. Дамското съсловие благоговееше по него. Беше душата на всяка компания. Роден да бъде лидер. Такива като Гацо се раждат един път на 100 години. Въпреки всичко винаги се държеше уважително със своите хиляди почитатели. Истински, земен, реален.
Той правеше играта, заедно с другите звезди от звездния тим на ЦДНА. Със Стефан Божков, с Иван Колев и Крум Янев, със Стефан Стефанов (Томито) и Георги Димитров (Червения). Зад тях бяха непробиваемите и надеждни Георги Найденов, Христо Андонов (Итко), Кирил Ракаров, Манолов Манолов (Симулията), Георги Цветков (Буч), Георги Енишейнов (Белката), Гаврил Стоянов и Никола Ковачев (Тулата).
Перфектният лидер. Ерудит на магическата игра. С него тя, играта, изглеждаше като приказка.
Гледал съм славния отбор и от първия ред. Игра – магия, топката долу ниско, по тревата, изненадващи, брилянтни пасове в неочаквани посоки, нестандартни отигравания, дъхът просто ти спира. Повечето пъти бях на последния ред, от високо, футболната фиеста, сътворявана от “червените” майстори, беше зашеметяваща!? Щастливец бях, че се докоснах до Бате Гацо и неговата футболна поезия!
Стана автор на 68 гола в първенството и безкрайно много в други различни срещи и турнири. Стана съавтор на незабравимите победи в турнира за КЕШ, СКДА (1958 г.), в легендарните турнета в Европа.
Няма как на една страница да се разкаже всичко за Бате Гацо – най-големия български футболист на 50-те години. За футболиста Гацо, за човека Гацо Панайотов, за приятеля Гацо, за българина Панайот Панайотов, който обичаше България и ЦСКА най-много от всичко на света. Отиде си от този свят през 1996 година само на 66 години.
Нека на този ден – 30 декември, си спомним за нашия Гацо, в деня на неговата 80-годишнина!
Поклон пред светлата му памет!
Христо Христов - Графа
