Един от най-големите таланти не само в ЦСКА, но и в целия български футбол Павел Головодов преживява най-трудните моменти в живота си. А е само на 17. Роден е на 28 юни 1998 година и до 16-ата си годишнина всичко е наред. Детството му е свързано със семейството и футбола. Двете любими неща, за които споделя, че ще обича цял живот.
 
Започва да тренира футбол в родния си град Гоце Делчев. Родителите му го насърчават, защото треньорите казват само хубави неща за малкия Павел. Специалисти от най-продуктивния за българския футбол край са категорични, че русолявото момче има качества за голям футбол. Въпреки ниския си ръст и не толкова впечатляващата физика, Головодов бързо хваща окото на почти всички треньори в школата на "Пирин" (Гоце Делчев).
 Chuguna 1_11.jpg
"Бърз е, борави с топката отлично, истинско шило в атака е. Още като малък започна да казва, че иска да прилича на Мартин Петров", спомнят си част от бившите му треньори. "Пирин" обаче бързо отеснява на Павката. През 2011 година скаутите на "Литекс" бързо се свързват с треньорите му от Гоце Делчев. Звънят и на родителите му. Предложението е изкушаващо, условията в академията в Ловеч са прекрасни. Почти всяко дете избира "оранжевите" заради перспективата и залагането на юношите в мъжкия отбор. Малко след това обаче идва най-радостният момент за семейството - синът им е обект на интерес от ЦСКА. И двамата родители са запалени по футбола, особено
 
бащата Георги,
който е луд фен
на "армейците"
 
С тях се свързва треньорът на юношите Галин Иванов, който вече имал мнение за Павел. Треньорът на ЦСКА го е гледал на лагер сбор на юношески национален отбор, част от който е и талантът от Гоце Делчев. "След като ми се обадиха от ЦСКА, нямаше нужда от  повече коментари. Нямаше как да отида в Ловеч", казва Головодов, който поема към София. Става част от любимия си ЦСКА и облича червената фланелка. Бързо се превръща в основна фигура в отбора, родени през 1998 година. Треньорът Галин Иванов е очарован от качествата му, дава му поле за изява като флангови нападател. Русото шило от Гоце Делчев му се отблагодарява. Често се случва съперниците да гледат отблизо какво прави Павел с топка в крака без никакъв шанс да го спрат по крилото. Всичко във футбола върви по мед и масло.
Идва обаче лятото на 2014 година. Първият трус в живота на 16-годишното момче. Майка му заболява от онкологично заболяване и бързо губи битката. Лекарите не успяват да я спасят, въпреки усилията им, както и тези на семейството да помогне с каквото може. Павел остава с баща си Георги и по-малкото си братче Даниел, което тогава е в трети клас.
Така Георги влиза в ролята и на баща, и на майка и трябва да се грижи за двамата си сина. Особено за Даниел, който е по-малък и е в Гоце Делчев, докато Павел продължава кариерата си в ЦСКА. Трудно му е въпреки цялото внимание, което му отделят треньорите в школата на "червените", съотборници и приятели. "Павка, ние сме с теб", пишат на тениските си юношите на "Литекс" по време на мач. В ЦСКА и "Ботев" (Пловдив) правят същото, излизат със специални фланелки в подкрепа на приятеля си. "Трябва да съм силен,
 
за да сбъдна
мечтата на
майка ми
 
Тя искаше да ме види успял футболист с екипа на ЦСКА", споделя Павел след жестоката раздяла. "Много деца, защото, когато Павката загуби майка си, бе на 16 и е дете, биха захвърлили всичко и биха се предали. Той не го направи. Беше му трудно, преживяваше го отвътре, но не седна да хленчи. Стегна се и повтаряше, че иска да върви напред, за да радва баща си и да се грижи за братчето си", спомняха си от Борисовата градина.
С тренировка след тренировка ежедневието на Павел влиза в обичайния режим, докато не идва месец март 2015 година. Стойчо Младенов го извиква да тренира с първия отбор на ЦСКА. Миналото лято, когато стана ясно, че ЦСКА ще играе във "В" група, Христо Янев наложи Головодов като титуляр. И той набързо се превърна в един от любимците на "червената" публика.
 
Съдбата обаче е жестока и често несправедлива. Редом с добрите изяви на терена Павел за втори път е изправен пред тежък удар. Преди няколко седмици баща му бе диагностициран с рак на първи шиен прешлен. Първоначално се лекува в Гоце Делчев, но състоянието му се влошава и е преместен в София. Георги е на 49 години и е полицай в родния си град. Семейството му не иска да се разчува за бедственото положение и за известно време запазва лошата новина.
 
След това обаче в Гоце Делчев започнаха да се организират, за да помогнат на самотния татко на двама сина. Преди няколко дни на благотворителен концерт в града бяха събрани над 16 хиляди лева в помощ на бащата. Идеята за мероприятието бе на бившите съученици на футболиста от основното училище, които сега са в Природо-математическата гимназия. "Левски" и "Лудогорец" също веднага подадоха ръка на Головодов, дарявайки пари. Същото направиха и от "Литекс". В Димитровград бяха поставени урни за събиране на пари по време на женския волейболен мач на местния "Раковски" с ЦСКА. Известни наши футболисти, спортисти и бизнесмени, също са готови да помогнат. Част от спортните журналисти се обединиха и превеждат суми, с които да съдействат за лечението.

През това време Павел Головодов не тренира с "червените", които бяха на подготовка в Турция. Христо Янев влезе в положението му и го освободи, за да се
 
бори за
живота на
татко си
 
"Всеки би постъпил по този начин. От клуба правят абсолютно всичко, за да помогнат на Павката", твърдят източници от Борисовата градина. Кариерата на Головодов обаче за втори път е пред сериозно изпитание. Седмици или месеци без сериозни тренировки може да се окажат пагубни за Павката. Възможно ли е амбициите и мечтите на едно младо талантливо момче да се изпарят заради битките с живота?! Защо само на 17 Павел трябва да понася жестоките удари на съдбата? Плаща ли грешки на други? Със сигурност русокосият талант на ЦСКА си задава тези въпроси ежедневно. Едва ли намира отговори, но има сила да допълни: "Случващото ме амбицира да съм сериозен и да докажа, че това, което се случва, не е правилно."
Chuguna 2_9.jpg
"Това момче е готово да рискува кариерата си, да загърби мечтите си само и само да се бори за живота на баща си. Това, което преживява, не го пожелаваме на никого, дори на най-големите врагове", споделят познати на Головодов. На този етап футболът е последната грижа на Павката. Мечтата му е да види баща си здрав. Само това...
СТОЯН РАДКОВ/ШОУ