Бившата звезда на източногерманската лека атлетика Инес Гайпел разказа пред авторитетния в. „Таймс“ ужасяващата си лична история с комунистическия режим на бившата ГДР. Когато е на 23 години Инес, тогава с фамилия Шмид, е едно от популярните лица на спорта на комунистическата част на Германия. Тя е част от държавната програма на допингиране и заминава за Мексико, където да се подготвя за предстоящото участие на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. Тогава обаче започват мъките за лекоатлетката.

Инес е родена в Дрезден през 1960 г., година преди издигането на Берлинската стена. Баща й е бил агент на източногерманските секретни служби „Щази“, а дядо й е бивш член на нацистките „СС“. На 14-годишна възраст тя е настанена в съветски пансион в Тюрингия. По време на спортните занимания показва, че може да бяга изключително бързо. Така е включена в системата за допингиране на елитните спортисти на ГДР. В резултат на това постоянно получава огромни количества различни таблетки и „витаминозни напитки“, а резултатите й рязко се подобряват. Медикаментите, които все още са в списъка на забранените, до такава степен проникват в организма й, че урината й става синя на цвят.

„Когато си част от системата, получаваш хапчета навсякъде. Намирахме ги дори в хотелските си стаи. Тогава въобще не си задавахме въпроси. Изминаха 30 години от обединението на Германия, а нищо реално не се предприе срещу тази система. Западът не възприема сериозно темата и нещата се оставят да одминат“, обяви Гайпел пред „Таймс“.

Колкото повече се подобрявали резултатите й, Инес толкова губела вярата си в комунизма. През лятото на 1984 г. е част от отбора, който подобрява световния рекорд на 4х100 метра на клубно ниво. След това е изпратена в Мексико на подготовка за олимпийските игри в Лос Анджелис. Там се влюбва в местен лекоатлет и двамата решават да избягат от олимпийското село, когато пристигнат в САЩ.

„Щази“ обаче научава за намерението на Инес Шмид. Тя е упоена и върната в ГДР, където се събужда в коридора на болница с болки в коремната област. Оказва се, че й е направена операция, при която са срязани коремните й мускули. Така секретните служби я наказват и пречат да продължи кариерата си на елитен спортист.

„Помня, все едно се е случило днес, как лежах в коридора на операционната в продължение на няколко часа. Усетих болката в корема и когато погледнах, видях голям белег“, разказва бившата лекоатлетка.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

Тя се отказва от леката атлетика и отива да следва в университета в Йена. Оттам е изключена, след като започва да разлепя плакати срещу действията на китайските власти за потушаване на протестите на площад „Тянанмън“ в Пекин.

През лятото на 1989 г. Унгария преминава към демокрацията и отваря границата си с Австрия. Това позволява на много източногерманци да рискуват с бягство на Запад именно оттам. Много от унгарските граничари обаче остават лоялни на комунизма.

„Всеки, който заминаваше за Унгария криеше къде отива. Дори, когато се засичаха на границата източногерманците се разминаваха без да разменят дори един поздрав. Всеки се страхуваше от другите, тъй като системата с агентите на „Щази“ беше много развита. Изключително голям брой жители на ГДР бяха разстреляни на унгарската граница през лятото на 1989 г.“, обяснява Инес.

Тя отсяда при приятел в Будапеща, а през август взима влака до гранично селце. Изчаква в полето падането на нощта, а след това пълзи по корем през границата. На сутринта се оказва в австрийско селище. Отива право в църквата, където пасторът й осигурява храна и подслон. Ден по-късно пристига кола от посолството на ФРГ във Виена, която я откарва в бежански лагер в Мюнстер.

Два месеца по-късно Берлинската стена пада, но Инес Гайпел е щастлива, че не е дочакала разпада на ГДР на територията на комунистическата държава. След обединението на Германия продължава образованието си. Получава мигистърска степен от Техническия университет в Дармщад. След това започва да преподава в Берлин. Към настоящия момент 59-годишната професор Гайпел има издадени 21 книги. Повечето от тях са свързани с допинговата система на ГДР и с други жертви на комунистическия режим.

През 2000 година участва в процеса срещу бившия спортен министър на Източна Германия Манфред Евалд (на снимката вдясно) и бившия главен лекар на спорта Манфред Хьопнер. Евалд е обвинен по 20 пункта, включително за увреждането на самата Инес. Двамата с Хьопнер обаче получават условни присъди. Повечето от жертвите, свидетелствали на делото, са жени.

Инес Гайпел, която в периода 2013-18 година е президент на организация за помощ на жертвите от допингирането, продължава да работи по проекта.

„Някои дори не искат да си кажат имената. Това е тема, от която мнозина се срамуват и чувстват вина. Затова е нужно да има повече публичност. Жертви на допинговата система са ми споделяли, че са подлагани на физически и телефонен тормоз от симпатизантите на режима на ГДР“, обяснява бившата атлетка.

Гайпел разкрива пред „Таймс“, че съществува нещо като „отровно мълчание“ по темата за престъпленията на режима на Източна Германия. Всички, които са били част от него, предпочитат да не се говори и всичко да се забрави. Също както предците им са имали виновно усещане за последствията от нацизма.
Превод от английски на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ