Българската футболна легенда Христо Стоичков даде интервю за каталунското издание „L'Esportiu“ по случай предстоящото отпразнуване на 25 години от спечелването на КЕШ с Барселона. Това е първата титла на каталунския гранд от турнира. Представяме ви интервюто на Камата, в което той прави интересни разкрития относно събитията около финала срещу Сампдория, спечелен от каталунците с 1:0 след продължения.

- Доста време мина от 20 май 1992 година. Вече 25 години от спечелването на КЕШ.
- Един незабравим ден за мен, за феновете на Барселона, за моята родина. Барселона имаше дълг към своите привърженици след загубения финал в Севиля през 1986 г. Спечелването на КЕШ беше кулминацията на един велик сезон. Триумфът не дойде лесно. Гол на Бакеро ни спаси срещу Кайзерслаутерн, а полуфиналът срещу Бенфика не беше лек. На „Уембли“ бяхме длъжни да спечелим. Беше великолепен мач, а ние стигнахме до единствения гол, който се оказа победен. И двата тима имаха шансове. Ломбардо можеше да вкара, Виали също... Ние също създадохме положения, но ги пропуснахме. Бакеро, аз...

- За теб това ли е най-важната титла в кариерата ти на футболист?
- Да, разбира се, но има и други. Важна е и първата ми шампионска титла, тъй като беше важно да разбием хегемонията на Реал (Мадрид). След това спечелихме четири поредни, но финалът за КЕШ ще си остане специален.

- На всеки 20 май ли празнуваш?
- Естествено! Това е важен ден за мен и семейството ми. Всяка година, когато се събудя на 20 май, взимам чаша шампанско и празнувам.

- Барселона е петкратен шампион на Европа, но това беше първата титла...
- Ние ще се помним, тъй като първи взехме трофея. Но без първата, не можеше да има втора. Другите титли дойдоха благодарение на работата на добри треньори като Рийкард, Пеп и Луис Еврике, но и на чудесните футболисти, които играеха за клуба. Така Барселона стигна до мястото, което й подхожда. Това е голям клуб от чудесен град, а школата произвежда прекрасни футболисти. Ние спечелихме първата титла и сме част от историята на този клуб.

- Имаше ли напрежение заради задължителното спечелване на КЕШ?
- Знаехме, че сме длъжни да победим, но ние имахме предимство. Треньорът Кройф, лека му пръст, вече беше печелил трофея три пъти. Той знаеше как се играе при такова напрежение и как се преодолява. Подготви ни брилянтно за мача. Успокои ни, но и ни мотивира. Говори с всеки един от нас и му каза какво трябва да направи. Вярваше и беше сигурен в нашата победа.

- Вярно ли е, че ви е казал: Излезте да се забавлявате?
- Каза го преди мача, преди да излезем на терена. Играхме финал и трябваше да се радваме на това усещане.

- Как ви подготви Йохан Кройф?
- Подготовката беше специална. Всеки беше запознат със задачите и отговорностите си на терена. Много говорихме за начина, по който трябва да атакуваме и как трябва да се защитаваме в определени зони. Кройф винаги казваше, че щом сме на финал в него трябва да играе Хулио Салинас, който беше талисман на отбора. Аз също започнах титуляр, а в центъра търсехме контрол върху играта с Пеп, Еусебио и Михаел. Бяхме добре подготвени в атака. Салинас ангажираше двама техни играчи и аз имах повече пространства за пасовете на Михаел и Еусебио.

- Какво Кройф даде на Барса?
- Много! Това е треньорът, който направи от Барселона печеливш клуб. С него спечелихме КЕШ, четири поредни шампионски титли и спряхме хегемонията на Реал (Мадрид). Той остави свой собствен отпечатък. Създаде философия, която клубът продължава да следва. Ние пък имахме късмет, че бяхме в отбора по това време. Винаги съм поставял отбора преди себе си. Ако не бях подписал с Барселона, нямаше да постигна големите успехи в кариерата си. Затова винаги ще бъда благодарен на Нунес, Гаспар, Парера, Мингея и на Йохан Кройф, който направи всичко възможно, за да заиграя в Барселона.

- Как Кройф повлия на живота ти?
- Изключително много. Взе ме от една страна, която беше затворена. Комунистическа държава, която трудно пускаше спортисти да играят в чужбина. Той се грижеше за мен и за семейството ми. Заложи на мен, когато малцина знаеха кой е Стоичков. Кройф ме направи по-добър футболист. Не е лесно да играеш за Барселона и аз успях единствено заради съветите на Кройф. Никога няма да го забравя. Един ден ми каза, че имам потенциал да спечеля „Златната топка“, която той е печелил три пъти. И аз успях.

- Останахте големи приятели.
- Имали сме спорове, но той си оставаше като баща за мен. Понякога сме се карали, но винаги е намерил начин да ме мотивира. Пред хората може и да е казвал, че играта ми е била отчайваща, но пред мен говореше, че съм бил най-добрия.

- Каква беше тайната на вашия отбор? Приятелството?
- Бяхме група футболисти с голяма отдаденост и отговорност към работата си. Нещата можеше да са зле или добре, но винаги намирахме компромис. Когато трябваше да направим нещо, всички работехме за постигането на целта. Бяхме много обединени като отбор. Щом Алесанко – голям капитан, вземеше думата, всички слушаха. Същото ставаше и когато говореха Бакеро, Субисарета, Чики, Еусебио, Роналд, Амор, Михаел... Бяхме едно голямо семейство.

- Да се върнем към финала. Колко често си спомняш за момента, в който удари гредата?
- Никога не мисля в посоката: Какво щеше да стане, ако... Обичам да си спомням разиграването с Роналд и Бакеро, когато дойде този велик удар на Куман и победния гол за спечелването на титлата.

- Бяхте ли го тренирали?
- Предишния ден, на същата врата. Това беше последният удар, който изпълнихме преди да се приберем в съблекалнята. Ние бяхме хладнокръвни, за да го повторим в продълженията на финала, в решителен момент. Всичко мина добре. Съдбата прецени, че топката трябва да влезе.

- След това последваха празненствата, а ти наруши протокола и седна пред ложата на кралското семейство...
- България по това време не беше член на Европейския съюз и аз не бях запознат с тези неща. Трудно е да кажеш на българин, че нещо не може да се прави. Това беше моят ден и всички знаят, че аз не спазвам наложените правила в такива моменти.

- Как протече партито в хотела?
- Бяхме хвърлили доста сили в мача и трябваше да ги възстановим. Не помня много от нещата, които са се случили през нощта. Има снимки от тогава, като тази, на която целувам Куман.

- Как ви посрещнаха каталунците в Барселона?
- Невероятен ден. Не бях виждал толкова много хора. По улиците, на летището, на площада. Винаги, когато видя кадрите от онзи ден, кожата ми настръхва.

- Как се прие този триумф в България?
- Баща ми беше най-щастливият човек в света. В България беше като в Каталуня. 6-7 милиона души спряха работа за един ден. Те приеха спечелването на трофея като собствен триумф. Така беше и когато взех „Златната топка“.

- Вярно ли, че си платил разходите за телевизионното излъчване на финала в България?
- Вярно е! Хората искаха да гледат как българин играе финал за КЕШ. Успяха да го направят, тъй като платих на TV3. Това беше специален момент за страната, поне от спортна гледна точка. След това дойде и успехът на световното първенство през 1994 година.

- Платил си и пътуването на съседите си от Барселона за финала.
- Това са големи приятели. Когато отивам в Барселона, вечерям с тях. Обещах, че ако вкарам на полуфинала срещу Бенфика, ще платя екскурзията. И го направих. Един ден пътуваха до Лондон с автобус, а на следващия ден тръгнаха обратно. Въпреки това са прекарали чудесно с песни, танци и напитки.