Един от най-големите в световния футбол за всички времена - бразилецът Роналдо, бе във Варшава в четвъртък. В полската столица Феномена гостува по покана на банка „Сантандер" - един от основните спонсори на Шампионската лига. Тя откри свой клон в Полша миналата година.

В чест на първия рожден ден на филиала във Варшава двукратният световен шампион с Бразилия и един от митичните голмайстори бе поканен в качеството си на лице и посланик в най-престижния клубен турнир на планетата. На срещата с него в седалището на банката във Варшава бяха поканени избрани полски медии, а представител на „Меридиан Мач“ също бе там и бразилската легенда даде интервю пред българското издание: 

- В момента сте собственик на испанския клуб Валядолид. Ако трябва да купите нападател и можете да избирате между Роберт Левандовски и Пьонтек, кого бихте привлякъл?
- Страхувам се, че би трябвало да продам клуба, за да имам средства да ги купя. Чудесно би било да имам някой от тях във Валядолид, но това е нереално. Ако ме питате конкретно за Левандовски, много ми харесва като нападател -допада ми начинът, по който играе, неговите движения, този голмайсторски инстинкт, който е уникален... Той притежава всички важни качества за един таран и със сигурност е сред най-добрите централни нападатели в в момента.

- А кой според вас е най-добрата „деветка“ в света сега? 
- Кристиано Роналдо! Знам, че той не играе постоянно точно на тази позиция - на централния нападател, но в някакъв известен смисъл си е „деветка“. Разбира се, на мен ми липсват много добри нападатели, които са действали в тази част на терена по мое време. Но пък сега има достойни техни наследници. Ще се повторя и ще дам пример с Левандовски, който се вписва в моите представи за човек, играещ на този пост на възможно най-високото ниво. Но според мен Кристиано Роналдо си остава над всички.

- Ако разширим въпроса и трябва да посочите Топ 5 на централните нападатели в момента, освен Кристиано и Левандовски кого бихте добавил?
- Със сигурност бих добавил Лео Меси, пак с уговорката, че не е класически нападател. Естествено, бих включил своя сънародник Неймар, също така много добър е уругваецът Луис Суарес. Ще изляза от бройката, но не бива до пропусна Карим Бензема, който води атаката на Реал Мадрид.

- Кого харесвате от офанзивните млади играчи в нашето време - на кого възлагате най-големи надежди?
- Страшно ми харесва Килиан Мбапе. Има всички данни и предпоставки да стане един от най-големите в историята на футбола. Макар и да стана световен шампион на 19 години, може да постигне още много големи неща на терена. Харесва ми спокойствието, с което завършва атаките, нанася решителния удар в точния момент. Ще ви призная откровено, че той малко ми напомня за самия мен, когато бях млад, на неговите години.

- Да се върнем на самия вас. Кой е най-важният момент в кариерата ви?
- Със сигурност това е световното първенство през 2002 година. Не само защото Бразилия тогава взе титлата, но и аз станах голмайстор, като вкарах и двата гола във финала с Германия. За мен това бе наистина един невероятен момент. Той беше предхождан от един тежък 3-годишен период за мен. Завръщах се в оптималната си форма след две тежки контузии и шампион. Така, че мондиалът през 2002-а в Япония и Южна Корея бе и една награда лично за мен за всичките тежки моменти, през които минах, и за всичките страдания, които трябваше да изпитам.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

- Говорим за 2002-ра, но може ли да се върнем към първата ви световна титла - от 1994-а, когато ставате шампион без дори една изиграна минута.
- Да, тогава наистина не стъпих на терена и бях едва на 17 години, но имам прекрасни спомени от Щатите. Този мондиал за мен беше един истински футболен университет, в който можех да се уча от най-добрите професори, които можех да си представя и които можех да имам, тоест, от моите съотборници в националния отбор на Бразилия. Аз съм изключително благодарен на съдбата, че бях там. Събрах безценен опит, който ми помогна по-натам в кариерата. Да, не играх, но аз си се чувствам световен шампион, защото преди това преживяхме с отбора много труден период. Класирахме се едва в последния мач от квалификациите (б. а. Бразилия приема Уругвай, като двата отбора са с равни точки - по 10, „селесао“ бие с два гола на Ромарио в 72-ата и 82-ата мин.) Може би не бяхме някакъв супер отбор, но бяхме много компактни.

- Тогава България беше на крачка от финала и можеше да играе с вас, но загуби от Италия. Минавало ли ви е тогава през главата, че нашият национален отбор може да бие „адзурите“ и би да стигне до битка за Световната купа с вас?
- Наистина моите спомени от тогава са такива, че вие имахте един страхотен отбор. Даже сега, като бразилец, бих ви нарекъл бразилците на Европа. Не е пресилено да го кажа. Да, вие бяхте бразилците на Европа. Защо го твърдя ли? Още от пръв поглед се виждаше, че във вашия отбор цареше чудесна атмосфера. Тогава българите, имам предвид най-вече Стоичков, Лечков, Балъков, се забавляваха на терена. Личеше си, че изпитват огромно удоволствие от всеки свой контакт с топката. А това е същността на бразилския футбол - не е важно само да гониш победата, а начинът, по който я преследваш. А именно - да се забавляваш, докато се стремиш да я постигнеш. И смятам, че вашият отбор тогава наистина беше на крачка от това да отиде на финала и да играе с нас. Но, както неведнъж е казвал моят приятел Христо Стоичков в интервюта, един френски съдия ви попречи да го направите. А наистина би било много интересно да постигнете нещо голямо. Тоест, една малка държава да се класира на финал на световно първенство, където да играе срещу Бразилия. Но и четвъртото място, на което застанахте тогава, е страхотен успех. Знам, че и в България представянето на вашия отбор в Щатите е било оценено така.

- В този ред на мисли няма как да не ви насоча към сезон 1996/1997, когато сте заедно със Стоичков в Барселона. Печелите заедно евротрофей - КНК. Какво си спомняте от времето, прекарано с него?
- Чудесно е, че сте тук и ми задавате този въпрос. Христо е изключително забавна личност. Освен че е една от най-големите легенди в световния футбол, той е и виден майтапчия. В Барселона той много обичаше да се шегува с мен. Стоичков просто не ме оставяше на мира. И до днес, когато сме се засичали някъде по стадионите на мачове в Шампионската лига, или пък в Примера, не спира да ме закача. През онзи сезон в Барселона той обичаше да прави номерца на всички, мен също не ме пропускаше. Много често се случваше двамата с него да оставаме последни на тренировка и после съответно последни да напускаме съблекалнята. Спомням си веднъж един такъв случай, когато той се пошегува с мен, но после аз доста си изпатих. Разделяме се на паркинга и аз го питам в колко часа е тренировката на другия ден. Той само се подсмихна и каза: „Тренираме следобед, ще можеш да си поспиш сутринта, както обичаш“. Когато на другия ден аз се появих следобед, се оказа, че тренировката е била сутринта. Стоичков се криеше в кулоарите на стадиона, защото знаеше, че това е типът шеги, които не обичам. А пък и си имах доста неприятен разговор с треньора (б. а. -тогава начело на Барса е Сър Боби Робсън).

- През 1998-а, малко преди финала на световното с Франция, вие се почувствахте зле. Какво си спомняте за този ден? Питам, защото се появиха още тогава безброй версии и теории за случилото се.
- Да, знам. Много често журналистите ме питат за това, но аз се старая да не си спомням и да не мисля какво се е случило тогава. Мога да ви кажа, че със сигурност играхме с домакините, които бяха мощно поддържани от своите фенове. французите изиграха отличен мач в Париж. Просто на терена, накъдето и да се обърнех, виждах Зидан. Зинедин беше навсякъде по терена и беше над всички. До-колкото си спомням, никога дотогава не беше вкарвал гол с глава в мач от голям турнир, а на нас ни отбеляза по този начин цели два. Но във футбола, а и в живота е така - невинаги се печели. Ние се реванширахме четири години по-късно. 
Таня Василева/"Меридиан Мач"