Легендарното крило на Челси Пат Невин даде ексклузивно интервю за БЛИЦ СПОРТ, което беше осъществено с невероятната помощ на приятеля на звездите Кирил Евтимов, известен като Човека в кадър. 56-годишният бивш шотландски национал се впусна в спомени за своята кариера и разказа изключително любопитни неща за посещенията си в България. Невин обяви и причината, заради която шотландският национален отбор се е хвърлил за победа в мача на 11 ноември 1987 г., от който зависеше дали България или Ейре ще се класира за европейското първенство в Западна Германия през 1988 г.

- Здравейте, г-н Невин! Как запълвате времето си като футболен пенсионер? Мисля, че работите към телевизията на Челси. Това ли е клубът на сърцето Ви?
- Да, снимам понякога различни видео материали за телевизията на Челси. Много ми харесва да върша тази дейност. Освен това работя за Би Би Си и „Радио 5“, където коментирам мачове. Обикновено на сезон ми се случва да покривам 40-50 срещи на Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Челси и други. Коментирам още световни и европейски първенства. През това лято бях на световното първенство за жени във Франция. Освен това написах и книга. Така, че съм доста зает.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Да се върнем към годините на Вашата футболна кариера. Съжалявате ли, че не успяхте да спечелите някоя по-значима купа през кариерата си?
- Не е толкова необичайно за футболист, който е имал 18-годишна кариера, да не спечели трофей. Освен това в началото на кариерата си нямах големи надежди към футбола и не очаквах да направя пари от него. Затова залагах и на учението. Това беше по времето, когато играех в Клайд и преди това в юношите на Селтик. Казах им, че нямам интерес да ставам професионален футболист. Това беше необичаен ход. Дори, когато бях на 18-19 години и Челси се опита да ме купи, аз отказвах в продължение на една година. Да, исках да бъде отдаден на футбола и да бъда сред най-добрите, но печеленето на трофеи не беше основната ми цел. Много пъти бях близо до взимането на купа. Играл съм полуфинали, а с Евертън играх финал на ФА Къп през 1989 г. В първата ми година в Челси пък спечелихме титлата във Втора дивизия и се класирахме за елита. С Шотландия станах европейски шампион до 18 години през 1982 г. във Финландия. Много спортисти измерват успехите си в трофеи и медали, а аз се стремях да достигна максимума от възможностите си и мисля, че в голяма степен се доближих до това.

- Преди 30 години с Евертън участвате в един от най-драматичните финали за ФА Къп, когато губите с 2:3 от Ливърпул и три гола падат в продълженията. Какво си спомняте от мача?
- Това не беше един от най-добрите моменти в кариерата ми. Аз вкарах победния гол на полуфинала срещу Норич. Никой обаче не помни този ден (б.р. - 15 април 1989 г.) заради моето попадение, а заради трагедията на „Хилзбъро“ преди другия полуфинал между Ливърпул и Нотингам. Това жестоко събитие хвърли сянка и върху финала. Повечето хора не мислеха за мача, а за 86-те човека, които починаха. Мисля, че заради трагедията целият свят искаше Ливърпул да спечели, но ние се представихме чудесно. Според мен беше прекрасен мач. Ливърпул по това време имаше фантастични играчи като Йън Ръш, Джон Барнс и др. Ние също бяхме прекрасен отбор. В крайна сметка не мога да кажа, че по-добрият тим спечели. Купата я взе правилният отбор. Бях много разочарован от загубата, както и феновете на Евертън.

- През втората половина на 80-те години Евертън е един от най-силните отбори в Англия, но заради наказанието на английските отбори не успя да се изяви в Европа. Мислите ли, че можеше да спечелите някоя купа в Европа, ако участвахте в турнирите?
- Според мен беше точно така. Евертън можеше и да не спечели европейски трофей, но със сигурност щеше да достигне до финалните фази. За мен щеше да е удоволствие да играя на такова ниво. Във втория ми сезон в Челси се класирахме за участие в Европа. В същата година се случи „Трагедията на „Хейзел“ и тогава беше наложено наказанието. Според мен тогава Челси беше способен да спечели европейска купа, тъй като бяхме много близо до шампионската титла в Англия. В това време италианските отбори бяха много добри, а испанските вървяха нагоре. Футболът стана много силен и техничен. Аз бях техничен играч и за мен щеше да е удоволствие да играя в такива мачове. Няколко европейски клубове опитаха да ме купят. Един от тях беше ПСЖ. Интер имаше интерес. Вероятно с тях щях да имам възможност за повече изяви в Европа. Интер по това време имаше много добър отбор, но предпочетох да остана в Англия. Всички правим избори през живота си и никога не знаеш дали са били правилните или грешните.

- Бяхте част от националния отбор на Шотландия на Евро`92. Мнозина помнят участието на Шотландия с контузията в главата на Гуидо Бухвалд от Германия. Какви са вашите спомени от участието на Шотландия на европейското първенство?
- Бяхме в много тежка група. Германия бяха световният шампион. Холандия защитаваше европейската си титла, а в състава си имаше Ван Бастен, Рийкард и Гулит. Третият отбор беше ОНД, което беше временното име на тима след разпадането на Съветския съюз. Всичките съперници бяха много силни, но най-добри бяха холандците. Срещу Германия изоставахме с 0:2, когато влязох като резерва. Беше много тежък мач и мисля, че заложихме на грешна тактика. Освен това аз бях с тежка контузия. Имах фрактура на крака, която получих по време на контрола срещу САЩ (1:0) преди европейското първенство. Заради това не можех да ритна топката на повече от 20-30 метра. Това обаче не ми пречеше да дриблирам и да правя къси пасове. По време на мача с ОНД помня, че направих пробив, преминах през Кузнецов и спечелих дузпа.

- Не попаднахте в отборите на Шотландия за световните първенства през 1986 и 1990 г. Какво не ви достигна, за да бъдете сред играчите на Алекс Фъргюсън и Анди Роксбърг?
- През 1986 г. бях в състава, но в последния момент Алекс Фъргюсън предпочете да избере Гордън Схрахан. Двамата бяха работили заедно в Абърдийн, а след това бяха заедно в Манчестър Юнайтед. Затова е разбираемо, че избра футболист, когото познава по-добре. Освен това бях млад по онова време и щях да имам други шансове в бъдеще. За следващото първенство през 1990 г., тогава вече играех по-често за националния отбор. Използвахме 4-4-2 или 4-3-3 с повече нападатели. След това дойде новият треньор и премина на 5-3-2, където се залага повече на крилата. Нямаше позиция за мен във формацията. Затова ми беше трудно да попадна в този отбор, а аз предпочитах да бъда един от двамата нападатели. Освен това моят стил беше по-техничен, по-европейски. Явно съм се появил 20 години по-рано, отколкото е трябвало. Не бих казал, че щях да съм от калибъра на Еден Азар, но щях да се доближавам до Хуан Мата. Въпреки това в условията на тогавашния британски футбол вкарах доста голове и направих доста добра кариера.

- Имате един мач срещу България през 1990 г., когато правим 1:1 в София, но сте и неизползвана резерва в онзи мач от 1987 г., когато Шотландия победи с 1:0 и ни спря за класиране на Евро`88. Какво си спомняте от тези мачове, а знаем, че имате колекция от български фолклорни песни?
- Всъщност по време на състезателната си кариера три пъти съм бил в София. Тогава за първи път опитах и много ми хареса българското вино. По онова време беше трудно да се намери българско вино във Великобритания. Винаги при посещение в България си взимах по няколко бутилки. Освен това имах няколко записи на "Мистерията на българските гласове", издадени в Англия. При едно от посещенията в България си бях поставил задача да си купя още българска музика. Тогава в лобито на хотела ме чакаше един журналист. Доколкото си спомням, името му беше Румен Янков. Той ми помогна да се сдобия с няколко диска. Прекарахме заедно цял ден. Заведе ме в един магазин, където имаше някакви чаркове и парчета дърво. Попита какво искам да си купя, а аз отговорих, че наистина не знам. След това ми обясни, че това е магазин за телевизори. Купуваш си частите и сам сглобяваш телевизора. Той ми показа всички забележителности на София - музеи и архитектура. Накрая го попитах какво работи, а той ми призна, че предишния ден е напуснал работа, за да може да се срещнем, но да не се притеснявам, тъй като на другия ден ще си намери нова работа. Имам изключително хубави спомени от София. Колкото до онзи мач от 1987 г., когато класирахме Ейре на европейското първенство, хората в България трябва да знаят едно нещо. Имаше причина Шотландия толкова много да иска да спечелим срещата. Ние бяхме шотландци, но мнозина от нас по произход са ирландци и затова се раздадохме докрай за родината на предците си.

- Да се върнем към настоящето. Вие сте истинска легенда на Челси. Следите ли какво се случва с отбора? Франк Лампард е още млад треньор. Какво очаквате от представянето на тима до края на сезона?
- Да, Лампард е наистина млад треньор и му липсва опит за тази професия. Затова не бива да имаме големи очаквания за представянето на отбора. Финиширане в Топ 4 и класиране за Шампионската лига ще бъде нещо чудесно. Още повече заради забраната да се купуват играчи, което беше наложено от УЕФА. Заради това се наложи да бъдат интегрирани млади футболисти, а това всъщност се оказа много сполучливо. Именно заради тези трудности очаквам да станем свидетели на най-вълнуващия сезон в историята на Челси. До две-три години, когато тези млади момчета натрупат опит, ще бъдем отново велик отбор. Дори и сега да не се класираме за осминафиналите на Шампионската лига, а да отидем в Лига Европа, няма да е провал. Това ще даде възможност тези млади таланти да натрупат допълнителен опит. Така през следващия сезон ще може да се преследват по-големи цели. Виждам, че и сега хората се радват на представянето на Челси, защото то наистина е фантастично предвид обстоятелствата.

- Мислите ли, че и през този сезон битката за титлата във Висшата лига ще бъде между Ливърпул и Манчестър Сити?
- Това са двата най-силни отбора в първенството и разполагат с най-добрите треньори във Висшата лига. Моето мнение е, че Ливърпул трябва да остави на заден план Шампионската лига, тъй като я спечели през миналия сезон, за да концентрира силите си в първенството. Манчестър Сити от друга страна задължително трябва да преследва триумф в Европа. Затова мисля, че Сити трябва да се хвърли в Шампионската лига, а Ливърпул във Висшата лига. Вероятно и точно така ще стане, въпреки че Манчестър Сити има по-добрият отбор.

- Вероятно сте разбрали, че Димитър Бербатов наскоро официално прекрати кариерата си. Какво си спомняте от изявите му в английското първенство за Манчестър Юнайтед, Тотнъм и Фулъм?
- Гледах загубата на България от Англия с 0:4 на "Уембли". Мога да разбера разочарованието на вашите футболни фенове от липсата на успехи на националния отбор. Все пак съм шотландец. И ние не сме играли на голямо първенство от 21 години, а също като България имахме славни времена. Малки държави сме и трябва време за реорганизация към новите условия на футбола. Само тогава може да се появят нови играчи като Бербатов. Прекрасен футболист, когото беше истинско удоволствие да гледаш. Да, не беше от любимите ми футболисти, тъй като сякаш невинаги хвърляше всички усилия на терена. Но заради техническите му умения беше истински кеф да го наблюдаваш. Затова, ако ходех на мач на неговия отбор, отивах с удоволствие, защото щях да гледам него, а малцина имаха неговите качества.

- Знаем, че освен София, сте посещавали и друг български град - Бургас. Там сте гледали Болтън да играе срещу Локомотив (Пловдив) през 2005 г. (1:2). Кога може да Ви очакваме отново в България?
- Обичам да се връщам в България. Не знам кога ще мога да дойда, но ще бъде удоволствие да видя как се променили нещата през годините. Имам прекрасни спомени и приключения в България и съм ги описал в предстоящата ми да излезе книга. Тя ще бъде в две части - едната за кариерата ми на футболист, а другата за времената след това. Вероятно скоро ще се появяват на пазара. Знаете ли, когато бях в Бургас, за да коментирам онзи мач на Болтън, пристигнах късно на летището, а до началото оставаше много малко време. Качих се на едно такси и казах, че трябва да стигна бързо до стадиона. Тогава за първи път почувствах страх, докато се возя в кола. Шофьорът караше като луд и с бясна скорост. Сигурност караше през града с над 100 км/ч. и направи куп нарушения. Нямам представа как не катастрофирахме някъде. От всичките ми посещения в България съм запазил незабравими хубави спомени и затова ще се радвам да се върна.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ