Алемтсахие Гебрекидан е била само на 10 години, когато детството й свършило само за секунда. „Играех си навън, когато майка ми ме повика вътре. Тя ми каза: „Ще се омъжваш“. Изненадах се и започнах да плача, но не казах нищо на родителите си“, спомня си тя деня, в който светът й се срутил. Два месеца по-късно Гебрекидан става съпруга на 16-годишно момче.
Колкото и шокиращо да изглежда, преживяното от нея не е частен случай. Според Световната здравна организация, 14.2 милиона момичета под 15-годишна възраст се омъжват всяка година. Повечето са от Индия, Близкия изток и, като Алемтсахие, от Субсахарска Африка &ndash; Нигер, Чад, ЦАР и Етиопия. <br /> <br /> Последиците са ужасяващи. Заедно с прекъсването на детството и образованието на момичетата, те страдат от преждевременното им начало на сексуалния им живот, подлагани са на домашно насилие и полови болести. Шансът им за кариера и по-добър живот са им отнети завинаги. <br /> <br /> Още по-лошо, много от тях умират по време на раждане или от усложнения по време на бременността &ndash; водещата причина за смъртността сред момичетата на възраст между 15 и 19 години в развиващите се страни, според данни на ООН. <br /> <br /> Днес Гебрекидан е на 38 години и живее в Лондон. Тя разказва, че все още не може да прости на родителите си и е категорична, че животът и е &bdquo;разрушен&ldquo; в резултат на ранния брак. &bdquo;Родителите ми и неговите родители са уговорили брака. Не съм имала правото на избор&ldquo;, добавя Алемтсахие. <br /> <br /> Преди да се омъжи Алемтсахие си спомня, че е имала щастливо детство в източната провинция Тигрис. &bdquo;Ходих на училище. След сватбата спрях да ходя. Детството ми беше щастливо &ndash; само спях и хапвах&ldquo;, пояснява тя. <br /> <br /> Всичко свършило с решението тя да се омъжи за момче, което никога не била срещала преди деня на сватбата. &bdquo;Не го познавах. Когато го видях, не ми направи особено впечатление. Той беше дете като мен. Също беше притеснен, също като мен... беше на 16 години&ldquo;, спомня си тя. <br /> <br /> Както показва историята на Алемтсахие, момичетата не са единствените жертви на ранните принудителни бракове. &bdquo;Момчетата също се оженват рано насила. Това е сериозен проблем&ldquo;, казва Джаки Хънт директор на лондонската неправителствена организация &bdquo;Равенство сега&ldquo;. По думите й обаче, разликата е там, че момчетата не се спират от училище, докато момичетата са изправени пред липса на образование, рискове от бременност и раждане. <br /> <br /> Лъчът надежда в случая на Алемтсахие е, че съпругът й е почти неин връстник. Други момичета нямат такъв късмет и са омъжвани за много по-възрастни съпрузи. Сватбата обаче означава край на нормалния й живот на дете и началото на живота на традиционна етиопска съпруга. &bdquo;Трябваше да нося вода, дърва, да готвя за съпруга си. Това ми беше ежедневието. Кладенецът беше далеч от дома ни. Трябваше да ходя пеш много, а когато се върна, да готвя на съпруга ми&ldquo;, пояснява тя. <br /> <br /> На 13 години тя вече е майка на син. Тефсален днес е на 25 години. По думите й, бременността й е била труден период в живота й. Детското й тяло не могло да се справя с физическите промени и нужди, предизвикани от износването на бебето. &bdquo;Докато бях бременна, ме болеше, плачех. Когато раждах, много ме болеше, защото самата аз бях още дете&ldquo;, добавя тя. <br /> <br /> Майчинството било още по-трудно за Алемтсахие, защото през 1989 година Етиопия се намира в страшна гражданска война. По време на конфликта, бушувал от 1974 до 1991 г., живота си изгубиха 1.4 милиона души. Сред тях се оказва и съпругът й. Той напуска този свят едва на 19 години &ndash; убит е по време на престрелка с бунтовници. &bdquo;Станах вдовица на 13. Мъжът ми ме остави с бебе на една годинка на ръце. Беше много трудно. Много ми беше трудно, защото имах бебе и аз самата още бях бебе&ldquo;, добавя жената. <br /> <br /> Оставена сама и беззащитна тя скоро става жертва на трафиканти на хора, примамена от обещания за по-добър живот зад граница. Тя оставя сина си на майка си и заминава за Египет, където работи като домашна прислужница. Само два месеца след пристигането й, други трафиканти й предлагат да замине за Великобритания. &bdquo;В Лондон ме вкараха араби. Те ми казаха: ти работиш за нас и ние ще те заведем в Лондон. Докараха ме тук и ме изоставиха&ldquo;, разказва Алемтсахие. <br /> <br /> Скоро момичето получава статут на бежанец и е приютено при приемно семейство. Алемтсахие се връща в училище, научава английски и сега работи за организацията &bdquo;Момичетата не са булки&ldquo;, която на бивши булки-деца от Етиопия. <br /> <br /> Синът й живее в Адис Абеба. Той е израснал с баба си и дядо си. Виждал е майка си само по време на редките й визити у дома. /БЛИЦ