Култовата бохемка, режисьор, актриса и бивша водеща в БНТ Васа Ганчева “връща лентата” с пикантни, скандални и забавни спомени за най-известните личности у нас и за себе си. Без маска, без грим и без монтаж. И без цензура. Както само тя го можеше. Мир на праха й!
-<strong> С Батето сте кумове на доста сватби. Колко са?</strong><br /> - Най-малко 12. Бяхме например кумове на Маргарита Михнева, когато се омъжваше за Пешо Михнев. Това беше началото на 80- те години. Направихме 2 сватби. Едната в Созопол , а втората в Гурково, откъдето е Пешо Михнев. Понеже съм кулинарка, се натоварих със задачата да изхраня всички. Ванчо Славков викна кмета на Созопол - Калоянов, и му каза: &quot;Каквото ти каже тази жена, всичко това ще доставиш!&quot; Поръчах всичко необходимо като продукти. На другия ден бяха стоварени и запретнах ръкави. Бяхме в базата на УБО. Хубава къща с удобства. Бяхме контингент. От ранни часове заприиждаха паразити. Весели сватбари! Ванчо Славков и Янчо Таков дънеха табла. Като ми дойде в повече работата им викам на сватбарите: &quot;Я, ти, тая с дългите нокти, се хващай да белиш чушките! Ти с изкуствените мигли ще белиш чесъна!&quot; Те горките се опитаха да помогнат с нещо. Нищо не помогнаха , разбира се, ама падна смях. Спретнахме една невероятна софра. После начело с Янчо Таков, който като шафер тогава размахваше петел, нахлухме всички в кметството. Сега Янчо живее заедно с Маргарита. Превратности на живота. Та за Созопол. Отиваме в кметството и ... кметът го няма. Какво е правил не знам. Бръснал ли се е, пудрил ли се е. Мъчително чакане. Както и да е. Дочакахме и оттам нататък започна един безбрежен тридневен купон с непрекъснато ядене и пиене. Беше един такъв сезон, през който в Созопол се бяха струпали всички. Покойният Христо Калчев например беше много щастлив. Страхотно много други хора. Безкраен купон. <br /> <br /> <strong>- А втората сватба на Маргарита Михнева в Гурково как мина?</strong><br /> - О, как ще я забравя!? Повторихме я в Гурково. Там за шафер беше нарочен Иван Гарелов. Освен Батето, моя милост и Янчо най-много се развихри той. Игра гръцки танци на масата. Беше и баскетболистката Цеца Божурина с малкото си фиатче. Много хубава сватба. И пак имаше пата-кюта, стрелби. Излишно е да ти казвам какъв купон беше. Янчо се беше напил страхотно. До такава степен, че едвам го закарах до Пловдив. Тогава бях член на жури на &quot;Златната ракла&quot;. Оставих го да си спи в колата пред &quot;Новотела&quot;. Просто нямаше сила, която да го измъкне от колата. Допълнителен повод за този купон беше и назначението на Марга в телевизията. Ходих да докарам Кръстев, личния състав на телевизията, за да донесе в зъби назначението й лично. <br /> Много зрелищно беше. Но истината е, че Маргарита беше назначена със сериозната протекция на Иван Славков и моята. Такива времена бяха тогава. За съжаление обаче на когото сме кумували и с Иван Славков и с бившият ми съпруг Мишо Белчев, всичките все са се развели. Не остана човек неразведен. Сега като ме канят за кума вече ме е страх и просто истерично отказвам.<br /> <br /> <strong>- Защо според теб все уволняват Михнева от телевизиите?</strong><br /> - Конфликтна личност. Професионално мога да кажа, че тя няма нито едно доведено докрай дело или казус... До този момент. Раследванията, които вади, да е жива и здрава, за съжаление не биват довеждани до край. На Маргото съм й дала пътя в телевизията. Както и да е. Но много неприятно впечатление ми прави това, че сега с Янчо, с когото са заедно, плюят непрекъснато Людмила Живкова. <br /> Това не мога да го приема в никакъв случай. Людмила е кума на Янчо и Лили Иванова. Не мога да приема толкова просташко и немотивирано отношение към една светла личност в историята на България. Людмила беше първа приятелка с моята сестра Вера и просто ми е е трудно да го понеса. Голямо ми е огорчението, че тази двойка се увлича до такава степен да ругае Людмила Живкова. Не мога да го разбера. <br /> <strong><br /> - На какво се дължи това според теб?</strong><br /> - Според мен всички такива изблици по повод на известни хора са дело на комплекси. Това са комплекси на нереализирани хора. За Янчо знаем много добре, че продължава след скромния си стаж в телевизията да се изживява като баща на &quot;Всяка неделя&quot;, което не е вярно. А Маргарита Михнева като нереализиран юрист със скромната си рубрика &quot;Неудобните&quot;, където абсолютно нищо не умее да докаже и не умее да доведе до край. Това са хор,а които са ми били близки и съм обичала, но днес просто им казвам &quot;Сбогом&quot; защото съм много огорчена от тяхното скандално поведение с единственната цел по някакъв начин да се докажат.<br /> <br /> <strong>- На кого друг си кумувала?</strong><br /> - С Мишо Белчев женим Борето Годжунов за първата му съпруга Ема. Тя беше бременна в 9-тия месец. Решихме да ги женим в Пловдив. Оказа се, че всички обичаме много Пловдив. Отидохме там и изведнъж се оказа, че Ема, която била женена преди това за иранец, няма български паспорт.<br /> А в иранския й паспорт пишеше, че годината, в която тя се жени, е да речем 2000 и 300 и не знам си коя година по иранското летоброене. Пратихме вестител до София и обратно да донесе българския й паспорт, та да стане сватбата. Голям смях падна. Бяхме само четиримата. След това тръгнахме с една бъклица и Мишо, където видеше милиционер, го черпеше. Дори се качваше по стълбичките в будките им по светофарите и им викаше &quot; Пиййй-ни брато! Борето се ожени.&quot; <br /> <br /> <strong>- Кого си женила друг?</strong><br /> - Много са, но никога няма да забравя една от най-знаменитите. Сватбата на Ганди - Пламен Тимев. Пак кумувахме с Иван Славков. Първата му жена на Ганди беше дизайнерка. После се разведоха много бързо. Щабът на сватбарите беше в Приморско. Самата сватба беше в Ясна поляна в много хубав открит ресторант, а се подписаха в Созопол. Страшното беше, че, както си седим с Ванчо до кумците, той извади една пушка и почна да стреля сватбарската във въздуха. А аз изпитвам ужас от стрелба, защото като малка ме е удряла тапа от шампанско и като видя шампанско и пушка просто полудявам. Изпитанието беше голямо. А и се изнерви много обстановката от това, че роклята на булката все не беше готова. Един с не знам каква бърза кола 2 пъти ходи до София и най-накрая домъкна знаменитата рокля, защото то бяха сълзи, то беше нещо страшно... Поканени бяха оркестри. Пищна сватба. Камери, фотографи...С Иван ни канеха за кумове защото правим големи купони. Чевермета, какво ли не...Но май и той много, много вече не приема да кумува, защото все като кумуваме все бутат после колибата. <br /> <br /> <strong>- Как станахте приятели с Иван Славков?</strong><br /> - Той е бил винаги един от най-близките ми приятели. Бях съвсем младо момиче когато той беше в компанията на сестра ми Вера Ганчева и зет ми Владимир Башев. Те му бяха и кумове на първата му сватба със стюардесата Светла. Оттогава сме били кажи - речи неразделни. Не ми е минавало през ума, че ще ми бъде началник. Аз започнах в телевизията като асистент-режисьор и се убедих, че професия се учи. Можеш да имаш 5 дипломи, но професията се учи. Телевизията си създаваше сама кадрите. Уважавам Батето, но той си остава за мен за цял живот Ванчо. Непрекъснато съм била с него. И с Людмила Живкова и по нататък.<br /> <strong><br /> - Иван Славков ли те взе в телевизията?</strong><br /> - Постъпих по много странен начин. Още не се бях дипломирала в Швеция, където учех. Режисьорът Методи Андонов ме покани за асистентка във великолепния черно -бял трилър &quot;Няма нищо по-хубаво от лошото време!&quot; Всъщност нямах никакъв опит в киното, но имах впечатления от западния начин на живот, понеже баща ми беше посланик в Швеция за цяла Скандинавия и аз живях там. По скоро ги консултирах, защото действието на филма се развиваше изцяло почти на Запад. Дори такива хора като художника Константин Джидров и небезизвестният кинооператор Димо Коларов не знаеха елементарните неща за западния начин на живот. Но школата ми в киното беше когато накрая Методи Андонов ме хвърли да правя суровия монтаж на целия филм. Просто ми имаше доверие и ми повери тази нелека работа. През 1971 г. Павел Писарев и Иван Славков ме поканиха на едно събиране, където аз бях единственото момиче, а там бяха млади, но вече утвърдени лъвчета журналисти - Тома Томов, Любомир Коларов, Георги Стойчев, Димитър Езекиев... Беше си интелектуален преврат в телевизията, когато влязохме около 17-18 души млади хора. Тогава дойде и Васил Марков. Прекрасни журналисти. Започнахме при Павел Писарев и продължихме с Иван Славков.<br /> <strong><br /> Интервю на Жоро Захариев </strong><br /> <br />