"Културата има своята генетична компонента в историята, традициите и фолклора, изграждащи колективната воля и моралния компас на един народ. Тя обаче е жив организъм, който диша и се променя според условията на средата: езикът в медиите, тонът на политиците, отношението към науката и образованието, религията и изкуствата, толерантността към беззаконието – това са индикатори за нейното моментно състояние, но и фактори, определящи бъдещото развитие.
Подобно на частици, създаващи поле, с което взаимодействат, отделните индивиди участват в този процес като формират и рафинират своята лична култура – повлияна от и влияеща на общата. Всяка разтърсваща житейска история, всяка вдъхновена визуална или музикална форма, резонираща дълбоко в душата, писаното слово, киното и театъра, окриляващите ума занимания с наука, дисциплиниращата сила на спорта – това пък изгражда личната култура на човека, структурирайки инертната материя на съзнанието му в онзи пропит от светлина инструмент на Божията благодат, чрез който Битието придобива смисъл, т.е. прави го човек.
Когато се говори за „министерство на културата“ или „парламентарна комисия по култура“, трудно сдържам лудия си смях. Абсурдна е идеята плоскоглави бюрократи, въоръжени с бакалски тефтери, да решават задачите на алхимията като натрапени посредници между хората и боговете. Още по-абсурдно е да се мисли, че най-подготвени за тази невъзможна мисия са именно представители на културния пролетариат, лишен от таланти и дълбочина на мисълта. Дори да бяха влъхви (тази дума според председателя на НС е обидна), не е по силите на простосмъртен да възкресява душите на грешниците.
Персоналните назначения обаче показват тенденциозност в опитите за „изчегъртване“ на обществения морал, чиито основен носител е тъкмо споделеното усещане за цивилизация – това е, което има предвид прогресивно-безпросветният Тошко Й. докато зове за разчленяване на изграденото през изминалото десетилетие: крехкото все още гражданско общество, наскоро проходилата средна класа, свободата на медиите и умъртвеното в зародиш разделение на властите. Всички тези атрибути на едно проспериращо демократично общество са въпрос тъкмо на цивилизационен, т.е. културен, избор: те зависят от нивото на осъзнатост на индивида и общата воля на народа.
Наивните илюзии, че назначаването на някакъв неопитен младеж за министър е резултат от подценяване на ресора, се стопиха много бързо – цел на тази война е именно разграждане на културната матрица и оттам, промяна в цивилизационния избор на обществото. Това е и основната идея на всяка революция, всичко друго е прах и суета", обяснява още той.
