15 г. от началото на агресията на НАТО в Югославия без санкция на Съвета за сигурност при ООН
На 24 март 1999 г. по време на войната в Косово НАТО започва военна операция „Съюзна сила” против Република Югославия, продължила до 10 юни. Операцията е мотивирана като хуманитарна интервенция, но е водена без санкция на ООН и поради това напълно се вписва в легалното определение за агресия.
След като властите в Югославия начело с президента Слободан Милошевич не без основание са обвинени в етническо прочистване в сръбската автономна област Косово, населена преимуществено с албанци, НАТО поиска извеждането на югославските войски и полиция от Косово и да настани там свои войски с правото за безпрепятствено придвижване по цялата територия на Югославия. Освен това се предвиждаше след три години статутът на областта да се реши от „волята на народа”, тоест да получи независимост.<br /> <br /> Тъй като това фактически граничеше с окупация, на 23 март Югославия отказа да изпълни ултиматума. Още същата вечер НАТО взема решение да започне военна операция, с цел Югославия да бъде заставена да приеме процеса като цяло.<br /> <br /> Изследователите широко отбелязват съвпадането на началото на бойните действия с някои вътрешнополитически събития в САЩ, в частност с персонални проблеми на президента Бил Клинтън. Успоредно с подготовката за нападение на Югославия Клинтън е въвлечен в скандала с Моника Люински. Спорът между изследователите е дали „свирката” отвлече вниманието на американската общественост от подготовката за войната или се получи обратното – войната засенчи неговата невинна сексуална забежка.<br /> <br /> След отказа на Югославия да изпълни ултиматума, на 24 март НАТО започна бомбардировки на военни обекти в Югославия, като после ги разшири върху промишлени и граждански обекти.<br /> <br /> За 78 дни непрестанни бомбардировки са загинали от 1200 до 2500 югославяни, ранени са около 5000 души. На Югославия са нанесени щети за около 30 млрд долара.<br /> <br /> След като Югославия се съгласи да изтегли войските и полицията си от Косово, на 10 юни бомбардировките са прекратени. На 12 юни войските на НАТО навлязоха в Косово. Сега този ден в бившата автономна област се отбелязва като важен етап от изгонването на етническите сърби от териториите, където преди 1000 г. се заражда сръбската държавност.<br /> <br /> В някои среди действията на САЩ в Косово се оценяват като „доброжелателни” по отношение на албанците и изобщо към мюсюлманите. Бомбардирането на Югославия дълго време бе считано, че е индулгенция спрямо исляма във войната с терористите, че САЩ се намесват в работите на държавите по света от хуманитарни мотиви.<br /> <br /> Тази гледна точка прокарваше Джеймс Рубин, бивш помощник-президент на Бил Клинтън и прессекретар на Държавния департамент. Той заяви: <em>„Нахлуването в Ирак подкопа моралният авторитет на Америка, който тя завоюва с години, докато защитаваше правата на човека, спасявайки мюсюлманите от клане в Косово и със закъснението си в Босна.”</em><br /> <br /> Всъщност политическата цел на операциите на САЩ на Балканите са съвсем други. Америка сама способствуваше за изострянето на политическата нестабилност на Балканите в 1990-те години, за да намали влиянието на Русия в региона, да усили контрола над Европа и да постави пред НАТО нови цели, тъй като тази организация стана ненужна със завършване на Студената война.<br /> <br /> Западните държави, особена САЩ и Великобритания, положиха усилия за разделянето на Югославия. Това откровено призна през януари 1992 г. американският посланик в Белград Уорън Цимерман: <em>„Ние се стремим към разделянето на Югославия на независими държави.”</em><br /> <br /> След войната в Босна, Косово и Македония бе разположен 11-хиляден военен контингент, който привидно изпълняваше миротворческа мисия, но всъщност защитаваше икономическите интереси на САЩ. След спиране на бомбардировките САЩ построиха на Балканите няколко свои военни бази. Базата в Косово е най-голямата военна база на САЩ от времето на войната във Виетнам.<br /> <br /> Бившият американски конгресмен Ли Хамилтън заяви в New York Times: „<em>Ние получихме пълен контрол над Балканите. Американски чиновници управляват всички държави на територията на бивша Югославия. Ние фактически се явяваме губернатори на тези колонии.</em>”<br /> <br /> Експертът по геополитика Карен Талбот изказа сходно мнение: <em>„Стремежът на САЩ и НАТО на всяка цена да окупират Косово и фактически цяла Югославия беше породено от желанието да бъдат завладени богати природни ресурси. Само Косово притежава най-богатите запаси от природни суровини в Европа на запад от Русия.”</em><br /> <br /> New York Times писа: „Огромният държавен миннопреработвателен комплекс „Трепча” е най-ценният недвижим обект на Балканите. Той струва 5 млрд долара и произвежда злато, сребро, олово и кадмий. Комбинатът носи годишно десетки милиона долара чиста печалба. Освен това Косово притежава 17 млрд тона въглища и нефтени находища, подобно на Сърбия и Албания.”<br /> <br /> Бил Клинтън също проговори: <em>„Ако ние искаме да имаме силна икономика и да търгуваме с целия свят, то ключ към това трябва да стане Европа. Ето къде е същността на косовския въпрос.”<br /> </em><br /> От Пентагона изтече неудобната информация, че Ръководството по военна стратегия (Defense Planning Guidance) е дало следната препоръка за 1994-1999 г.: <em>„Съединените щати не трябва да допускат поява на чисто европейски договори за сигурност, които да подкопаят НАТО. Необходимо е да се запази НАТО като единствен инструмент на западната отбрана и сигурност, а така също като единственото средство на американския контрол и влияние на въпросите на европейската сигурност.”</em><br /> <br /> Тези факти неоспоримо свидетелстват, че причините за интервенцията на САЩ и НАТО на Балканите са геополитически и геоикономически: стремеж да се подкопае влиянието на Русия, получаване на достъп до минералните ресурси на региона и възраждане на Североатлантическия алианс.<br /> <br /> Цената, която САЩ с готовност заплатиха за установяване на своето господство в региона, беше животът на хиляди невинни хора, в това число изкланите в Сребреница и застреляните в Косово. <br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />