“50 нюанса сиво”: литературен феномен или порно за домакини
Еротичният роман на Е. Л. Джеймс се превърна в най-бързо продаващата се книга за всички времена
И то само в рамките на година. Продадени са над 70 милиона копия, а рекордите на бестселърите на Дан Браун, “Хари Потър” и “Здрач” останаха в историята. Историята проследява връзката на младата Анастейша Стийл и ексцентричния милиардер Крисчън Грей, който харесва садо-мазо секса. Романът предизвика бурни дискусии, след като критиците го обявиха за “порно за домакини”, но това по-никакъв начин не навреди на продажбите му. В момента се подготвя и екранизация на трилогията, като за ролята на Анастейша се спряга Мила Куинс. Не по-малка е интригата коя ще изиграе ролята на позастаряващата съблазнителка Елена, като в медийното пространство вече се появиха имената на Ким Катрал, Анджелина Джоли или Деми Мур. По въпроса “Литературен феномен или порно за домакини е “50 нюанса сиво” в две интервюта в „Марица” Парашкева Иванова е сблъскала мненията на водещата на предаването “Духът на здравето” д-р Неделя Щонова и юристката Албена Фурнаджиева.
<u><strong>Д-р Неделя Щонова, невролог, автор и водещ образователното здравно предаване “Духът на здравето” по бТВ</strong></u><br /> <br /> <em>ФИНАЛЪТ СПАСЯВА РОМАНА ОТ БУЛЕВАРДНАТА ПОРНОГРАФИЯ</em><br /> <strong><br /> - Как си обяснявате феноменалния успех на този роман, който прелъсти целия свят?</strong><br /> - Да, успехът е действително феноменален. Това е най-бързо продавания роман за възрастни в историята със светкавичната продажба от 1 милион копия, само за 11 седмици, като разби предишния рекорд на „Шифърът на Леонардо". Повдига дебати - за ексцентричните сексуални предпочитания и природата на желанието. И аз самата се замислих - как така Е. Л. Джеймс с един камшик в ръка, белезници в другата и два разтворени крака успя да направи милиони, а други, които пишат за философия, медицина и сериозни неща не могат да продават. Може би сексът управлява интереса ?! Сексът продава !? И тази книга е вървежна, поради фокусиране вниманието на публиката, именно върху секса и садомазохистичните капризи. Големите хиени в издателския бизнес, винаги са знаели, че порното продава, както и всичко което раздвижва животинските страсти и горещото въображението на инертната маса. Нашата култура днес е изложена на интензивен хедонизъм, на бързи сетивни удоволствия, желание за наслаждение тук и сега. Аз лично, еротика в книгата не видях много много. Спомням си "Емануел" - това бе еротична творба, написана с финес и действително въздействаща. Но днес, доминиращият модел на съвременния живот е сетивен, импулсивно хаосен, новата всекидневна култура издига в култ бързата сетивна наслада на настоящето. Настъпателен хедонизъм и освещаване на сетивата, това се случва страница след страница. В този контекст фантазмите, не-баналният секс, еротизмът, субективните усещания, всичко се превръща в обект за изразяване и консумиране на воля. А ние днес, сме хиперконсуматори. И забраните върху всичко най-интимно са разбити. Докъде се простира тази порнография на душата - никой не се осмелява да признае. Всъщност, индивидуалното човешко поведение, е отговор на основните ни инстинкти. Дали пък светът днес не се нуждае от повече секс експерти ?! Не знаех, че има недостиг. Но природата на човешките желания е една голяма мистерия. Инстинктът за секс , е един от най-силните човешки инстинкти, понякога конкуриращ дори инстинкта за оцеляване. А инстинкта, не се интересува от дългосрочните ефекти. Той се стреми към незабавно удовлетворяване - тук и сега. Съзнанието и съвестта, съществуват, като функция на интелекта. Да бъдеш интелигентен, а не инстинктивен , означава съзнателно да избираш времето, мястото, партньора, перспективата, дългосрочната перспектива. Когато суровите инстинкти са овладени от разума, може да се получи класически правилно културно поведение. И изборът е отворен - дали ще бъдеш инстинктивен или интелигентен. Но сега ние не сме класически правилни. Класическата представа за щастие днес е наранена. Книгата не е класика, но пък и ние не живеем в 19-20 век. И никой не иска да чете Кафка.<br /> <br /> <strong>-Кое според Вас е повече - литературата или порното?</strong><br /> - Човек, често разпуска с четенето и се пренася в един по-хубав свят, докато сериозната литература натоварва - един Ноам чомски, Берт Хелингер и Гундхард Вебер с книгата "Скритата симетрия на любовта" или Марсел Пруст, те са тежки, те натоварват... Според мен книгата по-скоро разтоварва и съвсем не грее на големия литературен небосклон , но факт - тя е сензационен бестселър. Порното е повече. На ниво психология обаче, открих доста силни чувства и ми бе интересно да следя тяхното развитие. Това, което спасява книгата от литературна посредственост и булеварден порнографски разказ е финала. Посланието на финала. И тази носталгия по изгубения рай на невинността.<br /> <br /> <strong>- Сексът с главно С още ли е табу в световен мащаб, че предизвиква такива бурни емоции?</strong><br /> - Бурните емоции идват от това, че книгата те кара да се замислиш, до къде би стигнала , водена от желанието да обследваш тъмната страна на живота и греховността на своята природа. В малките ни мисловни кутийки, има заложен интерес към тази тъмната страна, към маниакалния начин по който дявола воюва с човека и кога и как се променя съотношението грях/добродетелност. Няма светлина без сянка. Бутонът, който тази книга натиска, обаче, според мен не е секса. Да, желанието за докосване и експериментиране е първична нужда и е генетично заложено. Да, сексуалната нравственост е подлагана на изпитания и провокация. Да, в книгата става дума за сексуален театър - на доминация и подчинение. Мисля, че винаги ще имаме нужда от играта и не толкова от подчинението, но забележете (!), тази игра, е в рамката на тази любов (!) , която мина през ада, за да стане семейна любов. Това да виждаш как двама души се борят един за друг е уникално. И след една цяла трилогия борба с демони, перверзии и нездрава нужда от контрол, светлата страна изплува . Свикнали сме да вярваме в друг развой на сценария сякаш, но в края на книгата , умната, търпелива жена събуди "Духът на здравето" в себе си спечели играта, спаси себе си, спаси и него. И уравновеси разнопосочните мисли и чувства. Което беше красиво.<br /> <br /> <strong>-A наистина ли е в началото на 21 век, жените вярват , че принцът на белия кон, (в случая главния герой Крисчън) ще реши с един замах всичките им проблеми, включително и сексуалните?</strong><br /> - Днес, ролите мъж жена са доста объркани и жените имат много по-голяма степен на равенство. Ако се заиграем със заглавието на книгата , всъщност само дигиталните нюанси на сивото са около 256. Като добавиш капчица бяло към черен цвят, всъщност създаваш нюанси на сивото. Така е и днес, в любовта на 21 век, няма правила, няма ясни правила. Има нюанси. Колкото жени, толкова и очаквания. Очакванията са променени. Та хомосексуалната любов днес е част от мейнстрийм културата. Преди е било така - очакваш - Романтична любов ! Тя те хвърля във възторг ! Любовта продължава вечно ! Само с един партньор ! Децата се отглеждат в прилежно, образцово и здраво семейство ! Нито едно от тези твърдения не е непременно вярно в днешния свят. И приемането на това многообразие, сякаш би следвало да е в центъра на нашия нов начин за възприятие . Има толкова много алтернативни комбинации на тема брак. И толкова болестотворност генериращи погрешни очаквания. Тази трансформация на интимност, любов, еротика, според мен не е добра тенденция и прави обществото рисково, но ... за съжаление, това е положението.<br /> <br /> <strong>- Архетиповете на главните герои - невинната девствена студентка, която опитомява властният, егоистичен ( и задължително богат) мъж не са ли малко изтъркани?</strong><br /> - Да, може би да. Но както казва Каръл Пирсън - Без любов душата не се обвързва с живота. Та нека да пробуждаме онези архетипни модели и герой в нас, които ни обвързват с нежността, с реалната съзидателност на живота, себеактуализацията и духовността. Повече отколкото с пазрните взаимоотношения, диктатурата на коитуса и шантажа на постоянната ерекция.<br /> <br /> <strong>- Романът е първото четиво на доста тийнейджъри, които досега не бяха отваряли книга. Това положителна или отрицателна тенденция е, според Вас?</strong><br /> - Отрицателна. Всичко което ни помага да вървим напред и да си учим житейските уроци е добре дошло. Но нека се запознаем първо с шедьоврите. И после с експерименталните любовни афери. Скарлет и Рет от „Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл, са например едно прекрасно стартово четиво по въпроса, разкошна книга и там става дума за бурна и силна любов, но това е шедьовър. И нещата там са елегантни. Всяко време се е вълнувало от секса, добре. Но наистина е хубаво да се започва с нещо стойностно, което търси цялостност и пълнота. Не с перверзия. Това може да бъде Бокачо, Джефри Чосър, Буковски, Пушкин. Сонети. Шекспир. Или Яворов. В „Любовникът на лейди ЧАТЪРЛИ " също още веднъж се спори за личното прераждане, което се осъществява само през голямата любов, само през голямата връзка мъж - жена. Но дори "11 000 камшика" на Гийом Аполинер или "Жюстин или неволите на добродетелта" на Маркиз дьо Сад, са рисково стартово четиво. Защото никой не знае, при един тийнейджър с незрял когнитивен контрол, до къде в експериментирането може да доведе подобно перверзно тласната, миграция на психиката.<br /> Успех на всички в интелектуалното Просвещение! И нека си го набавяме от източници, които разкриват и представят секса не като механична, садо-мазо приказка и нетрадиционна практика, а като стъпка към доброто, към единението, към духовното предизвикателство, което се пораждат от духовна близост и изящно взаимодействието между ум и тяло.<br /> <br /> <br /> <br /> <u><strong>Албена Фурнаджиева, юрист</strong></u><br /> <br /> <em>СЕКС ИГРАЧКА В 3D ИЗМЕРЕНИЕ</em><br /> <strong><br /> - На какво според вас дължи феноменалния си успех романът, който прелъсти целия свят?</strong><br /> - Това е една удивително успешна книга в три части ­ своеобразна секс играчка, опакована в думи и поднесена под формата на триизмерно усещане. За подчертаване на стереоефекта, характерен за 3D възприятието, служи засиленото, в случая “задъхано” наслагване на едно и също основно действие. Музикалните препратки в книгата дооформят чувството за “обемност”. Често цитираните класически мелодии например от Шопен, Томас Талис или Бах, освен че подсилват възприетото, могат и да служат като “компрес” за нечия засрамена съвест. С книгата се получават някои от онези желани “забранени” неща, но същевременно пазарувани от едно благоприлично, невинно и дори свято място ­ магазина за книги. И най-главното ­ без чувство за вина. А краят тържествува в хепиенд, даващ чувство за реалност.<br /> <br /> <br /> <strong>- Кое според вас е повече в романа - литературата или сексът?</strong><br /> - Литературата преобразява и усилва обикновения език и описаното с него. Тя е и конкретният начин, по който хората свързват себе си с произведенията. Тя съдържа онзи вид писане, което хората по принцип ценят. За мен романът в по-голямата си част е своеобразна секс играчка, а думите служат по-скоро за опаковка на пакета. Независимо от това “50 нюанса сиво” е опит за реминисценция на приказните истории, но обновени. И за големи. Книгата представя едно дефиле на страсти, според дизайнера на усещането ­ авторката.<br /> <br /> <br /> <strong>- Сексът с главно С още ли е табу в световен мащаб, че предизвиква такива бурни eмоции?</strong><br /> - По-скоро романът флиртува както с воайорската същност на читателите, така и с фантазиите или мечтите им, а оттам и бурните емоции по-късно.<br /> <br /> <br /> <strong>- Наистина ли в началото на 21 век жените вярват, че принцът на белия кон ще реши с един замах всичките им проблеми, включително и сексуалните</strong><strong>?</strong><br /> - Крисчън Грей е превъплъщение на всичко това, за което повечето жени мечтаят. Той е млад красив и богат и най-главното влюбен до безумие в една-единствена жена. Самата Тя пък обединява идеалната мъжка фантазия за невинна, девствена, въздигната на пиедестал ­ господарка на тялото и духа му, робиня, послушница, богиня, ангел, демон, кралица. И закономерно той е готов на всичко за любимата. Анастейша от своя страна притежава доста качества, благодарение на които Кристиян е умиротворен. През по голямата част от романа те са по-скоро равностойни. И взаимно се допълват, което считам, че е посланието. И рецептата за хармония през 21 век.<br /> <br /> <br /> <strong>- Архетиповете на главните герои - невинната девствена студентка, която опитомява властния егоистичен (и задължително богат) мъж, не са ли малко изтъркани?</strong><br /> - Като деца израстваме с приказките за принцове и принцеси. Приказните светове изграждат едно специфично светоусещане. И развиват въображението, карайки ни да мечтаем. Вероятно и заради това впоследствие истории с елементи на приказка са толкова успешни. Архетипът на героите само потвърждава, че всичко ново е всъщност старо и че наименованията на нещата се променят, но не и техният смисъл.<br /> <br /> <br /> <strong>- Романът е първото четиво на доста тийнейджъри. Това положителна или отрицателна тенденция е според вас?</strong><br /> - Положителна е, разбира се. А ефектът от романа би бил невероятен, ако може да провокира именно тази група читатели да се завърнат в книжарниците в търсене и на други книги. Ние трябва да направим книгите отново модерни. В заключение бих посъветвала читателите ­ ако се приберете с някого в неговия дом и там няма нито една книга - не си лягайте с него.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <u><strong>Парашкева Иванова:</strong></u><br /> <br /> <em>ВНИМАНИЕ! НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА ВКЪЩИ</em><br /> <br /> Никога няма да забравя гледката на 50-60 жени, изтегнати на шезлонгите край басейна на хотела и вдигнали пред очите си книга с една и съща корица със заглавия на английски, френски, испански, руски и иврит. В първия момент реших, че халюцинирам, напечена от слънцето, но веднага след това се сетих, че в кошницата си нося същия роман. Казах си “Явно съм уцелила книгата”. Още след средата на първия том обаче ентусиазмът ми започна да спада. Елементарна клиширана фабула ­ богат милионер се влюбва в бедна девствена девойка, скучни характери ­ грубиян с проблемно детство, който се фръцка с колите и самолетите си, и млада жена с интелектуални претенции, която до края на книгата не спира да мрънка и да се изчервява. А BDSM елементите, които би трябвало да шокират читателите, предизвикат искрен смях в изкушените от темата. Секс сцените винаги са черешката на тортата в една книга, но когато се повтарят през три страници, започваш да се чувстваш като преял със сметанова торта. Огромна сметанова торта. Всъщност отношението към книгата показва огромната пропаст между очакванията на дамите и суровата действителност. А тя е следната - мъже като Крисчън Грей не съществуват. Ако пък случайно ги има, те в никакъв случай не си губят времето с многострадални Геновеви като въпросната Анастейша. Всъщност книгата трябва да завършва с предупреждение: “Внимание, не правете това вкъщи!”. Защото някои от опитите да се осъществят секс фантазиите на героите в Германия и Швеция са завършили със смърт.<br /> <br />