7 ноември: 100 г. от началото на болшевишката революция в Русия – хаос, трагедия и величие

На 7 ноември (25 октомври стар стил) в руската столица Петроград по артилерийски сигнал от крайцера „Аврора” е извършен въоръжен държавен преврат, който впоследствие прераства в Октомврийска революция, наричана още Болшевишката революция. Превратът е предшестван от тридневни граждански бунтове в Петроград, предизвикани от военното изтощение на страната, от тежки икономически проблеми и политическата криза.

В нощта срещу преврата Болшевишката партия разполага със силите на 10 хил. моряци и 20-30 хил. войници. На страната на правителството на Александър Керенски са едва 500-1000 войници и гвардия от 1000 жени, които единствени се опитват да окажат някаква съпротива. Като цяло превратът е почти безкръвен – ранени са само неколцина от щурмуващите войници.
 
Първоначално революцията е наричана просто Октомврийско въстание или Октомврийски преврат. По-късно съветската пропаганда въвежда названието Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР), което сега почти не се използва.
 
Болшевиките не разполагат с общонационален мандат за управление на страната – едва 0,3% от тогавашното руско общество. Те обаче оглавяват най-радикално настроената част от народа в административните и твърде малкото промишлени центрове на страната.
 
Революцията е ръководена от Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики), която от 1918 г. е преименувана на Руска комунистическа партия (болшевики), чийто водачи са Владимир Ленин и Лев Троцки.
 
Като цяло народните маси не правят избор в полза на „пролетарския социализъм”, но искат „своя власт”. На тези стремежи най-пълно отговаряли болшевиките, ставайки изразители на жизнени интереси на широките слоеве в руското общество, които не искат повече да се бият по фронтовете, а да орат и сеят земята, да създават блага.
 
Крайната цел на тази революция е сваляне на буржоазното управление, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година. Като цяло тя е извършена под знака на общочовешки ценности и демокрация, но скоро започнала да се утвърждава по пътя на невиждано класово насилие. Провъзгласената от болшевиките Съветска власт просъществувала 73 г.
 
Още в първия си ден (25 октомври стар стил) новото правителство издава Декрет за мира, в който призовава участващите във войната страни към справедлив и демократичен мир. На следващия ден правителството оповестява Декрет за земята, чиято точка първа гласи: „Помешчическата собственост върху земята се премахва незабавно без всякакъв откуп.”
 
Почти веднага след това започва Гражданската война в Русия, продължила пет години, в която и двете страни почти не вземат пленници, но дават почти по милион жертви. Армията на генерал Юденич първа се устремява към Петроград. Скоро около генералите Корнилов, Деникин, Колчак, Каледин и др. се създават военни формирования, наричани събирателно Бялата гвардия.
 
Срещу Съветска Русия се изправят доста разнородни противници: царисти (привърженици на идеята за конституционна монархия), буржоазно ориентирани републиканци и социалисти-революционери. Някои от техните командващи продължават да се позовават на властта, произлязла от Февруарската буржоазна революция, но с течение на времето все по-голяма част от тях искат връщане на предишната политическа и държавна система по времето на императора.
 
Най-голямата трагедия на Октомврийската революция е обусловена от два фактора:
 
Първо, в Русия все още няма масов промишлен пролетарият, революцията става едва 56 г. след отмяната на феодалното крепостничество;
 
Второ, водачите на революцията нямат никаква представа какъв икономически ред ще бъде въведен. През 1921 г. Ленин въвежда НЕП (нова икономическа политика), връщаща частично частната собственост и пазарните отношения главно в селското стопанство. За да обясни необходимостта от НЕП, Ленин казва: "Не сме достатъчно цивилизовани за социализма". На въпроса докога ще продължи, той отговаря: „Боя се, че е за много дълго време”. След смъртта на Ленин НЕП е отменена при Сталин и е въведено централно планиране (петгодишни планове).
 
Съществуват широк спектър от диаметрално разнопосочни оценки на Октомврийската революция. Владимир Путин може би пръв успя да примири непримиримите, като отдаде на всички дължимото уважение, че са се сражавали и умирали за бъдещето на Русия така, както са го виждали с разум и сърце.
 
"Революцията винаги е резултат от дефицит на отговорност както у тези, на които им се е искало тогава да консервират, да замразят изостаналия и явно нуждаещ се от преустройство обществен порядък, така и у онези, които започват промени включително и чрез граждански конфликти и разрушително противопоставяне", заявява неотдавна Путин в своя реч, произнесена в Сочи. Той признава, че в Октомврийската революция са преплетени негативни и позитивни последствия./БЛИЦ