Адв. Боян Новански: Защо подкрепих Иван Гешев

Девет от членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) подкрепиха кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, издигната единодушно от 11-те членове на Прокурорската колегия на кадровия орган.

Един от тях е Боян Новански, адвокат, избран от парламентарната квота. 
 
"Правен свят" поиска и получи от пресслужбата на ВСС позицията, с която Новански мотивира гласуването си в подкрепа на номинацията. 
 
Мислех си на кого да се доверя при избора си да гласувам или да не гласувам тази кандидатура! Да се доверя ли на бивш министър на правосъдието, който никога в живота си не е бил прокурор, следовател или съдия, а битието му на адвокат завърши с неплащане на членски внос, т.е. юридическият му професионален стаж клони към нулата, защото както ви е известно Висшият съдебен съвет законодателна инициатива няма, а бившият министър я имаше и видяхме какви ги свърши. Сега се движим  по неговите процедури, а той протестира! Изглежда ли ви шизофренно?
 
Да се доверя ли на мнението на някои колеги адвокати при положение, че адвокатите в България вече са приблизително 15 000 човека и все пак не помня Главен прокурор, председател на ВКС или ВСС да са опитвали да влияят при избора на Председател на Висшия Адвокатски съвет или регионална адвокатска колегия? И знам как биха реагирали болезнено адвокатите при такава ситуация.

За разлика от много други колеги, освен адвокат друго не съм бил и не знам в кои случаи да им вярвам – кога бяха искрени? - когато дълги години бяха следователи, прокурори, съдии и депутати или сега, когато са адвокати. Не разбирам позицията да изградиш професионална кариера на гърба на главния прокурор. Това граничи с нещо друго и издава комплекси. Живота нито свършва, нито започва с избора на главния прокурор.
 
Да се задават въпроси и изразяват становища, писани от десетина или стотина човека от името на адвокатите в България е неразбиране на ролята, функцията и същността на адвокатската професия в българското общество.

Адвокатът няма административни ръководители, не подлежи на атестиране и кариерно израстване и сам отговаря за себе си, пред съвестта си и клиентите си. Много хора надойдоха в адвокатурата от другаде и така и не разбраха каква е същността на адвокатурата.
 
Имах по-високо мнение за някои неправителствени организации във връзка с днешните въпроси. И ще спра дотук. Адвокат да разчита само на грантове не е адвокат.
 
Да се доверя ли на мнението на един бивш кмет, осъден доста сериозно на първа инстанция, като се има предвид, че преди срещите му с правосъдието не съм нито чул, нито видял мнението му по въпроси, касаещи съдебната система?
 
Да се доверя ли на преценката на гражданско сдружение "Боец" с председател фен в миналото на Бойко Борисов и сегашен добър приятел на банкера Цветан Василев, че и обвиняем по няколко дела?
 
Да се доверя ли на Медиапул, Свободна Европа, Бивол и други присъдружни сайтове и медии – и сега ще го кажа лично, защото разбирам и съчувствам на господин Гешев за изписаните глупости - първо ми беше подарен парцел на морето, после си купих бар в центъра на София от съдия-изпълнител. Хубаво и приятно, ама не е вярно.
 
Или пък да се доверя на цялата прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет – на колегите и от професионалната и от политическата квота? Да се доверя ли на преценката на настоящия Главен прокурор, който преди да заеме тази позиция все пак 20 и повече години беше съдия? 
 
И какво излиза, какви са изводите?
 
Главният прокурор, поради естеството на позицията, поради правомощията, дадени му от Конституцията и закона администрира и ръководи прокуратурата в България, представлява прокурорската колегия, той не трябва да има никакво отношение и намесата му в работата на Съдийската колегия е недопустима.
 
Председателят на ВКС представлява и ръководи заседанията на съдийската колегия и няма никаква работа в кадровите и всякакви други решения на прокурорската колегия.
 
Прокурорската колегия решава въпросите по избирането и конкурсите на прокурорите и следователите, атестирането и кариерното им израстване, реализира дисциплинарната им отговорност, оценява нравствените и професионалните им качества, избира аминистративните ръководители и техните заместници. Съдийската колегия прави същото само, че със съдиите.

Решенията на отделните колегии на ВСС винаги са били независими и самостоятелни и никога не е било нужно, да не говорим, че не и редно двете колегии да си противоречат и противоборстват една на друга. Поне така беше до този момент. Поне май такава беше идеята на поредните промени в Закона за съдебната власт и Конституцията преди време!
 
Единствените допирни точки между двете колегии се осъществяват по време на заседанията на Пленума на Висшия съдебен съвет и пленумните комисии и касаят само и единствено бюджет, помощи, сгради и материална база, откриване и закриване на бройки и нищо повече.
 
Министърът на правосъдието ръководи заседанията на Пленума на ВСС, той  няма право да гласува, защото така е редно – не може и не трябва изпълнителната власт да влияе на съдебната и слава богу, че не номинира кандидат за главен прокурор.
 
Президентът само подписва или не подписва указа за назначаване на Тримата големи, защото така е редно – не може и не трябва да влияе на съдебната власт. Поне така беше до този момент. Е, питам се : нещо в законодателството и процедурите промени ли се междувременно, че ми убягна?
 
И питам се: редно ли е малцинство да рекетира останалите?
 
Защото, ако обърнем ситуацията и погледнем напред в бъдещето – Този Съдебен съвет предстои да избере и нов председател на ВКС. И Ако съдийската колегия се обедини около един кандидат, защото го смята за най-достоен и безапелационен и го номинира, какво ще стане, когато никой от прокурорската колегия не го подкрепи?

А ако има двама кандидата – кой глас ще натежи при вземане на решението – на прокурорската колегия или на съдийска колегия? Ще има ли тогава форма на рекет и от кого ще се упражнява?
 
Искрено се надявам да не слушам от бъдещия главен прокурор що е синергия, завладяна държава, червени каскети, екзотични литературни форми, странни телевизионни интервюта, противопоставяне, пренебрежение, липса на всякаква диалогичност и съзнателно търсене на скандали, мрънкане пред европейските институции и дипломати, искане за постоянен мониторинг над държавата, кумове и апартаменти от Артекс и т.н. и т.н.
 
Колко и какви обвинителни актове е написал кандидатът в кариерата си? Аз пък питам колко написаха последните четирима преди да станат главни прокурори? И за първи път ли се избира един единствен и номиниран кандидат за главен прокурор? Пак не!
 
За професионалните и нравствени качества на единствения кандидат за Главен прокурор, щом се налага да преценявам, е съвсем разбираемо да се доверя на Атестационната и Етичната комисии към прокурорската Колегия, а не на личната и лишена от всякакъв професионализъм преценка на други хора, абсолютно външни на съдебната система.
 
Поне така правихме досега в Съдийската колегия по отношение на съдиите и ако нещо ще се променя - кажете го навреме, за да няма изненади. В противен случай ще излезе, че нямам никакво доверие на нито един член от прокурорската колегия, а мога да ви уверя, че това не е така и приемам констатациите на комисиите.
 
Защото така е устроена процедурата, така е устроен редът според Конституцията и Закона за съдебната власт и аз специално не мисля да илизам извън рамките на правилата. 
 
Разбира се, че си заслужава да се помисли и да се дискутират въпросите за правомощията на Главния прокурор и устройството на прокуратурата, за процедура по изискване и провеждане на отговорност на тримата, двамата или само на единия от големите в съдебната власт, за мястото на прокуратурата във или извън съдебната система, за това кой, как и къде ще избира тримата големи.
 
Но сега се задават други въпроси: ама защо Гешев, ама защо само той, ама защо министърът на правосъдието и президентът не се намесват, ама защо да не е гражданска кандидатура, каквато и глупост да значи това?
 
И отговорът е изключително лесен: Защото такъв е законът и ние сме длъжни да го изпълняваме!
 
Само че разрешаването на проблема, ако има такъв, а смея да твърдя, че има, е въпрос на законодателни промени, а не на викане и дрънкане под прозорците на съвета и в него.
 
При така посочените "алтернативи" мисля, че изборът ми е повече от категоричен.