Ако Лукашенко падне, идва ли редът и на Путин

Преди тринадесет години бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс характеризира Беларус при президента Александър Лукашенко като последната истинска диктатура в сърцето на Европа", пише "Фокус". 

След като режимът фалшифицира поредните избори, след което насилствено потуши мирните протести и арестува около 7 000 души, това прозвище отново се появи отново в заглавията. Факт е, че ако гневните граждани успеят да свалят Лукашенко, все пак ще остане Владимир Путин, истински автократ, който безмилостно подкопава правата на човека и демократичните норми в Русия, който наложи конституционни промени, които ще му позволят да остане президент до края на живота си.Идва ли и неговият ред,коментира американското списание Foreign Policy и веднага отговаря – не толкова скоро. Докато двамата имат сходства, оказва се, че не всички автократи са еднакви.

Лукашенко дойде на власт през 90-те като популист, обещаващ да предизвика елитите. През последните години обаче той проявява по-малък интерес към подкрепата на населението. Той позволи то да намалее, докато беларуската икономика куцаше от криза до криза, създавайки условия за протестите, които сега се провеждат в цялата страна. Държавата все още доминира в икономиката на Беларус. Всеки намек за политическа опозиция бързо се потиска, а властта на Лукашенко е почти абсолютна.

„Всичко е много персонализирано. В стила на султаните - казва Ригор Астапеня, служител на мозъчния тръст Chatham House, основател и изследователски директор на Центъра за нови идеи в Беларус. "Елитите не играят значителна роля при вземането на решения."

Системата за контрол на Путин е по-сложна. Това е демокрация в стила на японския театър кабуки, където настроението на публиката се следи отблизо. Тъй като популярността му намалява, той се показа достатъчно умен, за да може поне от време на време да успокоява ключовата аудитория и по този начин да намали вероятността от възникване на национални протести, когато руснаците от Москва до Хабаровск бъдат обединени от една причина за недоволство.

Лукашенко напълно премахна ограниченията за броя на президентските мандати на референдума през 2004 г. Той се изправи пред няколко сериозни предизвикателства в петте си мандата и вкара в затвора кандидатите на опозицията за организиране на улични протести. Лукашенко дори се гордееше с авторитаризма си, през 2012 г. той заяви, че „по-добре да си диктатор, отколкото гей“. Така той отговори на Гидо Вестервеле, открит гей, който беше навремето министър на външните работи на Германия и използва фразата "Последният диктатор на Европа", за да опише Лукашенко.

Много беларуси реагираха, като присвиха очи. Това е така, не защото имат някакви илюзии за бруталността на режима - около 7000 души са арестувани, откакто преди две седмици започнаха протестите срещу спорните резултати от изборите. Не, хората възприемат това клише като маскировка за съществуването на смело гражданско общество и бързо разрастващия се технологичен сектор, който се разви в страната, въпреки президента.

Освен това те бързо посочиха, че Лукашенко в никакъв случай не е единственият или последният авторитарен лидер в региона. В съседна Русия Путин управлява с неуморно потискане на правата на човека и демократичните норми.

За разлика от Лукашенко, Путин се опита да избегне завземането на властта, въпреки че успя да управлява страната в продължение на 20 години. След като достигна конституционния лимит за броя на президентските мандати през 2008 г., той се оттегли като министър-председател, но продължи да се разглежда като сив кардинал. Миналия месец Путин проведе референдум за бързи конституционни промени. Те ще му позволят да управлява още два мандата и да остане на власт до 2036 година.

Нямаше законова необходимост от референдум, тъй като депутатите предварително одобриха конституционните промени. Театралността на вота обаче придаде на Путин приветлив образ на легитимност. Именно склонността му към фалшиви демократични изпълнения поддържа Путин на власт две десетилетия.

Освен това Русия усъвършенства своите умения за дезинформация както вътре в страната, така и в чужбина. Хитро изработени новинарски предавания по държавната руска телевизия създават алтернативна реалност, в която нацистите управляват Украйна, хомосексуалистите представляват заплаха за децата, а Доналд Тръмп е възможен организатор на пандемията от коронавируса.

Целта на подобни послания не е да убедят руснаците, че част от това е наистина реално, а да „объркат хората, да ги направят параноични и пасивни, да ги накарат да живеят в контролирана от Кремъл реалност“, пише експертът по дезинформация Петър Померанцев през 2014 г. в списание The Atlantic.

За разлика от това, белоруската телевизия е западнала и се нуждае от финансиране. „Руската телевизия е много по-професионална, просто защото имат повече пари и ресурси. Много беларуси я гледат, защото има по-интересно съдържание “, каза Катерина Шматина, политически анализатор в Беларуския център за стратегически изследвания. Проучване от 2019 г. на Беларуската асоциация на журналистите установи, че руското телевизионно съдържание заема почти половината от всички програми в праймтайма и в основния пакет на беларуска кабелна телевизия.

Въпреки целия контрол на Путин, в Русия все още има конкурентни бази на властта, като конкурентни служби за сигурност, олигарси, регионални елити и мощната православна църква.

„Русия отделя много ресурси за подкрепа на този управляващ елит. Има нужда от компромиси “, казва Мария Рогова, докторант в Университета в Осло, която изучава национализма и политиката на символите в постсъветските автокрации. Докато тези врагове несъмнено затрудняват живота на Путин, една по-дифузна система за контрол осигурява необходимите изкупителни жертви, когато нещата се объркат.

Путин обаче може би е достатъчно мъдър, за да види предупреждение в ситуацията на Лукашенко. След като реши проблема с ограничаването на броя на президентските мандати, руският лидер успешно върви напред и скоро ще настигне Лукашенко и неговите 26 години управление.

Въпреки че цялото внимание беше насочено към Беларус през последните няколко седмици, Кремъл се бори с продължаващите протести в Хабаровск. В крайна сметка руснаците в другия край на страната успяха да постигнат съгласие относно източника на проблемите си.

„Вярвам, че една от движещите сили на руската политика в Беларус е опасението, че това, което се случва в Минск, ще създаде нежелан прецедент за Путин и Кремъл“, заяви Найджъл Гулд-Дейвис, бивш британски посланик в Беларус.