Ал. Йорданов: За Кремъл нашата България е враг, "Курица не птица. Болгария не заграница!"

Това, че са ни грабили, убивали и крали като за последно, е едно на ръка. Но не трябва да забравяме, че пак те, руснаците, ни натресоха своята просташка комунистическа система

На днешния ден преди 16 години Руската федерация осъществи военна агресия срещу Грузия. Тя бе генерална репетиция за нахлуването на руската армия в Украйна през 2014 г. Това написа в профила си във Фейсбук бившият евродепутат ГЕРБ/СДС Александър Йорданов.

Ето какво публикува още той:

Но защо Русия нападна Грузия на 8 август 2008 г.? Нападна я, защото тази малка, но горда страна, пожела също като нас българите, да стане член на ЕС и НАТО. Най-обикновено и разбираемо грузинско народно желание.

Припомняйки за тази руска агресия ще обърна внимание, че същност на държавата Русия е омразата към други страни и народи. Управляващите в Кремъл винаги са гледали на света като на техен враг. За тях дори и нашата България е враг.

И е факт, че руснаците ни мразят нас, българите. Те гледат на държавата ни като на своя бащиния. И с кокошка ни сравняват.

Казват, че както кокошката не е птица, която да полети, така и нашата страна не е за тях чужбина:

"Курица не птица. Болгария не заграница!" И наистина, особено по време на комунистическия режим, те ни третираха като тяхна република. Никой друг като руснака не е обиждал така българския народ.

Това, че са ни грабили, убивали и крали като за последно, е едно на ръка. Но не трябва да забравяме, че пак те, руснаците, ни натресоха своята просташка комунистическа система. Същото е тяхното отношение и към Грузия.

А това е държава от която ни дели само Черно море и в този смисъл тя, също като Украйна, е наш добър съсед.

Грузия е земята на древното Колхидско царство. Тук християнската вяра намира прием още през IV век. Московията тогава още не е съществувала. Но Русия многократно е отнемала свободата и независимостта на достойния грузински народ. Опита се да го направи и през 2008 година. Тогава много грузински майки загубиха синовете си.

Но тази грузинска трагедия, както и трагедията, която днес преживява Украйна, станаха възможни, защото в руския народ е жива все още имперската и комунистическата зараза. Този народ се опиянява от гадния си мерак да командва и налага своята простащина на други народи и държави.

През 2008 г. руснаците завидяха на грузинците, че искат да си оправят държавата по европейски. Завидяха тия гламавци на народ, който по численост е два пъти по-малко от населението на град Москва.

Ненормалниците в Кремъл измудриха тезата, че НАТО не трябвало да се приближава до руските граници, защото това било опасност. Но защо да е опасност? Нима Швейцария, която е заобиколена от натовски държави да се чувства застрашена, в опасност?

Към момента на произнасянето на тази върховна глупост Русия вече граничеше с натовски държави – Латвия и Естония, а само Черно море я дели от други три натовски държави –Турция, България и Румъния. На север пък е Финландия, която също стана член на НАТО.

На запад Украйна и на юг Грузия, също желаят натовско членство. Нима не е ясно, че ако натовските държави бяха нещо лошо, то самите руснаци не биха се натискали да живеят в тях. А истината е, че те пари дават, за да живеят в натовски държави.

Те дори и у нас се дотътриха след като станахме член на НАТО. Колкото и да са загубени все пак разбраха истината. И тя е, че в натовските държави се живее по-добре, по-човешки, по-заможно, по-достойно.

И днес, когато не минава ден, в който да не четем за руските зверства в Украйна, когато си припомняме и съдбата на Грузия, е съдбовно важно да браним от Русия нашият европейски и натовски дом. Това е дългът ни на българи днес.