Чета днес, че общината в София пак лансира овехтялата идея отпреди петилетка и отгоре да обозначи места, където горди собственици на четириноги ще могат да ги разхождат. Може би ще бъдат и така добри да събират нечистотиите им, както се прави в цивилизованите държави, с които само по документи вече се родеем. Ама това е само може би.
Така пожелателна е и идеята за маркиране на алеи за най-добрия приятел на човека. И тъй като става дума за онзи род синтетични информации, в които се съобщават някакви никога неслучващи се неща, човек може да си помечтае. Например една от съкровените мечти на гражданите е някога в столицата да се въдвори порядък, според който пешеходците да имат възможност да се движат поне по тротоарите, които уж са предназначени за тях. А не за паркиране на автомобили например. <br /> <br /> В този ред на мисли се сещам за думите на големия наш режисьор Рангел Вълчанов. Този достолепен гражданин и творец с болка сподели, че мрази да излиза от дома си, защото като го направи се натъква на пиршеството на машината над човека. Просто защото няма как нормално да се движим особено в централната градска част. А вече и в кварталите от покрайнините, където пък съвсем не важат никакви правила за ходене и паркиране. <br /> <br /> Но Рангел Вълчанов постави на фокус един много актуален проблем, пред който властите у нас упорито си затварят очите. Вярно е, че и шофиращите имат проблем да няма къде да паркират. Ама това само частично е вярно, защото малкото изградени паркинги и гаражи пустеят празни, а лъскави лимузини са накацали по тротоарите и на два реда по пътните платна. Да се чуди човек на собствениците им, които са могли да се бръкнат с хиляди левове за скъпа кола, но не могат да дадат три лева за паркинг. <br /> <br /> Истина е също, че столична община от години дере гражданите за паркиране в синя зона, вече превърна целия град в такава, но не е ясно къде потъват тези пари и защо с тях не се строят депа за автомобилите, които да се предлагат на разумни и поносими цени. Но най-вярно и важно е всъщност кой наистина в държавицата ни е по-важен &ndash; човекът или машината?! Отговорът лъсна с цялата си простота тези дни, когато най-висшите бозайници в столицата пъплеха редом с колите и срещу тях, тъй като тротоарите цяла седмица не се чистят от онзи дето наследи Вълка, но още не знаем неговият хищен прякор. <br /> <br /> Истина е също така, че т.нар.контролни ведомства у нас правят всичко друго освен да си вършат работата по предназначение. А българинът е доказал, че разбира от ред и правила само и единствено когато му бръкнеш на дълбоко в джоба. Всичко останало е празнодумство, кухи обещания и&hellip;.много кучешки кака и автомобили срещу човека в града. <br /> <br /> <b>Лина Иванова, БЛИЦ<br /> </b><br />