Александър Дугин каза какво ще се случи при война НАТО - Русия

Преговорите между Русия и НАТО приключиха не само без резултат, но пренесоха конфронтацията на ново равнище. Русия рязко настоява за официален отказ от приемането в НАТО на страните от постсъветското пространство, Западът упорства на своето, предлагайки в замяна нещо ненужно и несъществено, или в крайна сметка, второстепенно, пише в свай анализ Александър Дугин. 

Позицията на Москва в случая, а това е нов и важен елемент, не е реактивна и не е пасивна, а е настъпателна.

НАТО 30 години активно ни натиска, включително през целия период на Путин, но едва сега Русия съзря дотам, че да протестира истински.

В голямата политика всичко се решава единствено от силата. “Истински” значи “силово”.

Москва сериозно замахва. И сега вече няма как да се върне назад, иначе защо да замахваме. От гангстерските филми и от бизнеса през 90-те години, дори от уличните сбивания, знаем че да извадиш пистолет (нож, автомат) и да не стреляш, е почти самоубийство. Който се е решил на ескалация, трябва да разбира, че ако не той, то него. Ние сме именно тук сега.

Еднополюсният свят е приключил.

Въпреки отчаяния стремеж на Байдън и световния елит да предприемат последен опит да спасят глобализма и американската хегемония, което е именно смисълът на предизборната кампания на Байдън (“Да го построим наново и по-добре”, тоест “Да се върнем към 90-те еднополюсни”), или тезата на Клаус Шваб на Давоския форум ( “Голямото нулиране”) - времето в историята е необратимо: Русия и Китай вече представляват два самостоятелни полюса, солидарни помежду си по основните световни проблеми. Това значи, че многополюсността вече е започнала тук и сега.

В историята обаче смяната на глобалния световен ред, уви, често се осъществява чрез войни. Без тях тези, които губят, никак си не се съгласяват да признаят доброволно очевидните проблеми. Това е един вид сблъсък с реалността.

Видимо на нас ще се наложи да направим това, което бяхме длъжни да направим, а не направихме, през 2014 година. Да, стартовите условия са много по-лоши, но по-добре късно, отколкото никога. На “никога” вече никой не разчита.

Срещата Русия-НАТО показа това нагледно. И двете страни са готови на ескалация и сега да отстъпиш означава да загубиш необратимо.

Кремъл явно няма намерение да прави това - тогава защо изобщо започна, а Западът просто не може - това ще бъде не само излагане, но и признание за поражението.

Руснаците както се казва дълго се подготвяха, а сега остава стремително да се хвърлят напред.

Нека разгледаме светът, който всеки момент може да стане реалност.

Ядрени войни няма да има. Залозите са твърде малки за Вашингтон, за да рискува тотално унищожение на човечеството.

По принцип санкциите и окончателната демонизация на Русия, късането на връзките ѝ с Европа и опита ѝ за тотална изолация, изчерпва програмата на ответните действия. Западът се надява, ако не предотврати надигащото се, то да управлява в своя полза последиците от него.

Това няма да е лесно, но е по-добре да имаш Запада като пълноценен противник, а не в качеството на покровител или съюзник (всичко ще завърши, както много пъти завършва в историята и на Византия, и на Русия - с предателство). Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните ценности, са провалени.

В това вече не вярва дори самият Запад. И останалите народи и цивилизации не са задължени да споделят неговия собствен и отнасящ се изключително за него самия исторически песимизъм и настъпване на тотална перверзия. Всеки народ си има Логоса. Логосът на Запада се разпадна в прах.

И така, конкретно: как ще се развиват събитията, ако се развиват, а не застинат за пореден път в празна пауза?

Източна Украйна цялата минава към Новорусия. Това не се обсъжда. Това е съзнателна част от източнославянския свят, винаги е била въпреки дивата русофобска пропаганда. Новорусия - целият Ляв бряг на Днепър + Одеса - отдавна чака своя час, за да се сбъдне.

Новата държава следва незабавно да се приеме в състава на Източнославянския съюз заедно с Русия и Беларус.

Този проект се нуждае от нова Идея. Не е трудно да се видят основните ѝ черти: Славянско възраждане (традиция, идентичност, историческо самосъзнание) + социална справедливост. Тоест дясна политика + лява икономика, именно това се очаква от всички.

Ще загубим шестата колона веднага след първия изстрел, няма да се налага да убеждаваме когото и да е - от ужас тя самата ще се ликвидира.

Либерализмът и западничеството ще изчезнат, всичко останало - и ляво, и дясно - ще остане. Тук задачата е да се обединят в името на великата цел. Така и ще стане.

Санкциите, с които Западът заплашва, ще довършат останалото - това е най-добрият възможен инструмент за изчистване на предателите и чуждестранните агенти. Ще устоят единствено патриотите, които няма защо да бягат. И това ще бъде техният час - нашият час, забавил се цели седем вяло течащи години.

Въпросът със Западна Украйна е открит. Там на нас едва ли ще се зарадват. Но ако освободим рутените и предадем на отделните киевски магнати част от структурите на Коломойъски, които са на Изток, значи уж отчуждени от самото начало на кампанията, то може да се измисли нещо.

Но за това ще са нужни не само военни, но и идеологически усилия. Ако нещо ще се взема, то и трябва да се дава. Всичко е ясно с Източна Украйна. Със Западна далеч не всичко, по-точно изобщо нищо не е ясно.

Именно тук и лежи основният проблем. Ние можем съществено да преместим границата на запад и да върнем 20 милиона наши сънародници в родни източнославянски контекст, но американските военни бази за нас са недопустими дори и на Десния бряг. Но веднъж след като светът се промени, нови възможности и хоризонти ще се открият пред нас. Основното е да се заемем за работа.

Макар и основното направление да е на запад, е важно да разнообразим крачките си. Паралелно с Източнославянския съюз, трябва да превърнем в реалност и Евразийския съюз.

Опитът за въстание в Казахстан и фактора на талибаните в Афганистан ни напомнят, че и в Средна Азия нещата са крехки. Трябва да действаме и там решително.

Нашите приятели и съюзници оперативно трябва да решат доколко са истински приятели. И да действат по съответния начин, а не да назначават русофоби за министри. За това трябва сериозно да си платят.

Имаме голям съюзник - Китай, на който му предстои да премине нещо симетрично с Тайван, а също така със защитата на териториалната му цялост - в Синцзян, Тибет и пограничните области.

Неговата подкрепа е ключова. Западът води война на два фронта - с нас и с китайците. Това е уникален шанс - ние сме военен колос, а Китай икономически. Заедно сме съпоставими със Запада и дори го задминаваме. И най-важното е, че те са миналото, а ние - бъдещето.

Важно е да привлечем и други съюзници - преди всичко Иран и Пакистан (скоро ще проведем срещи на високо равнище именно с тези държави). Освен това трябва да получим най-малкото неутралитета на Турция и Индия, което е почти гарантирано.

И можем да започваме...

Най-добре ни се получават преките действия. В преговорите се оплитаме, а времето тече. След като бъде направен първият решителен ход, ще се окажем в нова реалност и с нови закони.

Там и ще се разбираме..

Ние, руснаците, никога не сме искали войни. Но винаги сме воювали.

И винаги сме побеждавали.