Алгафари с тежки думи за болестното състояние на Слави
В личния си фейсбук профил той коментира, че хората на Слави са направили много стъпки назад и изброи някои от тях
Писателят и политически пиар Нидал Алгафари написа силен коментар по повод политическата обстановка у нас. В личния си фейсбук профил той коментира, че хората на Слави са направили много стъпки назад и изброи някои от тях. По думите му.
Ето какво още написа той:
Приятели,
Ето какво още написа той:
Приятели,
хората на Слави направиха много стъпки назад. Първата, за мажоритарното гласуване. Втората, за партийната субсидия. Третата, за прекия избор на полицейски началници. Четвъртата, за намаляване броя на народните представители.
Петата, за Николай Василев и почти целия му кабинет. Шестата, за министъра на правосъдието. Седмата, за припознаването на БСП като партия на промяната и извън статуквото. Осмата, отказ от дясна политика, след уйдисването на мераците на БСП. Осем стъпки назад само за по-малко от три месеца. Много добро постижение.
За този изключителен период поискаха да се режат крайници на представители на медиите, обвиниха представителите на четвъртата власт в долен заговор защото са тиражирали палава комуникация, изгориха мостовете между тях е всеки, който би ги подкрепил в Народното събрание. Не можаха да намерят поне един авторитет пред който всички да ахнат.
Тази величина искат да остане само за мистично появяващия, облечен в пернишко сватбено облекло, сърдито нацупен, раздразнено гневен, седящ на диванчето си, не приемащ никой да му предлага, вожд. Този водач с двоен аршин отмери един и същ казус по два различни начина.
Василев - чуждия и Илиев - неговия. Чуждият бе посрамен, а своя за същото издигнат до заместник министър-председател и пръв борец срещу кражбите. Тоз пастир с неговото разбиране за политика, дипломация, диалогичност и добруване насочва народа към пропаст и когато започнат да падат в нея, той ще даде пресконференция на служителя си и ще отговаря на нежно хихикащи се въпросчета.
Та тоз народовластник - демократ- все още не може да проумее, че народовластието - демокрацията - е когато над половината от имащите право на избор са ти гласували доверие. Когато едва една десета от населението е изпратила никому непознати за народни представители, благодарение на дългогодишните появи в най-гледано телевизионно време, да се държиш сякаш си абсолютен монарх е разрив с реалността и се стига до болестно състояние, което наричат "Невроза на властта".
Малко по добър вариант е, когото си въобрази някой, че е Наполеон, Сталин, Чингис Хан или примадона на Миланската скала. Тез добродушни хора се лекуват в специализирани учреждения.
Петата, за Николай Василев и почти целия му кабинет. Шестата, за министъра на правосъдието. Седмата, за припознаването на БСП като партия на промяната и извън статуквото. Осмата, отказ от дясна политика, след уйдисването на мераците на БСП. Осем стъпки назад само за по-малко от три месеца. Много добро постижение.
За този изключителен период поискаха да се режат крайници на представители на медиите, обвиниха представителите на четвъртата власт в долен заговор защото са тиражирали палава комуникация, изгориха мостовете между тях е всеки, който би ги подкрепил в Народното събрание. Не можаха да намерят поне един авторитет пред който всички да ахнат.
Тази величина искат да остане само за мистично появяващия, облечен в пернишко сватбено облекло, сърдито нацупен, раздразнено гневен, седящ на диванчето си, не приемащ никой да му предлага, вожд. Този водач с двоен аршин отмери един и същ казус по два различни начина.
Василев - чуждия и Илиев - неговия. Чуждият бе посрамен, а своя за същото издигнат до заместник министър-председател и пръв борец срещу кражбите. Тоз пастир с неговото разбиране за политика, дипломация, диалогичност и добруване насочва народа към пропаст и когато започнат да падат в нея, той ще даде пресконференция на служителя си и ще отговаря на нежно хихикащи се въпросчета.
Та тоз народовластник - демократ- все още не може да проумее, че народовластието - демокрацията - е когато над половината от имащите право на избор са ти гласували доверие. Когато едва една десета от населението е изпратила никому непознати за народни представители, благодарение на дългогодишните появи в най-гледано телевизионно време, да се държиш сякаш си абсолютен монарх е разрив с реалността и се стига до болестно състояние, което наричат "Невроза на властта".
Малко по добър вариант е, когото си въобрази някой, че е Наполеон, Сталин, Чингис Хан или примадона на Миланската скала. Тез добродушни хора се лекуват в специализирани учреждения.