Анализ: България засега не е готова за еврозоната

Редовните доклади за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия се публикуват през две години, като се оценява изпълнението на критериите от Маастрихт, икономическата конвергенция като цяло, както и съответствието на националното законодателство с това в Европейския съюз.

Дания към момента използва правото си на отказ от участие в еврозоната и затова не е оценявана. Останалите 7 страни, които са извън еврозоната, нямат право на отказ, но нямат и краен срок, в който да приемат еврото като официална валута, пише "Труд".

Хърватия и Швеция са страните, които по отношение на номиналната конвергенция не отговарят единствено на критерия за валутен курс, поради факта, че не са участвали в Механизма на обменните курсове II (ERM II).

Най-общият поглед върху двата доклада показва, че ситуацията в разглежданите страни по отношение на редица критерии е по-добра от тази в еврозоната.

Ако част от страните от еврозоната трябваше да бъдат оценявани в този момент, наред с номиналната конвергенция (критериите от Маастрихт), биха имали проблеми и с реалната конвергенция.

Участието на някои от тях в еврозоната води до дивергенция и много висока задлъжнялост, без да има ясна стратегия към настоящия момент за справяне с тежката икономическа ситуация. Част от причините са недостатъчна реална конвергенция в момента на присъединяване и ниско качество на институциите.

Докладът на ЕЦБ акцентира върху устойчивостта на конвергенцията. Тя трябва да бъде постигната трайно, а не само към определен момент. Поради тази причина се разглеждат не само критериите за номинална конвергенция, а и редица допълнителни показатели за реалната икономика, за да се гарантира устойчивост и интегриране с еврозоната, което да протече без особени затруднения.

Оценките за България са ориентир за необходимостта от реформи и заздравяване на институционалната и икономическа среда. Общото заключение и в двата доклада, което е напълно очаквано, е липсата на готовност за присъединяването на България към еврозоната.

Тази липса на готовност се дължи на неизпълнение на два критерия от Маастрихт, несъответствие в законодателството и недостатъчно ниво на реална конвергенция, която да гарантира устойчиво изпълнение на критериите за номинална конвергенция.

Показатели за конвергенция

България трайно изпълнява фискалния критерий и свързания с него критерий за динамика на дългосрочните лихвени проценти. Към края на 2019 г. са налице най-ниските нива на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт сред разглежданите страни, както и бюджетен излишък.

ЕЦБ изрично посочва паричния съвет като основен фактор за ниското равнище на дълга. ЕК прогнозира през 2020 г. дефицитът да не надхвърли 3% от БВП единствено в България.

Въпреки това, несигурността по отношение на влиянието на кризата с коронавируса не трябва да се подценява и се отправя препоръка за провеждане на благоразумна и подпомагаща растежа фискална политика. За запазване на фискалната стабилност, особено в период на очакван спад в приходите, е необходимо да се акцентира върху ефективността на текущите разходи, което ще спомогне и да се освободи ресурс за капиталовите разходи, които също трябва да увеличат своето качество.

При дългосрочните лихвени проценти се наблюдава намаляването на диференциала (измерител за риска) спрямо средните за еврозоната, като той се свива до нула в средата на март 2020 г., което показва, че тогава е бил най-подходящият момент за емитиране на дълг на международните пазари.

Банковата система е стабилна, като силно е понижена степента на зависимост от финансиране от банки от еврозоната. Благоразумната надзорна политика на Българската народна банка е довела до по-стабилен банков сектор, който е добре капитализиран и ликвиден.

Капиталовата адекватност и рентабилността са по-високи от тези в еврозоната. Внимателно се наблюдават растежът на ипотечното кредитиране и цените на жилищата, както и свързаният с тях цикличен риск. Капиталовият пазар е много по-малък и по-слабо развит от този в еврозоната.

Двата неизпълнени критерия от Маастрихт засягат валутния курс и ценовата стабилност. Критерият за валутен курс формално не се изпълнява поради неучастието на лева в ERMII, но режимът на паричен съвет фиксира този много важен икономически индикатор през последните 23 години и допринася за по-строга финансова дисциплина.

Съпътстващите индикатори в представените доклади, като реален валутен курс и динамика на текущата сметка на платежния баланс, доказват, че естественият равновесен валутен курс е 1,95583 лева за 1 евро.

Нетната международна инвестиционна позиция също се подобрява и през 2019 г. е в размер на -31,6% от БВП и е границата от -35%, определена по процедурата за оценка на макроикономическите дисбаланси на ЕК.

Споменават се намеренията на България и Хърватия да се присъединят към ERMII и банковия съюз, като оценката е за постигнат съществен напредък в това отношение.

В доклада на ЕК се посочва очакването за поемане на допълнителни ангажименти в момента на присъединяване към ERMII, за да се постигне по-устойчива конвергенция.

Критерият за цените е най-проблемен, като през периода на оценка инфлацията е 2,6% и значително превишава референтната стойност от 1,8%.

Критерият е нарушен през последната година и основните причини за това съм посочвал неведнъж в предходни статии, като оценката в докладите е в същата посока.

Съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията, като се вземе предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция в периода 2017-2019 г. в размер на 18,9%, като праговата стойност от 12%. по този показател трайно е надхвърлена.

Това е макроикономически дисбаланс, който обаче не е изрично отбелязан.

Процесът на догонване ще доведе до по-висока инфлация от тази в еврозоната, тъй като покупателната способност на доходите на човек от населението и равнищата на цените в България са все още значително по-ниски - около половината от средните за ЕС.

Икономическата политика трябва да се фокусира върху подобряване на производителността, за да не се влоши конкурентоспособността при нарастване на заплатите.

Освен това трябва да се обърне внимание на функционирането и конкуренцията на пазарите на продукти и услуги. Отвореността на българската икономика и ограничените ресурси водят до значително влияние на външните шокове върху инфлацията.

Други показатели

Сериозни проблеми се отчитат по отношение на показателите за качеството на работа на държавните институции, като България се нарежда на последно място в ЕС.

На дъното са също Гърция, Хърватия и Румъния. Основните показатели са от международни сравнения и включват индекси относно ефективността на държавното управление, възприятието на корупцията, глобалната конкурентоспособност и правенето на бизнес, където условията се влошават. Слабата институционална среда изрично се посочва като основна пречка пред устойчивата конвергенция.

В докладите се препоръчва устойчивостта на конвергенцията да се подобри чрез ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи.

Тези реформи трябва да имат за цел подобряване на структурната устойчивост, на бизнес средата за привличане на чуждестранни инвестиции, подобряване на образователната система, повишаване на пригодността за труд и на равнището на квалификация на работната сила, насърчаване на участието в икономиката на най-уязвимите сегменти от населението, финансова стабилност, по-високо качество на работа на институциите и на държавното управление, намаляване на корупцията, по-голяма ефективност при усвояването на европейските фондове.

Правна рамка

Законодателството все още не отговаря изцяло на изискванията, основно по отношение на независимостта на централната банка, на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп, както за правната интеграция в Евросистемата.

Тези законови промени не изглеждат спешни и могат да се извършат, когато наближи моментът за приемане на еврото или при императивно поставено изискване от ЕЦБ, което обикновено бързо се изпълнява.

Правната интеграция в Евросистемата изисква изрично да се посочат правомощията на ЕЦБ в различни области: парична политика, събиране на статистически данни, управление на международните валутни резерви, платежни системи, емитиране на банкноти, избор на независими одитори, политика на валутния курс, международно сътрудничество и други.

Препоръчва се в други закони да не се предвижда възможността за освобождаване от длъжност на управителя, подуправителите и другите членове на управителния съвет на БНБ, като единствените основания да отговарят на чл. 14.2 от Устава на Европейската система от централни банки (ЕСЦБ)/ЕЦБ.

В пореден четвърти доклад ЕЦБ и ЕК припомнят случая от 2009 г., когато беше отменено решение на пред­ходно Народно събрание, като избран подуправител не успя да започне своя мандат. Това е нарушение на независимостта на централната банка и директно противоречи на чл. 14.2 от Устава.

В доклада на ЕК се обръща внимание и на чл. 3 от Закона за БНБ, който предвижда взаимно информиране между БНБ и Министерския съвет, при формулиране на насоките за парична политика. Тази разпоредба предполага възможност за влияние на правителството върху паричната политика.

Несъответствията по отношение на паричното финансиране и привилегирования достъп засягат възможността за покупки на ДЦК на вторичния пазар, като се препоръчва чл. 45 ал. 3 от Закона за БНБ да се измени, като референциите към първичен и вторичен пазар бъдат премахнати.

Като цяло нормативната уредба има нужда от изменения, тъй като не съответства на европейската в частта си относно изискванията за приемане в еврозоната.