Анализ: Идва ли консервативно Тръмп-цунами в САЩ? ТАБЛИЦИ

Остават броени дни до междинните избори в САЩ, насрочени за 8 ноември. Преди да разгледаме актуалните развития и съотношение на силите, следва да припомним какъв е характерът на тези избори и какво е тяхното политическо значение. Това пише в свой коментар конституционалистът Борислав Цеков, ahtezimedii.com

Защо „междинни“?

Наречени са „междинни“, защото се провеждат в средата на 4-годишния президентски мандат и по този начин служат като гаранция за балансиране на сложната конструкция на американската политическа система на федерално и щатско ниво в съответствие с актуалните обществени настроения и нагласи. Политическата практика на САЩ през годините сочи, че междинните избори са и препятствие пред прекомерната концентрация на власт в една партия, съответно – президент. Обикновено в междинните избори мнозинство в Конгреса печели опозиционната на действащия президент партия. Само два пъти през последните сто години президентската партия е печелила мнозинство и в двете камари. В три случая е печелила само Сената, но е губила долната камара. Така беше например по време на мандата на 45-тия президент на САЩ Доналд Тръмп – на междинните избори през 2018 г. републиканците запазиха контрол върху Сената и даже разшириха своето мнозинство, но мнозинството в долната камара премина в Демократическата партия.

За какво ще гласуват американските избиратели на 8 ноември?  

На федерално ниво ще се гласува за пълния състав на долната камара на Конгреса, която се състои от 435 депутати, както и за 35 от стоте сенатори в горната камара – Сенатът на САЩ.

Не по-малко важни за политическия и социално-икономическия живот на Америка са обаче изборите за щатски изпълнителна и законодателна власти. Това е така, защото по силата на базисния за американската държавна система принцип на федерализма, правомощията на федералната власт са производни, делегирани от отделните щати, а не обратното. Всеки от щатите има свои неприкосновени, суверенни права и правомощия, конституции и законодателства. Докато федерацията има само онези, които са й изрично предоставени чрез федералната конституция от отделните щати. Голяма част от законодателната уредба и регулациите на изпълнителната власт в сферата на икономиката, образованието, щатските данъци, екологията, обществения ред и прочие са в правомощията на отделните щати, а повечето щати имат своя идентичност, историческо самочувствие, а в повечето случаи и социални и ценностни различия в сравнение с останалите.

На 8 ноември на щатско ниво пък ще бъдат избрани губернатори в 36 щата и 3 отвъдморски територии. Щатските губернатори са своего рода щатски “президенти” – аналог на федералния президент, като носители на щатската изпълнителна власт на територията на съответната федерален субект. Ще бъдат избирани и 30 вицегубернатори, 30 главни прокурори и 27 щатски секретари, както и много други пряко избираеми длъжности в щатската изпълнителна власт в 44 щата.

Ще се гласува и за щатските парламенти. Конституционното устройство на всички щати, с изключение на Небраска, е установило двукамарни законодателни органи, чийто сумарен състав наброява 1972 щатски сенатори и 5411 щатски депутати. Освен това в междинните избори се гласува и за редица други пряко избираеми органи на щатските власти – щатски секретари, главни прокурори, много други правителствени длъжности и училищни бордове.

По традиция в изборните бюлетини в много щати или само в отделни окръзи, ще фигурират и референдуми. Общо за цялата страна въпросите в допитванията ще са 130 на брой и могат да се обобщят в пет групи. В първата група са въпроси, свързани с абортите, чиято уредба съгласно конституцията и скорошното решение на Върховния съд на САЩ, е в компетентността на щатските, а не на федералните власти. Такива референдуми ще има в шест щата – Калифорния, Мичиган, Канзас, Кентъки, Монтана, Върмонт. Втората група включва легализацията на марихуаната за лечебни цели – по този въпрос ще се произнасят избирателите в пет американски щата: Арканзас, Мисури, Северна Дакота, Южна Дакота и Мериленд. Третата група е свързана с изричната отмяна на някои атавистични и мълчаливо отменени текстове от щатските конституции, с които се дава възможност в наказателните закони да се предвиждат наказания като “робство” и “крепостничество” – такива референдуми ще има в пет щата: Алабама, Тенеси, Орегон, Луизиана, Вермонт. Четвъртата група са разнородни въпроси, свързани с процедурите за иницииране и провеждане на референдуми, по които ще се произнесат в четири щата – Аризона, Арканзас, Южна Дакота, Колорадо. И петата – по въпроси, свързани с изборните процедури в седем щата: Невада, Кънектикът, Аризона, Небраска, Охайо, Луизиана, Мичиган.

Какво е разположението на силите между Републиканската и Демократическата партия?

Понастоящем по-голямата си част картата на САЩ е оцветена в червено, т.е. е доминирана то Републиканската партия по отношение на щатските власти. От 2010 година насам губернаторите в мнозинството от щатите са излъчени от Републиканската партия – 28 щата, а в останалите 22 щата – от Демократическата партия. От общо 307 позиции в щатската изпълнителна власт, които ще се избират на 8 ноември, 156 са в ръцете на републиканците, 125 – на демократите, а 24 се заемат от непартийни фигури или от представители на малки локални партии. Освен това в 22 щата цялата законодателна и изпълнителна власт – и губернаторите, и мнозинствата в двете камари на щатското законодателно събрание – са от Републиканската партия. В тези щати живеят повече от 137 милиона души, което е 41,8% от населението на САЩ. В 15 щата управлението се доминира изцяло от Демократическата партия – в тях живеят малко повече от 111 милиона души, т. е. 33,9% от американците. В останалите 13 щата властта е поделена в различна конфигурация между двете партии – в тях живеят почти 80 милиона американци, т. е. 24,3% от населението. С други думи най-голяма част от населението на САЩ живее в твърдо „червени“ щати, доминирани изцяло от Републиканската партия, която има мнозинства в двете камари на щатския парламент и е излъчила губернатор.

Що се отнася да федералната законодателна власт, както е известно в Сената понастоящем има паритет – всяка от партиите има по 50 сенатори, а в Камарата на представителите мнозинство имат демократите с 220 конгресмени срещу 212 (останалите три места до 435 в момента са вакантни).

Какви са прогнозите седмица преди вота?

По отношение на щатските власти особени колебания няма – очаква се доминацията на Републиканската партия да се запази и дори разшири. Според повечето прогнозни данни могат да се очакват някои интересни обрати. Например републиканците да спечелят губернаторските постове, които досега са контролирани от демократите, в Невада, Уисконсин и Орегон. Докато демократите имат шанс да “обърнат” два щата – Масачузетс и Мериленд.

През летния период и чак до края на септември всички меродавни социологически проучвания сочеха победа на републиканците в долната камара и крехка преднина на демократите в Сената. Това се дължеше главно на широкия отзвук от решението на Върховния съд по въпроса кой е компетентeн да урежда материята на абортите – всеки отделен щат или федералната власт. Част от независимите избиратели като че ли бяха подведени от либералната медийна пропаганда, която невярно интерпретира това решение като “отмяна на конституционното право на аборт”. От началото на октомври обаче, на финалната права, доминираната от кандидати, лично посочени от Доналд Тръмп, Републиканска партия премина, както се казва, в решително настъпление и поведе в повечето прогнозни проучвания. Ето най-нови данни. Според проучване на CBS News Battleground Tracker, оповестено на 30 октомври, републиканците водят с два пункта в генеричния вот за Конгреса, т.е. с два пункта са повече респондентите, които ще гласуват за Републиканската партия (независимо за коя камара) от тези, които ще подкрепят демократите. Два дни преди това – на 28 октомври, агенция Rasmussen Reports даде преднина за републиканците от 7 пункта, а Trafalgar – от 6 пункта. По-рано – на 26 октомври проучване по поръчка на либерал-прогресистката медия Politico даде преднина от 2 пункта на демократите, но за сметка на това друго проучване, разгласено същия ден – на Democracy Corps, даде преднина от 2 пункта на републиканците. Свидетелство за това, че победата на републиканците в долната камара е на практика вече предрешена, са и прогнозните данни на близкия до либерал-прогресистките среди сайт FiveThirtyEight на Найт Силвър. Според тях вероятността Републиканската партия да получи мнозинство в Камарата на представителите след изборите на 8 ноември е 82 на сто.

По-голямата интрига е свързана със Сената. Битката е изключително оспорвана, но крехкото предимство на демократите, което все още дават редица прогнози, включително на FiveThirtyEight, е на път да се пропука. В навечерието на вота има все повече индикации, че шансовете на Републиканската партия да спечели мнозинство от 52-53 сенатори съвсем не са теоретични. Изходът и мнозинството ще зависи от резултатите в Пенсилвания, Джорджия, Аризона, Юта и Невада, където битката стана особено оспорвана и практически изравнена на финалната права.

Въобще, състоянието на предизборната кампания към 31 октомври дава достатъчно основания да се очаква сериозна “червена”, т.е. републиканска “вълна” в междинните избори. Целият въпрос е дали тази “вълна” ще се превърне в “цунами”.

Как резултатите от междинния вот ще повлияят на президентските номинации на републиканците за 2024 г.?

По традиция именно след междинните избори в двете партии се обявяват президентските кандидатури, които ще се състезават за номинация. От гледище на Републиканската партия резултатите ще имат определящо значение по един ключов въпрос – кой ще бъде кандидатът на партията за Белия дом през 2024 г. На този етап е сигурно само, че това ще бъде или 45-я президент Доналд Тръмп или про-Тръмп кандидат, като например губернаторът на Флорида Рон Десантис. Няма нито условия, нито подкрепа за кандидат, който да не в коловоза на доктрината “Тръмп”.

Възможните хипотези са три: при загуба, при крехка победа на републиканците и при убедителна победа. Както писах непосредствено след изборите през 2019 г., основна стратегическа цел на Доналд Тръмп по пътя към евентуалното му ново кандидатиране, е овладяването на Републиканската партия. Течението на традиционните американски консерватори, което той върна в мейнстрийма и олицетвори с възхода си към Белия дом през 2016 г., изтласка и маргинализира господствалото от Рейгън до 2016 г. течение на неоконсерваторите. Очаквано, след излизането от Белия дом през 2020 г. Тръмп остана ключов и най-влиятелен политически фактор в Републиканската партия, защото подкрепата за него и MAGA-движението далеч надхвърля партийните граници. През последните две години Тръмп доведе до успешен завършек отстраняването на неоконите от възлови позиции в системата на Републиканската партия. За настоящите междинни избори Тръмп на практика успя да отстрани в първичните партийни избори всички свои гласовити противници, включително последната “останка” от неоконсерваторите – дъщерята на бившия вицепрезидент Дик Чейни – Лиз Чейни. Но част от лансираните от Тръмп кандидати, които с негова подкрепа победиха в първичните избори, са “нови лица”, което в американската политика по правило е сериозен недостатък. Това прави политическия залог за Тръмп особено голям в тези междинни избори. При загуба, каквато е почти напълно изключена според прогнозите, неговата президентска кандидатура ще загуби почва. Но една победа на 8 ноември би била силен импулс. Заедно с това обаче зависи доколко категорична ще е победата.

Ако не се сбъднат очакванията за “Тръмп-вълна” и победата е неубедителна – мнозинство с по-малко от 10 мандата в долната камара на Конгреса и загуба в Сената, то това ще изведе на повърхността съвсем легитимни настроения в част от Републиканската партия, които смятат, че с цялата си подкрепа и авторитет, които има сред избирателите на партията, Тръмп по-скоро би бил в тежест за 2024 г. и следва да се търси про-Тръмп кандидат с по-малко “багаж” на плещите си. Подобни настроения биха били по-скоро малцинствени, но самото им поставяне на масата, ще направи ребусът пред Тръмп по-сложен. Трябва да е ясно обаче, че в крайна сметка само от неговото лично решение и от социологическите сондажи ще зависи обявяването на номинацията му за вота през 2024 г. В каква посока мисли Тръмп и неговият най-приближен екип може да се съди по редица косвени белези – личният му самолет отново е брандиран предизборно, а близките до него структури са особено активни в набирането на средства. При по-убедителна победа обаче – повече от 10 мандата разлика в долната камара и мнозинство в Сената, няма да има никакви дискусии – кандидатът ще е Доналд Тръмп.

Остават няколко решаващи дни. Махалото на обществените настроения отново сочи към консервативната десница. Остава само да разберем докъде ще стигне.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук