Анализ: Русия вгорчи живота на Запада с доктрината на язовеца-медояд, но кога и какво ще спечели от това
През последните четири години външната политика на Русия често е критикувана от хора, които споделят основните й постулати. Главната претенция е отсъствието на стратегически пресмятания, план за близките поне 10 г. Русия, казват критиците, действа ситуатиационно и тактически, просто реагирайки на връхлитащи усдари на съдбата и постепенно губи сили, коментира Михаил Коростиков от Московски център „Карнеги“, цитиран от БГНЕС.
В качеството на пример за „правилно“ изградена външна политика обикновено се посочва Китай, който имал стратегия за близките петдесет години. Това, естествено, не е така – китайските планове са разработени примерно на ниво „да станем силни към 2025 г. и богати – към 2049 г.“ А сега, през 2017 г.-, Китай се бори едновременно с няколко тежки кризи, като се започне от дълговата и се свърши с „кризата на очакванията“ на външнополитическите партньори, не получили трилиони долари изгодни заеми в рамките на „Един пояс, един път“.
А в Русия през последните три години се наложи пълноценна външнополитическа стратегия, която условно може да бъде наречена „доктрина на язовеца“ по аналогия с възприетата от Сингапур през годините на студената война „доктрина на отровната скарида“. Тя, припомням, постановяваше, че Сингапур е твърде малка държава, за да предотврати завземането на нейната територия от по-голям съсед, но пък може да направи военните и материалните загуби при окупация толкова високи, че никой няма и да помисли за такова нещо.
Русия не заплашва с окупация нито един от съседите си: през XXI век всички вече отдавна преминаха от физическа окупация на територията към други форми на поробване. Например икономически контрол или създаване на марионетно правителство в целевата държава. Именно и от това се опасяват руските власти, взели на въоръжение по отношение на Запада похватите на африканския язовец-медояд, с основание считан за едно от най-умните и опасни животни в света.
Ключовите черти на това зверче са невероятната за размерите му сила, жизненост и отмъстителност. Благодарение на не докрай изучените способности да се регенират, язовците могат да преработят дори и отровата на кобрата, лежейки около час след смъртоносното ухапване като упоени. Неголемите като размери язовци нападат зверове, които на пръв поглед не би трябвало да нападат, като се има предвид разликата в категориите: лъвове, тигри и дори алигатори.
Да ги убиват язовците естествено не успяват, но да ги прогонят от територията си успяват почти винаги, в което лесно може да се убеди човек, гледайки многочислените филмчета в Ютюб. И, накрая, язовците имат прекрасна памет: те запомнят за дълго обидилите ги хора или животни и се стараят с всички възможни средства да им вгорчат живота. В поведението на тези зверчета не е трудно да се видят черти на външната политика на Русия през последните четири години. Тя изпълнява пет основни задачи. Първата е да покаже, че Русия на международната арена е в свръхтежка категория, играейки в една лига със САЩ, с ЕС и дори изпреварва, например, Китай.
Москва може да сформира собствен търговски блок (Евразийския съюз), да започне конфликт (Украйна), да стане участник във вече започнал (Сирия) и не се бои да се конфронтира с най-сериозни противници. При това бюджетът на Русия (233 млрд. долара през 2016 г.)е смехотворно по-малък (14 пъти) от американския (3,3 трилиона долара) и несъпоставимо (32,3 пъти) по малък от съвкупния бюджет на страните от ЕС (6,4 трилиона евро).
Военният бюджет не се различава в такава степен, но приблизително в този дух: по данни на SIPRI от 2016 г. САЩ имат военен бюджет от 611 млрд. долара, страните от ЕС – 199 млрд. евро (по данни за 2015 г. на EDA), а при Русия е 69 млрд. долара. Всичкото това няма значение, казва ръководството на Русия, ако стане нещо ние ще ви бием не с долари и евро, а със заряди ТОС-1“Буратино“. Финансовите показатели не означават нищо, военно-политическият потенциал на Русия е много по-голям от икономическия.
Втората задача е да се демонстрира, че Русия при желание може да усложни живота на всеки, на когото поиска. САЩ искат да отстранят Башар Асад от Сирия? Извинете, но няма да стане. ЕС иска да реши украинския конфликт в полза на Киев? Отново не, извинете. Вместо това получават пари крайнодесните и ултралеви партии, които в условията на продължаваща криза и без това имаха не лош шанс за успех. Могат ли те да се сдобият с власт? Едва ли. Принуждават ли техните успехи традиционните политици да нервничат? Безусловно. Влизайки в конфронтация с нас, казва Москва, вие създавате главоболия за много години напред. Ние ще ви усложняваме живота, ще изцедим всички ваши инициативи, ще разтърсим вътрешнополитическата обстановка, възползвайки се от уязвимостта на демокрацията. Ако искате това – давайте, но дали действително го искате?
Третата задача е започване на създаване на собствен дневен ред в международните отношения, и Москва действително го създава. Руската външна политика дълго време беше обвинявана в пасивност, в това, че тя просто реагира на действията на другите, но сега тя, очевидно, премина в контранастъпление. Реална или предполагаема намеса на Москва в политическия процес в десетки страни стана главната тема на всички медии в страните на Европа и Северна Америка. И макар практическите резултати от такава намеса там, където въобще я е имало, да са минимални, истерията на западните политици създава впечатление за всемогъществото на Кремъл и неговите способности да влияе върху политическия процес в къде по-развити икономически страни. В резултат на това на американските демонстрации против Доналд Тръмп протестиращите стоят с плакати на руски език, призовавайки ни „да си вземем нашия Тръмп обратно в Русия“. Можеше ли въобще да мечтаем за такова нещо в началото на новия век? Това не е ли определяне на дневния ред?
Четвъртата задача е да се покаже, че Русия притежава сериозни възможности в най-модерните видове противопоставяне: информационната война и противопоставянето в киберпространството. Бюджетите на телевизионния канал RT на фона на западните им колеги са просто смешни: 323 млн. долара срещу, например, 6,6 млрд. долара (доходите на канала 2015-2016 г.) на ВВС. Анализаторите подчертават свръхмалкия обхват на аудиторията на RT (в нито една страна от ЕС той не покрива повече от 2% от аудиторията), но защо тогава на нивото на ЕС и в отделни страни от Европа се създават безкрайни „комисии за борба с дезинформацията“? В киберпространството положението е още по-лошо: всемогъщите руски хакери разбили американските избори, Бундестага, министерство на отбраната на Дания и, съдейки по последните изявления, помогнали за уреждането на Брекзит. Имената на уж администрираните от ГРУ и Службата за външно разузнаване хакерски групировки Cozy Bear и Fancy Bear станаха нарицателни. Ефектът на изразходвана от Русия ресурсна единица е просто огромен.
И , накрая, петата задача. Москва иска да покаже, че е напълно безчувствена по отношение на реакциите на населението от нейните действия. Усложни ли конфликтът с Украйна живота на бизнесмените и на тези, на които там живеят роднини или приятели? Не е интересно. В Москва имало протести срещу Владимир Путин? Голяма работа. Блокирани откъм кредитиране били да държавни компании и много случайно появили се фирми? Да се оправят, няма за какво да взимат пари от врага. Кремъл демонстрира, че санкциите като явление не му действат: всички разходи ще бъдат пренасочени към населението, което не взима участие в политическия процес. Чиновниците от санкционните списъци както и преди ще живеят като арабски шейхове и ще купуват в Лондон вино от магазина на Чичваркин.
Тази стратегия на язовеца има две крайни цели. Първо, да убеди всички конкуренти на Москва в това, че изгодата от посегателството върху нейното жизнено пространство ще бъде къде по-малка от потенциалните щети. Русия нищо не забравя, не прощава, крайно умело се справя с много ограничените ресурси и въобще не се бои да контраатакува.
Второ, опитите за влияние върху вътрешната политика в Русия, особено чрез „спонсориране на демокрацията“, са напълно безполезни. Народът в Русия е отделен от държавата, поради това трябва да се търси договаряне с елитите. Те може и да са ви неприятни, но „географията – това е съдба“ и единственият изход е на Москва да бъдат признати редица интереси и да се направи опит за установяване на конструктивни отношения.
От външнополитическа гледна точка стратегията на язовеца е много ефективна: при много скромни, по световните стандарти, загуби (няма пари и всички знаят това) тя създаде най-мощния и дългосрочен ефект. Освен това алчните за трафик с „руската заплаха“ западни медии сами помагат на Русия, раздувайки незначителни истории (от рода на покупката от руски тролове на реклами във фейсбук в навечерието на изборите или срещи на политици с руския посланик в САЩ) до мащабите на комиксите с Джеймс Бонд.
В резултат политическата класа в Русия постепенно получава това, което е искала: признаване в качеството й на много опасен противник. Лесно е да заплашваш с война Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи. Много по-сложно е с огромната и въоръжена с модерни средства за противопоставяне Русия, чиито власти са готови „да отстояват националните интереси“ до последния руснак.
Между другото, доктрината на язовеца има и минуси. Това е стратегия на оцеляване, не на развитие. Тя няма никакво отношение към привличането на инвестиции, подобряване на бизнес-средата, създаване на положителен образ на Русия, модернизиране на икономиката и други такива скучни неща. Тя позволява „да се осигури суверенитет“, разбиран като пълна автономия на елита на страната от външни и вътрешни влияния.
От гледна точка на икономиката на Русия е необходимо сътрудничество със Запада (той е единственият в света източник на модернизация), но за това трябва да се отиде на съответни отстъпки, а това значи да бъде загубена пълната автономия при взимането на решения. Това заплашва положението на руския елит, поради което е неприемливо.
Освен това успехът на многото съставни части в доктрината на язовеца се основава на ефекта „мъгла на войната“, т.е. на недостига на информация у противниците на Русия за нейните цели и предприеманите от нея действия. За съжаление, с течение на времето тази мъгла се разсейва, опонентите се учат да разпознават и даже да предвиждат ходовете на Москва, и ефективността на подхода спада. Западните спецслужби отделят троловете и хакерите, а обвинените във връзки с Москва политици започват да отпадат от надпреварата все по-рано и получават на изборите все по-малко подкрепа.
И, накрая, против Москва играе институционалната памет на Запада, според която поне 70 г. Русия е била смъртен враг. Генералите от НАТО разконсервират бункери, взимат от лавиците планове от времето на студената война и облекчено въздъхват: слава Богу, отново можем да воюваме по картите с Русия, отлагайки реалните проблеми за после.
Мигранти, ислямски тероризъм, имуществено разслоение, демографска криза и политическата апатия на населението ще почакат: трябва из целия ЕС да се проведат семинари „противопоставяне на телевизионния канал Russia Today“ и да се помисли как Полша да бъде защитена от руските танкове.
Доктрината на язовеца е напълно в състояние да застави партньорите на Русия да я уважават. Но всъщност тя ще донесе на страната процъфтяване само в случай, че е част от по-широка стратегия. Страхът, който сее сегашната външна политика на Русия, трябва да се трансформира в уважение, а не в желание да се постави Русия под карантина и колкото се може по-малко да се взаимодейства с руснаците.