Анализ: Средиземно море - има граница, ще има и война

След 40 години спорове Гърция и Италия окончателно разделиха частите от Йонийско и Средиземно море, които ги разделят.

Споразумението за морска граница, в съответствие с Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS) и определяща изключителната икономическа зона (ИИЗ) на всяка страна, беше подписано в Атина от италианския външен министър Луиджи Ди Майо и неговия гръцки колега Никос Дендиас, пише анализаторката Елена Пустовойтова, цитирана от "Поглед инфо".

Приключването на спор обикновено води до мир, но не и в този случай. На Гърция ѝ е необходимо спешно намаляване на претенциите и търсене на съюзници, за да се противопостави на турската експанзия в Средиземноморието.

След като сключи меморандум за разбирателство с правителството на Сарадж (Либия) в края на миналата година, Ердоган се престори, че единствено той и Сарадж разбират как да разделят Средиземно море между крайбрежните държави. И той раздели морското пространство между Турция и Либия, така че изключи правото на изключителни икономически зони (ИИЗ) и континенталния шелф на Кипър и Гърция (нейните острови).

Фактът, че подобно разграничаване на водната площ е възможно само в съответствие с UNCLOS, беше пренебрегнат от Ердоган. Турският президент има добър пример от колегата си Тръмп с неговата “Америка Първа”.

Президентът Ердоган иска да бъде Тръмп на Средиземноморието и докато международната общност намества изненадано очила, Турция започна сондажни операции на кипърския шелф.

Първи се възмутиха от Гърция, Кипър и Израел. Атина веднага се помири с Рим, а гръцкият външен министър Никос Дендиас с патос заяви: „Днес е исторически ден. Страната ни продължава да се стреми да разграничава морските зони с всички наши съседи в рамките на международното право. " Ръководителите на гръцката и италианската дипломация посочиха незаконността на обявения от Турция търг за проучване и разработване на петролни находища на гръцкия континентален шелф.

Турският демарш се подготвя от много време. Редовно доставяйки оръжия на Либия, плащането за „взаимното разбирателство“ с правителството на Сарадж (правителството на Националното съгласие ПНС) под формата на оръжия, оборудване, включително БПЛА, противотанкови ракетни системи, стрелково оръжие и наемници от Сирия, Ердоган демонстративно нарушава забраната на ООН да се доставя каквото и да е военно на Либия.

“Ал Бати”, превзет от въоръжените сили на ПНС, бързо се превръща във военно летище за разполагане на турските дронове “Байрактар” TB2. Турските войски създават пълноценна военноморска база в Мисрата.

За да ограничи турския натиск, президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси прие делегация от Либия на 13 юни в Кайро, която включва председателя на Камарата Агила Салех и командващия либийската национална армия Халифа Хафтар.

Говори се за спешно прекратяване на огъня, преди вътрешнолибийския конфликт да прерасне във война в Средиземноморието. След няколко дни обаче турският външен министър Мевлют Чавушоглу, коментирайки декларацията, приета в Кайро, заяви, че Турция не приема примирието в Либия, тъй като декларацията е "неправилна, нереалистична и неискрена".

Разбира се, двете конфликтни страни - ПНС и ЛНА (Либийската национална армия) - все пак ще бъдат на масата за преговори. Според мисията за подкрепа на Организацията на обединените нации в Либия (UNSMIL) те вече са се съгласили да заседават във формата на съвместен военен комитет 5 + 5. Друго събитие обаче може да има много по-голямо значение. Европейският съюз назначи адмирала на гръцкия флот Теодорос Микропулос на поста ръководител на мисията за контрол на въоръжението на ООН ИРИНИ.

Досега мисията се ръководи от контраадмирал Фабио Агостини. ИРИНИ трябваше да гарантира спазването на ембаргото на ООН за доставки на оръжие в Либия, игнорирано от Ердоган. Микропулос вече е на линия, но като се има предвид, че ООН гледа на нарушението на ембаргото през пръсти, не може да не се съгласим с бившия министър на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис, който вярва, че Атина ще остане сама в случай на военен конфликт между Гърция и Турция. Дори Египет и Израел едва ли са готови да се откажат от възможността за бъдещо сътрудничество с Анкара.

Нашествието на Турция в Средиземноморието и сключването на меморандум с Либия не бяха подкрепени нито от САЩ, нито от ООН, нито от Европейския съюз, тъй като международното право, с изключение на президента Тръмп, никой не го е отменял. Въпреки това, турците уверено казват, че в следващите няколко месеца ще започнат проучване на петрол в гръцката изключителна икономическа зона.

Гърция не може да издържи най-голямата армия в Близкия изток, втората по боен потенциал в НАТО и десетата в света. Но иска, защото нейното енергийно благополучие е заложено. В крайна сметка, газовото находище “Афродита” в шелфа на Кипър се превърна в най-голямото открито през последните 10 години.

Запасите на газ там възлизат на 3,4 трилиона кубически метра и 235 милиона тона нефт. Газът от само 12-ти участък е достатъчен, за да отговори на нуждите на Кипър за 250-300 години. А самата Гърция може да стане 15-та в света по запаси от природен газ, проучени на шелфа на юг от Крит. Освен това тя все пак провежда проучвателна дейност в Йонийско и Егейско море.

"Единственият плюс в сценария, ако стане горещ, за Гърция е, че живее в мир с всички свои съседи, с изключение на турците, докато Турция е обкръжена от държави, враждебни на политиките на Ердоган.

„Подобно разграничаване на границите“, пише кипърската публикация Cyprium News във връзка с либийско-турския меморандум за разбирателство, „ако бъде приложено, ще бъде грубо нарушение на международното право, защото ще пренебрегне законните права на всички крайбрежни държави в Източното Средиземноморие и ще противоречи на признатите принципи на Конвенцията за морско право”.

Подобно изявление, разбира се, би било безспорно, ако нямаше много по-амбициозни примери за унищожаване на системата от международни отношения, формирана от Ялта и Потсдам.
Превод: В. Сергеев