Анализ: Удрят съдебната власт, за да се задържат на власт

Министър-председателят Кирил Петков обяви политическото ликвидиране на органите на специализираното правосъдие като шанс за спасяване на управлението на Четворната коалиция. В неделя, преди коалиционен съвет, Петков даде да се разбере, че сблъсъка между „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ за управител на БНБ може да бъде потушен единствено чрез спешното приемане на силно противоречивите промени в Закона за съдебната власт, пише "Труд".

Това е възможно най-ясното признание за политическия натиск на изпълнителната власт над съдебната. Факт, който поставя България редом до Унгария и особено до Полша като нарушители на ключов принцип за функционирането на Европейския съюз -  върховенството на правото. Със сигурност прокарваната от управляващите политика за разправа със спецсъдиите и спецпрокурорите ще намери негативно отражение в Годишния доклад по хоризонталния механизъм за върховенство на закона още след три месеца. След това пътят до налагането от Брюксел на финансови рестрикции над София, ще е силно скъсен.

Предложените от депутати от мнозинството преди второто четене поправки в съдебния закон дават още по-големи основания за това да се твърди, че в България тече саморазправа със съдии, прокурори и следователи, работили в специализираното правосъдие през изминалото десетилетие. С магистрати, които заради това, че са разследвали тежки престъпления на организирани престъпни групи, смятани доскоро за недосегаеми олигарси и политици от върховете на властта, сега са подложени на унизителен шантаж.

Така може да се окачестви идеята на трима безизвестни депутати от „Продължаваме промяната“ - Иванов, Гочев и Стоев, които предлагат до една четвърт от спецсъдиите да бъдат преназначени в един съд - Софийския градски съд, както и до една трета от спецпрокурорите и следователите да получат назначение в Софийската градска прокуратура.

А другите? На практика тези законодателни намерения са в противоречие с принципа за несменяемост на магистратите, защото допускат извършването на подбор на магистрати, което само по себе си противоречи на Конституцията. Основният закон се засяга и по друга причина - вменява се на независим орган, какъвто е Висшия съдебен съвет, да извършва подбор на онази част от спецмагистратите, които биха получили опция да бъдат в избраната група за преназначаване. А останалите ще отидат където има места. На практика управляващите въвеждат извънредно и дискриминационно законодателство, което безапелационно нарушава правата на магистратите в страна от Европейския съюз.

Не е ясно дали осъзнават, но тримата вносители на промените преди второто четене на Закона за съдебната власт (ЗСВ) предлагат лустрация на магистратите и така се доближават в максимална степен до възникналия преди години проблем в Полша, при който заради решението на управляващите да пенсионират съдии, Европейската комисия заведе дело срещу държавата и го спечели пред Съда на Европейския съюз.

Странно е мълчанието по въпроса на депутатите от „Демократична България“, които претендират за най-високата експертиза по въпроса за реформите в правосъдието. Но е разбираемо, тъй като още преди година съпредседателят на коалицията Христо Иванов лансираше идеята за лустрация и реподбор на магистрати, макар това да противоречи на Европейската харта за статута на съдиите. Съдии от Апелативния специализиран наказателен съд и от Специализирания наказателен съд вече изразиха гневната си позиция срещу принудителното им разселване. Недомислиците на мнозинството засягат и административните ръководители на специализираните структури, и техните заместници. В предложения проект на ЗСВ се предвижда ръководителите да бъдат върнати на последната заеманата от тях длъжност, преди избора в специализираните структури, което е безпрецедентна разправа с магистрати, само защото са имали ръководни функции. 

Наред с посегателството срещу спецправосъдието, Четворната коалиция се опитва да прокара и още една откровено лобистка поправка, свързана с делата, които са внесени в съда, но разглеждането им по същество не е започнало. Предлага се те да бъдат прехвърлени в Софийския градски съд. От тази поправка ще се възползват  конкретни олигарси, влиятелни хора с финансови възможности, които дори не крият подкрепата си за мандатоносителя  - „Продължаваме промяната“. Подобна поправка обаче е в противоречие с трайната съдебна практика на Върховния касационен съд. Според нея съдебният състав, разгледал делото в разпоредително заседание, следва да е несменям, тъй като магистратът вече е изразил  вътрешното си убеждение по въпроса за липсата или наличието на процесуални нарушения и се е произнесъл със становище по други въпроси от значение за делото.

Парламентарното мнозинство гази Конституцията, законите, установената съдебна практика, за да може да отчете пред избирателите си „успешно“ ликвидиране на спецправосъдието.

Реакция срещу подобно нарушаване на разделението на властите би могла да се очаква, за съжаление не толкова от държавния глава или от адвокатурата. Първият има право на вето и може да сезира Конституционния съд, но едва ли ще го направи с оглед на политическата му позиция по-рано.

Ръководството на Висшия адвокатски съвет също може да сезира конституционните съдии, тъй като с поправките се засягат права и свободи на гражданите. Адвокатурата обаче като цяло лобира за премахване на специализираните съд и прокуратурата, защото с работата си те показаха, че не се поддават на добре познати механизми за влияние на защитата в самия съдебен процес и най-вече върху крайния съдебен акт.

Остава възможността КС да бъде сезиран от главния прокурор. Няма  съмнение, че Иван Гешев ще защити спецправосъдието не само, защото оглавяваше спецпрокуратурата преди да заеме поста на обвинител №1. За юристите е ясно, конституционните съдии ще отменят като противоконституционно прибързаното приемане на извънредно законодателство за унищожаване на спецсъдилищата и спецпрокуратурите. Но това няма да отмени три негатива, за които българското общество ще се  се наложи „да плати“.

Първо - много скоро след закриването на спецправосъдието ще настъпи хаос със съдебните дела. Това в един момент ще доведе до осъждане на държавата заради забавено правосъдие в Европейския съд по правата на човека. Парите за осъдителните решения срещу държавата и за обезщетенията на пострадалите се вземат от бюджета. 

Второ - мнозинството отказва да признае, че с лобистките поправки наложените за няколко милиарда обезпечения над финансови средства, придобити по нерегламентиран начин, ще бъдат набързо и безвъзвратно отменени. Така в бюджета няма да влязат пари, отнети неправомерно чрез незаконни практики и корупция.

И трето - подобно на Унгария и Полша, България е много вероятно след по-малко от година да бъде изправена пред ситуация, в която да убеждава Брюксел, че не трябва да реже пари от еврофондовете заради нарушаване на принципите за върховенство на правото. После спецправосъдието със сигурност ще бъде възстановено, макар под друга форма.  Ще бъдат пропилени обаче години, а усилията да се изгради работещо правосъдие, което да осигури така очакваната справедливост, ще отидат нахалост.

Нищо не налага управляващите да бързат с деструктивната намеса в  съдебната власт, която по Конституция е независима. Очевидно разпадащото се мнозинство опитва чрез скоростно прокарване на промените в ЗСВ да минимизира щетите от турбуленциите, предизвикани от конфликтите за избор на председател на БНБ, военната подкрепа за Украйна и въпроса за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Властта изглежда единна единствено в следване на интереса на скритите спонсори, които скоро ще трябва да осигурят финансови средства на екзекуторите на спецправосъдието за поредната предизборна кампания и предстоящи парламентарни избори.