Анализ: Защо Кирил Петков дотича в Брюксел

Писмото, изпратено около Нова година от ръководството на българската прокуратура до европейски институции и западните посланици у нас, е същинската причина за извънредното заседание на Мониторинговата група за демокрацията, проведено миналия четвъртък в Европейския парламент в Брюксел. Това пише в свой анализ "Труд".

Заседанието събра в белгийската столица премиер и главен прокурор, които излязоха с противоположни позиции за ставащото в България.

Иван Гешев обяви за риск засиления политически натиск над съдебната власт и поиска Брюксел да се намеси, преди да е станало късно и българската държава да е заличила напредъка си по отношение на правосъдието след присъединяването към ЕС през 2007 г. От своя страна, Кирил Петков потвърди предупрежденията на Гешев. Премиерът повтори за пореден път, че е недоволен от разследванията на прокуратурата, заплаши с арест поне 20 богати българи, които не назова и се закани управляващите да извършат политическа чистка в специалните служби.

Оказва се обаче, че самото свикване на Мониторинговата група, в която участват общо 14 европейски депутати, сред които и Елена Йончева, дошло десет дни след като писмото на Иван Гешев и заместниците му започнало да събужда притеснения у получателите му. На различни нива в европейските институции започнали да правят аналогия от случващото се у нас с политическия натиск над съдиите в Полша и с гоненията срещу спецпрокуратурата на Лаура Кьовеши в Румъния преди години.

Междувременно главният прокурор получил покани за срещи в Европейския парламент. В четвъртък в Брюксел Иван Гешев се видя с Адриан Лазара, председател на правната комисия на ЕП, с председателя на най-голямата група в европарламента Манфред Вебер и с новоизбрания заместник-председател на институцията Михал Симечка от либералите.

Именно активността на обвинител №1 на европейската сцена е принудило екипа около Кирил Петков кризисно да поиска уреждането на срещи на най-високо ниво в Брюксел. На Постоянното представителство на България се оказало доста сложно да подсигурят приемането на Петков от ръководителите на евроинституциите, още повече, че през декември той вече е бил приет от тях, непосредствено след встъпването му в длъжност.

Заседанието на Мониторинговата група за демокрацията пък било предложено от нейн член - евродепутатката Елена Йончева, която след като обърна гръб на социалистите, с чиято листа бе избрана преди три години и половина, вече е намерила нова ракета за политическа кариера в лицето на „Продължаваме промяната“. Очевидно желанието на Йончева да демонстрира близост с новите управляващи и притесненията на премиера, че непремерените му атаки срещу съдебната система у нас, доведоха до дипломатически прецедент.

За първи път действащ министър-председател на държава член на ЕС отива на крака за изслушване от 14 евродепутати. Освен всичко друго Кирил Петков бил принуден да отговаря на нелицеприятни въпроси, свързани дори с декларацията с невярно съдържание за отказа му от двойно гражданство през пролетта на 2021 г. Присъствали на изслушването на Петков евродепутати, пожелали да не бъдат цитирани, споделили, че българският премиер е демонстрирал завидно самочувствие, но отговорите му не били убедителни.

Петков прехвърлял отговорността на бившите управляващи и непрекъснато уверявал евродепутатите, че ако подкрепят политическия натиск над прокуратурата и съдебната власт у нас България щяла да отбележи напредък по отношение върховенството на закона.

С изключение на двама-трима евродепутати, сред които и Йончева, членовете на Мониторинговата група ясно демонстрирали, че не са удовлетворени от коментарите на българския министър-председател. Показателно е, че този път Групата към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи не излезе с позиция по изслушването на премиера, предхождано от това на главния прокурор. Европейската комисия остави без коментар срещата на „четири очи“ между Урсула фон дер Лайен и Петков.

Опитът на правителството да прикрие от Брюксел задълбочаващите се проблеми с правосъдието, прикрити зад поредния опит за „съдебна реформа“, свързана единствено с опитите за подмяна на ръководните кадри, но не и с цялостно решаване на проблемите, поставя България за пореден път в ситуация на слабия ученик, който така и не си научава уроците. Свръх амбиции