Анализ: Защо Турция започна войната в Ирак

Анкара започна инвазия в Ирак. Турските власти уверяват, че няма да заграбват нищо - само ще изчистят територията от кюрдските бойци. И в същото време ще покажат на света „кой е шефът в Близкия изток“.

Турция "се защитава"

На 18 април Турция обяви началото на военна операция срещу "терористи" от Кюрдската работническа партия (ПКК), които са разположени в Иракски Кюрдистан. Тази операция предполага както масивни ракетни и бомбени удари по кюрдски бази, така и наземно нахлуване на турски войски в иракска територия.

Естествено, в Багдад се възмутиха силно, като дори извикаха турския посланик на килима. Те му връчиха протестна нота, поискаха незабавно изтегляне на войските и го заплашиха с ответни действия. Турските власти обаче пренебрегнаха иракския дипломатически демарш.

От гледна точка на Анкара, тя упражнява правото на самоотбрана, предписано в Устава на ООН – твърди се, че ПКК използва територията на Иракски Кюрдистан, за да атакува Турция.

Турските власти уверяват, че няма да отнемат нищо от Ирак. „Операцията се провежда при отчитане на териториалната цялост на Ирак и целта й са изключително терористите“, казват от Министерството на отбраната на страната. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу посъветва иракските власти „да се тревожат повече от присъствието на терористите от ПКК на тяхна територия“.

Освен това, както отбелязват турските власти, операцията се провежда „в тясна координация с приятели и съюзници“. С което очевидно имат предвид правителството на Иракски Кюрдистан, отдавна наето от Анкара, начело с Масрур Барзани, който се срещна с Ердоган малко преди началото на операцията.

А именно Барзани, в рамките на сегашната никак не монолитна структура на иракската държава, контролира територията на Иракски Кюрдистан и не е приятел с частите на ПКК. Самият той не може да се бие с тях (кюрдите няма да разберат такава гражданска борба), но виж, с ръцете на турците - с голямо удоволствие.

Така турците - в най-добрите близкоизточни традиции - се споразумяха с властите "на място", смятайки го за достатъчно за постигане на своите цели и задачи. И тези цели са многостранни.

Първо, разбира се, сигурността на самата Турция. Екстремистите на ПКК наистина използват иракски (както и сирийски) Кюрдистан като база за операции на турска територия, а сега Анкара просто иска да изчисти иракската гранична зона от базите и друга инфраструктура на кюрдските екстремисти.

Второ, Ердоган иска да използва тази операция, за да засили контрола над Иракски Кюрдистан. Неслучайно турците казват, че тяхното прочистване на граничната зона няма да приключи бързо. 

„Решени сме да спасим нашата благородна нация от терористичната напаст, която измъчва страната ни от 40 години“, каза министърът на отбраната Хулуси Акар. Нашата борба ще продължи докато последният терорист не бъде неутрализиран." И експерти предупреждават, че бойците на ПКК се окопават в района от години, така че ще отнеме много време, за да бъдат нокаутирани.

Трето, турските власти демонстрират своите способности с примера на иракската операция. „Турция изхожда от факта, че трябва да демонстрира както мека, така и твърда сила, за да претендира за статут на световна сила. Той използва мека сила в постсъветското и пост-османското пространство и твърда сила по отношение на Сирия, Либия, републиките от Южен Кавказ, както и по отношение на Ирак “, обяснява Владимир Аватков, ръководител на отдела за Средния и постсъветския изток на ИНИОН на РAН.

Западът мълчи

В същото време западните страни не реагират по никакъв начин на очевидното нарушаване на международното право от Анкара.

„Турция въвежда войски в Ирак, сякаш това е техен дом, безспорно нарушавайки суверенитета на тази държава, за която няма да последват никакви санкции от Запада. Просто защото Турция е член на НАТО, а Западът е свикнал с нейното независимо, непокорно поведение“, казва Владимир Аватков.

Има още една точка. Факт е, че турската операция се провежда в Азия – пространство, което от гледна точка на Европа винаги е било конфликтно. Пространство, където не е грях да се лови риба в размирните води на войната. Пространство, където смъртта на хиляди хора като цяло не означава нищо за Запада (затова всъщност Европа не наказа особено Русия за военната операция в Сирия).

Що се отнася до американците (които доскоро контролираха Ирак), Анкара също няма да има проблеми с тях. Дори въпреки цялото охлаждане в отношенията с Вашингтон. „Отношенията между Турция и Съединените щати са доста напрегнати, те се възстановяват, но вече не могат да се нарекат партньорство за пример. Турците водят независима политика, която изключително дразни Вашингтон.

Но поради факта, че Анкара се позиционира пред Москва като все по-независим актьор и представя действията си в постсъветското пространство пред американците като подкопаващи влиянието на Русия, възпира Америка от по-рязко поведение спрямо Турция“, казва Владимир. Аватков.

Съединените щати вярват, че прекомерният натиск върху Турция ще я доведе до по-тясно сближаване с Кремъл - но ако на Анкара бъде позволено да се развърне, да покаже всичките си регионални амбиции, тогава тези амбиции неизбежно ще се сблъскат с интересите на Москва.

Както външната политика, така и (като се вземат предвид претенциите на Турция за контрол над Крим, както и индоктринирането на жителите на Поволжието и Северен Кавказ) въпросите на руската национална сигурност.

Кеворк Мирзаян