Анализ: Защо Украйна забавя своя неутралитет

В диалога с Русия украинската делегация постоянно променя позицията си. Ту предлагат австрийския или шведски вариант на неутралитет.

Ту хората на Зеленски настояват за създаването на военен съюз с Великобритания, който трябва да ѝ осигури защита в случай на конфликт. Но Киев знае, че Москва няма да се съгласи на такива условия. Защо кабинетът на Зеленски прави такива изявления и с каква цел протака?

Украинската страна в преговорите с Русия предлага в страната да се създаде австрийска или шведска версия на демилитаризирана държава със собствена армия.

Това съобщи в сряда ръководителят на руската делегация на преговорите с Киев, президентският съветник Владимир Медински.

„Запазването и развитието на неутралния статут на Украйна, демилитаризацията на Украйна – обсъждат се цял набор от въпроси, свързани с размера на украинската армия“, каза руският преговарящ.

Австрийският или шведският модел за Украйна, според Медински, се обсъжда на ниво ръководства на Министерството на отбраната на двете страни. Вариантът за създаване в Украйна по примера на Австрия или Швеция на демилитаризирана държава със собствена армия се обсъжда и може да се разглежда като компромис, потвърди прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

В същото време Медински припомни, че Украйна от самото начало е получила неутрален статут с придобиването на независимост. „При условие на неутралитет Украйна се оттегли от Съветския съюз през 1991 г. и този неутралитет е записан в Декларацията за суверенитет на Украйна“, обясни ръководителят на руската делегация.

Медински отбеляза също, че въпросите за статута на Крим и Донбас, правата на рускоезичното население и денацификацията остават ключови за Русия.

Той опроверга и изявленията на Киев за изключването на последната точка от дневния ред на преговорите. „Темата за денацификацията и засилването на наказанията, правоприлагането, преди всичко наказанията за възхваляване на нацизма, неонацизма, екстремизма, основани на тях, все още е важна точка в дневния ред“, уточни съветникът на президента на Русия.

От своя страна съветникът в кабинета на Зеленски, член на делегацията на преговорите с Русия, Михаил Подоляк, каза, че Киев иска да има мощен набор от съюзници с ясно определени гаранции за сигурност. Според него Украйна се нуждае от абсолютни гаранции за сигурност, ефективни, а не от протокол или „Будапеща“ (има предвид Будапещенския меморандум от 1994 г.).

„Това означава, че подписалите гаранциите вземат активно участие от страната на Украйна в конфликта и официално ни предоставят незабавни доставки на необходимия обем оръжие“, обясни Подоляк.

Декларираното желание на Украйна да привлече такава подкрепа от „групата на съюзниците“ зачерква самата идея за неутрален статут на републиката и означава: Киев не отказва тесни контакти с НАТО, макар и не де юре (чрез официално влизане в съюз), а де факто. Това предполага както доставката на оръжие, така и това, което Киев най-активно търси – затварянето на въздушното пространство.

Тъй като киевското ръководство, представлявано от Владимир Зеленски, призна, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, залогът е за някакъв отбранителен съюз с участието на страна с ядрено оръжие. Във вторник секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов назова такава страна - според него това трябва да бъде Великобритания.

Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика на Националния изследователски университет, смята, че Украйна де факто настоява за статут на член на НАТО, „следователно подобна формулировка на въпроса е абсолютно неприемлива за Русия“.

„Украйна, от една страна, говори за готовност за неутралитет, а от друга, че ще търси ангажименти от някои страни от НАТО, включително ядрени държави, за да я защитят. Това в никакъв случай не е неутрален статут, това е подмяна на понятия “, обясни Суслов.

Такъв нахален тон на Украйна по време на преговорите може да се обясни с факта, че Киев все още „се радва на подкрепа от Вашингтон, а последният от своя страна ги убеждава да продължат да се съпротивляват и изпомпва въоръжените сили на Украйна с оръжия и бронирана техника, и предоставя финансова помощ.

„Американците определено залагат на удължаване на конфликта и това дава на украинската страна известна дързост и в същото време засилва твърдостта на нейната позиция в преговорите“, обясни събеседникът.

Суслов предположи, че признанието на Медински, че украинските власти са готови да обсъдят австрийския или шведския модел на неутралитет, „би могло да предизвика бурна реакция и дори съпротива от радикалното крило на украинския политически елит и общество, особено сред националистите“.

Възможно е Подоляк да е бил принуден да коментира посланието на Медински, за да свали емоционалната вълна и да предотврати обвиненията в предателство и сговор с Москва. „Може би изявлението на Подоляк е направено само за вътрешнополитическата публика“, каза Суслов.

Показателно е, че не само Австрия е посочена като модел на неутралитет (тя наистина не е милитаристична страна, със законово предвидени ограничения върху военно-промишления комплекс - тук по-специално производството на ракети и военни самолети е забранено), но и Швеция.

Както политологът Александър Носович отбеляза в канала си в „Телеграм“ шведският неутрален статут е забележимо различен от австрийския, финландския или швейцарския. „Швеция е страна с развит военно-промишлен комплекс. Произвежда и продава ракети, военни самолети, бронетранспортьори, гаубици, подводници и много други“, спомня си експертът.

В същото време шведските военни участваха в съвместни дейности с НАТО, например в Афганистан. „Шведската външна политика не е неутрална. Швеция е един от лидерите на антируската дъга в Европа заедно с Великобритания, Полша и балтийските страни“, каза Носович.

Експертите обаче твърдят, че въпросът за шведския, австрийския, финландския или всяка друга версия за неутралитета на Украйна може да се окаже ирелевантен, ако военните изпреварят дипломатите и Киев вече няма да трябва да подписва мирно споразумение, а акт на капитулация.

„Нито австрийският, нито шведският модел на неутрален статут на Украйна подхожда на Русия. Тези страни имат свои въоръжени сили, но Украйна не трябва да ги има“, подчерта военен експерт Игор Коротченко.

„Руската позиция трябва да бъде, че Украйна никога не трябва да има свои собствени въоръжени сили, нито армия, нито флот, както и предприятия за отбранителен комплекс – само полиция и Национална гвардия“, смята източникът. Според него на Украйна също трябва да бъде забранено да купува оръжие от чужбина.

„Освен това Киев трябва да признае Крим за руски, а ДНР и ЛНР за суверенни държави. Всичко това трябва да бъде основните условия за Москва, без които няма варианти за продължаване на сегашния диалог с Украйна“, подчерта експертът.

Освен това, отбеляза събеседникът, извънблоковият статут на Украйна трябва да бъде гарантиран не само с правни документи, но и чрез разполагане на руски военни бази на постоянна основа на украинска територия. „В противен случай след 10, 20 или 50 години ще се върнем към настоящето положение“, предупреди Коротченко.

Във всеки случай всякакви преговори с Киев за извънблоков или неутрален статут ще се водят, като се вземе предвид позицията на Москва и без какъвто и да е натиск от страна на „партия от съюзници“ на Киев. „Позицията на Русия е представена във Вашингтон относно недопустимостта на опитите за проточване на преговорния процес, предприет от Киев по указания отвън“, съобщиха в сряда от пресслужбата на руския съвет за сигурност.

Секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев в разговор с американския помощник по националната сигурност Джейкъб Съливан призова „американската страна да повлияе на Киев, за да постигне бърз напредък в разрешаването на кризата чрез дипломация“. В същото време Москва даде да се разбере на главния участник в вероятния „екип съюзници“ на Киев – САЩ, че трябва да спре да доставя оръжия на Украйна.

Що се отнася до позицията на Москва в евентуален преговорен процес, тя отново беше очертана от президента Владимир Путин в сряда. „Ние ще гарантираме надеждно сигурността на Русия и нашия народ и никога няма да позволим на Украйна да служи като плацдарм за агресивни действия срещу нашата страна“, каза върховният главнокомандващ.

„Бяхме готови и готови да обсъдим принципни въпроси за Русия, за нашето бъдеще за неутралния статут на Украйна, за демилитаризация и денацификация по време на преговорите“, добави президентът, подчертавайки, че руската страна е направила всичко, за да организира и проведе такива преговори, "разбирайки, че е необходимо да се използва всяка възможност, за да се спасят хората и техните животи."

Малко след речта на Путин „Файненшъл Таймс“, позовавайки се на свои източници, съобщи, че преговорите все пак са постигнали междинен успех: според тази версия, пише Русия и Украйна са подготвили план, който включва прекратяване на огъня и изтегляне на войските, при условие на неутралитет на Киев и съкращаването на въоръжените му сили.

Рафаел Фахрутдинов, Андрей Резчиков