Анализатор: Консултациите на Радев са ялови, напрежението ескалира, упадъкът е потресаващ, изходът е...

Българският политически елит трябва да се научи да прави принципни коалиции. Партиите са много влюбени в своето партийно его. Те смятат, че ако проведат политика, различна от партийните окови, в които те сами са се оковали, ще сбъркат. Реално в такива ситуации прозира държавническото мислене и поведение, а не партийният фактор.

Ролята на партийния деец трябва да приключи до приключването на изборите. Това заявява проф. Тодор Галунов, който е доктор на политическите науки и политически анализатор. 

По думите на анализатора, когато се управлява държавата, не ни трябват партийни остриета, които да говорят колко е добра тяхната партия и колко са лоши другите, а лица, които могат да хвърлят мостове към другите и да намерят националните приоритети.

„Оказа се, че тези партии, които трябваше да бъдат партиите на протеста, въобще не са едно цяло. Виждаме тежки противоречия между тези политически сили и вътре в тях. Оказва се, че много трудно се намират дори и две формации, които да направят коалиция помежду си“, казва проф. Галунов, цитиран от "Борба".

Той е убеден, че плащаме висока цена на модела, с който свикнахме – че има партия, която печели с много добър резултат и ако не й достигнат гласове, тя прави коалиция.

„Плащаме данък на предишния модел, в който ГЕРБ беше абсолютен доминантен фактор в българския политически живот. Свикнали сме да има много силна партия, силна изпълнителна власт и много слаб парламент. Сега се прави опит да има силен парламент, но той е раздиран от противоречия. Разнопосочни са посланията и сякаш няма единна спояваща идея. Единственото, което обединяваше партиите извън ГЕРБ, беше идеята анти-ГЕРБ.

Те обаче останаха много силни в местната власт и са сравнително силна опозиционна парламентарна група. Ситуацията напомня на опитите през 90-години всички срещу БКП, респективно по-късно срещу БСП, пък после ще му мислим. Това показва, че настоящите партийни лидери не са на достатъчно високо ниво“, коментира проф. Тодор Галунов.

Политологът допълва, че хаосът и напрежението в държавата ескалират, но предстои развръзка. Належащо е да се реши проблемът с втория мандат, тъй като там няма основание за забавяне и протакане. Консултациите между президента Румен Радев и партиите няма да доведат до кой знае какви резултати. Правомощията на държавния глава стигат дотам той със своя авторитет да убеди партиите да направят отговорен кабинет.

Според проф. Галунов по-интересен е казусът с връчването на третия мандат. Ситуацията показва, че абсолютно принципен подход няма как да има, защото, ако сумираме гласовете от четирите партии извън ГЕРБ и „Има такъв народ“, дори да бъдат единни в своето желание, няма как да направят правителство. ГЕРБ и „Има такъв народ“ заедно имат 128 депутати, а всички останали партии събират 112 народни представители.

Дилемите са много ясни – или правителство, в което под някаква форма да участва „Има такъв народ“, или вторият вариант, който звучи абсурдно, е правителство с участие на ГЕРБ.

„В понятието „под някаква форма“ влагам хипотезата за класическия вариант някоя от първите две партии да подкрепи с част от своите гласове кабинет на останалите четири партии. Втората възможност е игри с кворума, но това би било прекалено елементарно и грозно.

Която партия си го позволи с цел да избегне отговорността за сформирането на кабинет, тя на практика ще поеме тази отговорност, защото без нейните гласове става възможно да имаме правителство на малцинството“, казва професорът.
По думите на политолога трудно е да се направи прогноза дали политическите сили ще съумеят да направят правителство, или се отива към трети избори.

„Всеки кабинет, който се състави оттук нататък, ще е плод на преговори и договорки, много от тях безпринципни, други като национално отговорна постъпка. Политическата договорка може да доведе до сформиране на някакъв кабинет, в който няма да има ярки представители на нито една политическа сила и да е от експерти, които не са приближени до партии, а по-скоро равно отдалечени от тях“, смята проф. Галунов.

Той уточнява, че най-чистият вариант са нови избори и нов служебен кабинет. На въпрос това какво би променило, проф. Галунов смята, че избори с избори не се припокриват напълно. При евентуални нови избори е възможно да има разместване в настоящите парламентарно представени партии.

„ГЕРБ и „Има такъв народ“ ще намалят своите мандати. Тези две партии носят най-голяма политическа отговорност. Мандатите им се падат относително и равномерно. Трудно ще направят мандати повече от 60, но ще запазят позициите си. Възможно е БСП и „Демократична България“ да качат мандатите си. Така ще се получи едно каре. Очаквам ДПС и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ да запазят резултатите си“, прогнозира проф. Галунов.

Политологът разкрива, че в момента се наблюдава активиране на извънпарламентарни партии да разкъсат това статукво. По думите на проф. Галунов е възможно част от избирателите да пренасочат своя вот към партии, които до момента не са били в парламента. Това няма да промени радикално ситуацията, но може още повече да размеси политическите карти.

„В цялата тази обстановка забравихме за изборите за президент и това ще го видим на самата кампания, че всички политически претенденти без Румен Радев са загубили огромно политическо време в цялата тази политическа игра, която се разиграва в момента“, предупреждава политическият анализатор.

Той подчертава, че докато се вихрят партийни битки в усилието да се сформира кабинет, в държавата липсват специфични политики за областните административни центрове. Затова има тотална диспропорция в развитието между отделните региони в страната.

„Когато говорим за местна власт, обикновено разбираме управление на ниво общини. Всяка община сама си определя своята политика. Но нямаме стратегия за развитие на областите. И това е заложено в конституционния модел, според който областната структура е изградена така, че администраторите – губернатор и екипът му, изпълняват волята на правителството, но то пък провежда национална политика.

Велико Търново има доста проблеми като областен център. Един от тях, който се вижда много ясно, но за който партиите тотално мълчат, е тоталният срив на малките селища, които загиват. Упадъкът е потресаващ с обезлюдяване, с липса на училища и детски градини, липса на поминък, лоша инфраструктура, огромен изоставен сграден фонд, безводие“, изтъква проф. Галунов.

Той е категоричен, че с всеки изминал ден положението става все по-тежко и без активното използване на различни европейски проекти няма да се справим с тази ситуация.

„Политическият елит, който се формира в региона, трябва да има много ясна представа за проблемите и да работи за решаването им“, казва в заключение проф. Тодор Галунов.