Анализът на ИСА оприличи Слави на мутра от 90-те, а Борисов...

ГЕРБ е под кръстосан огън, но с подкрепата на ЕНП се готви за дълга война, която няма да приключи с изборния ден. Най-важното за Борисов и партията му е да създава усещането, че може да се върне във властта. Ако не сега, то при следващ изборен цикъл, пише epicenter.bg.

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2021 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ: НОВАТА И СТАРАТА ВЛАСТ В ТОТАЛЕН СБЛЪСЪК

- РАДЕВ - ВОДИ ВОЙНА ПО ПЛАН
- ГЕРБ - С НОВ ЛОЗУНГ, СТАР ИМИДЖ И СТАБИЛНО ЯДРО
- „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ - АТАКУВА ПЪРВОТО МЯСТО...ОТ МЯСТО
- БСП - ОПОЗИЦИЯ НА ГЕРБ И МОДЕЛА „БОРИСОВ“, НО И КОНТРАПУНКТ НА ИТН
- ДПС - ИСКА ДЕБАТ ЗА СЛЕДВАЩОТО УПРАВЛЕНИЕ

- ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ В ИСТОРИЯТА ПЪРВАТА ЗАДГРАНИЧНА ВИЗИТА НА БАЙДЪН

В следващите редове ще видите резюме на основните изводи и прогнози:

България е в междувремие. Старата власт е отстъпила назад, но новата не се е стабилизирала.

Президентът задвижи цялата изпълнителна власт срещу предишните управляващи. (Не)успех на кръстоносния поход срещу така нареченото „статукво“ под лозунга „Мутри, вън!“ ще е финалът на първия му мандат и капиталът, с който ще влезе в състезанието за втория.

Тестът дали служебният кабинет на Радев се е справил, са предстоящите парламентарни избори.

Масовите разкрития обаче нямат финал и политическият живот тече като сериал. Politico намери за подходящо сравнението „мафиотски сериал“. Образът на България навън добива катастрофални характеристики.

Президентът трябва да държи много високо летвата на морала, когато е заявил амбиция да бъде алтернатива на досегашния модел.

Съветникът му Пламен Узунов отново влезе във фокуса на общественото внимание при странни обстоятелства и сюжети. Той се очерта като слабото звено в президентската администрация, което периодично се огъва и носи щети за държавния глава, който отказва да го отстрани.

Между протестните партии и позициите на президента няма пълно покритие. Но анти-ГЕРБ настроенията са по-силни от различията. Анти-Борисов вълната ги сплотява на този етап.

Президентът и служебно правителство правят гафове и комуникационни грешки. Но разкритията и поведението на бившите управляващи, особено окопаването на техни кадри в ключови сектори (ББР, „Автомагистрали“), ги неутрализират.

Обществото вече знае какво се е случвало, какво се случва, но на дневен ред е въпросът какво ще се случва. Само убедителна визия за бъдещето и нов морал ще стабилизира новата власт.

Общественото внимание е изцяло фокусирано върху новините, около служебното правителство – както върху ревизията, така и върху фактите, които излизат около кадри на новата власт (Румен Спецов, новият директор на ДФ „Земеделие“ Борис Михайлов, Бойко Рашков).

Кампанията в нейния класически вид – послания, срещи, клипове, дебати – се сблъсква с по-слаб интерес.

Служебното правителство е лимитирано във времето, но действа така, сякаш ще управлява дълго.

Ако резултатите и преговорите след вота конструират редовно правителство с мандат на протестна партия, най-вероятно на „Има такъв народ“, някои министри ще намерят място и в редовно правителство. Служебното правителство изглежда като кастинг за министри в редовен кабинет.

Въпросът за парламентарната му подкрепа обаче остава отворен, ако протестните партии не спечелят мнозинство.

Дали да се търси/приеме подкрепа от БСП или ДПС ще бъде ябълката на раздора след 11 юли.

С очакването, че след изборите ГЕРБ отново ще са в изолация и няма да направят кабинет, служебното правителство разчиства терена за новото, което по дефиниция да тръгне в конструктивна посока.

Който от министрите не се е развъртял из ресора си, той не е огласил скандални и смущаващи факти, договори, обстоятелства.
Под обстрел са най-вече сектор „Сигурност“, финанси, автомагистрали, строителният бранш, здравеопазване.

За всеки пост и назначение се води Сталинградска битка.
Подобна съпротива най-новата ни политическа история не помни.

Слабото място на новите обаче са НАП и агенция „Митници“.

От ден първи на правителството вътрешният министър Бойко Рашков е острието на президента и най-разделящата фигура от служебния кабинет.

Войната Борисов-Радев се измести по посока Бойко (Борисов) срещу Бойко (Рашков).

Атаката на вътрешния министър срещу главния прокурор Иван Гешев предстои да се разгърне с пълна сила, а очакваният тайминг е около изборите.

Продължителна война между МВР и прокуратурата може да има непредвидими последствия за държавата.

Проблеми с машинния вот може да компрометира изборите.

Досега се ширеха подозрения, че ГЕРБ манипулират изборите и мобилизират контролиран вот. Сега ГЕРБ провокират съмнения, че вотът няма да е честен. Ако се стигне до саботажи и оспорване на резултатите, по своето напрежение изборите на 11 юли могат да надминат тези за Велико народно събрание през 1990 година. Тъжна, но реална прогноза.

Санкциите по закона „Магнитски“ не изиграха ролята на големия взрив в електоралната картина.

Тя се променя повече в резултат на действията на служебното правителство и по-малко – на самата предизборна кампания, която тече по ортодоксалните правила.

Успокоението на протестните партии, че идват на власт, може да им изиграе лоша шега, особено при ниска избирателна активност.

Социологическите сондажи „улавят“ ерозия в доверието към ГЕРБ и изравняване на позициите между досегашната водеща политическа сила и претендента „Има такъв народ“. Но резултатите от изследванията са нестабилни и ще останат такива до 11 юли.

Бойко Борисов отново рязко излезе напред, предизвикан от атаките персонално срещу него и изострянето на конфронтацията. Това стабилизира партията и дразни опонентите.

Лидерът на ГЕРБ говори само на своите и търси диалог само със своите, а това е твърдото ядро на партията, изграждано в продължение на десетилетие и стресирано днес от политическата буря и потенциалната ескалация на реваншизъм.

Борисов се върна в играта, стабилизира партията си и стопира срива й.

ГЕРБ е под кръстосан огън, но с подкрепата на ЕНП се готви за дълга война, която няма да приключи с изборния ден. Най-важното за Борисов и партията му е да създава усещането, че може да се върне във властта. Ако не сега, то при следващ изборен цикъл.

Атаките от всички посоки втвърдяват ядрото на партията.

„Има такъв народ“ се е засилила да детронира ГЕРБ от първото място, без да влага особени усилия и в тази кампания. Партията печели от „изчегъртването“, което прави служебният кабинет.

Появата на Слави Трифонов с няколко джипа и плътна охрана на среща със студенти (стил мутри от 90-те) предизвика отрицание, неодобрение и критика в социалните мрежи, но отшумя без забележим отлив на симпатизанти.

Това е индикатор, че обществото е достигнало пикови стойности на разочарование от системните партии и на непоносимост към модела от последните 10 години.

България не успява да стигне до избора между политик с джип и охрана и политик на велосипед като естествена и неразделна част от неговото поведение, а не като пиар.

Тук пиар с джип работи повече от пиар с колело.

На „Има такъв народ“ й предстои трансформация, ако иска да има продължително присъствие в политическия живот на България.
Персоналната реализация на Трифонов като политик остава загадка.

„Има такъв народ“ лидира анти-ГЕРБ фронта, но не лидира политическия дебат, където големите идеи и сериозните теми отсъстват.

БСП води класическа кампания с ясни таргет групи – гражданите с леви убеждения, уязвимите социални групи, ощетените от прехода и недоволните от модела „Борисов“ от всички поколения.

БСП търси признание за опозиционната си активност в миналото, която е факт. Но Радев и кабинета му рушат модела реално, а протестърите и най-активните служебни министри иззеха анти-ГЕРБ реториката на БСП. Позитивите не са за партията, но негативите от работата на служебното правителството може да отидат в нейната сметка.

Кампанията на социалистите се развива и върху знака за равенство между Борисов и Трифонов. 

Тече процес на обединение на лявото, но и на разграничение от останалите политически субекти, което избистря лицето на БСП.

Нинова пълни салоните по време на кампанията си и прави вълна. 

За ДПС най-важно остава да има „Рестарт на държавността“.

Знаково бе посещението на Мустафа Карадайъ в Турция и фактът, че успя да събере на една маса четирите водещи партии в южната ни съседка. Това вдигна авторитета му пред българските граждани от турски произход.

Думите му за Турция като „прародина“ и увеличеният брой секции в южната си съседка вдигнаха адреналина на патриотите, но реакцията им даде размах и на кампанията на ДПС.

Трите така наречени протестни партии все още нямат никаква гаранция, че ще постигнат мнозинство, но втори отказ от съставяне на правителство би бил разчетен и от собствените им привърженици като безотговорност с пълно право.

Между трите няма съгласие дали да искат/приемат/преговарят за подкрепата на БСП или ДПС. Техни представители изразяват напълно
противоположни позиции.
Това ще бъде ябълката на раздора след вота при липсващо мнозинство и връчен мандат.

Като важен елемент в реториката на ДПС отбелязваме предупреждението (най-вероятно към новите във властта), че „реваншизмът е предпоставка за контрареваншизъм“.

Напред в кампанията и плътно до лидера Мустафа Карадайъ излезе евродепутатът Илхан Кючюк, който бе избран за президент на АЛДЕ с огромно мнозинство. Това е признание както за него самия, така и за
ДПС. След Станишев, Кючюк е вторият българин, който застава начело на политическо семейство на европейско ниво.

„Демократична България“ развива кампанията си с пораснало самочувствие. Електоратът, от който може да вземе допълнителна подкрепа, е този на ГЕРБ. Първото място в София на предните избори сочи, че каквото е можело да бъде привлечено от градската среда на протеста, вече е привлечено.

Присъствието на коалицията в страната е слабо.

Най-малката протестна формация „Изправи се! Мутри, вън!“ също остана в сянката на размаха на служебния кабинет. Манолова е засенчена от новите действащи лица като Рашков, Кирил Петков, Асен Василев. Коалицията зави към щедра социална политика, с което влезе в нишата на БСП.

Санкциите по закона „Магнитски“, посещението на Лаура Кьовеши в София, казусът със Северна Македония и динамиката в отношенията САЩ-ЕС-Русия вдигнаха интереса на българите към геополитиката и мястото на България в нея.

Външнополитическата линия на Радев се приближава плътно да политиката на новата американска администрация.

Позицията ни за РСМ България се превърна в камък в обувката на Евросъюза и най-вече – на Германия.

Раздразнението на Берлин от твърдата българска позиция работи в полза на Борисов и той използва доверието, с което разполага в ХДС/ХСС и ЕНП.

Вътрешно-политически отстъплението би се определило като предателство, ако РСМ не направи необходимите отстъпки.

Очаквано, България потвърди ветото си върху началото на преговорите на Северна Македония с ЕС, въпреки огромния натиск на Запада. Националната ни позиция влиза в разрез с геополитическите цели на големите сили.

Следващият шанс за Скопие е на 6 октомври. Но тогава България ще навлезе в президентската кампания и вдигане на ветото без отстъпки от Скопие изглеждат изключени.

Търсенето на решение трябва да излезе от границите на общата историческа комисия и да се върне на политическо и междуправителствено ниво.

САЩ спечелиха имиджово в България, като по закона „Магнитски“ санкционираха известни лица и индиректно подкрепиха желаната от голяма част от обществото промяна.

Масирани санкции, наложени в страна от ЕС, са знак и към самия Европейски съюз. От нерешителната си намеса срещу корупцията в България Брюксел и водещата страна в ЕС – Германия, загубиха.

Общественото мнение в Западна Европа не гледа толкова благосклонно към начина, по който се харчат парите на данъкоплатците, както това се случва в „усвояваща“ евросредствата България.

Топлата връзка на ГЕРБ с немските консерватори започва да пречи на ХДС/ХСС, но те сякаш нямат друга опция, която да гарантира влиянието на Германия в България. С подкрепата си обаче започват да го губят, изтласквани от САЩ.

На български терен се сблъскаха интересите не само на САЩ и Русия, но и на САЩ и Германия, която досега доминираше тук, благодарение на топлата връзка с Борисов.

Рухна митът „Кьовеши“, изграден върху наивните очаквания на българите, че някой отвън с един удар ще разсече възела на наболял проблем. Отвън чакаме „Освободителя“, вътре – Месията (нов лидер или нова политическа сила). И двата образа намериха трайно присъствие в обществено-политическите нагласи.

С начина, по който усвояваше европейските фондове, България успя да влоши всичките си показатели, създавайки паралелно с това огромно социално неравенство. Лошата репутация и имиджът на държава с корумпиран елит води до икономически щети. Доверието е водещ фактор не само в политиката, но и в икономиката.

Поредната среща на Г-7 сбъдна мечтите на доста правителства (и най-вече на американското) да се въведат минимални ставки за корпоративното облагане на глобални фирми от най-малко 15%. Основният очакван ефект е да се ограничи бягството на големите компании от страни с високи данъци към тези с по-ниски.

В българския контекст стимулирането на инвестициите от чужбина с ниски данъци вече ще е по-трудно постижимо.

Българската икономика се възстановява, а бизнесът пак оцеля. През първото тримесечие на 2021 г. сезонно изгладените данни за брутния вътрешен продукт показват повишение от 2.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2020 година.

Икономическият растеж се движи основно от износа, който нараства с 6,7% и крайното потребление, което нараства с 2.1%

Подготвя се ревизирана версия на българския национален план за възстановяване, която ще бъде предоставена за публично обсъждане. То ще тече в период, наситен с важни политически събития, включително избори. Това ще пренасочи обществения интерес и има риск новата версия на Плана да не получи необходимата обществена подкрепа, а става дума за значителни парични потоци, които ще окажат важно значение за икономиката през следващите шест години.

Срещата Байдън-Путин се превърна в начало на нов етап на световната политика. Започнаха да се проявяват неочаквани доскоро контури на нови геополитически конструкции.

Смята се, че основният резултат от срещата в Женева е оформянето на пространство, ограничено от „червени линии“. Това устройва Европа, защото й предоставя яснота накъде и как може да се движи.

Срещата на върха САЩ-ЕС е попътен вятър за плана на Байдън да покаже, че световните демокрации могат да работят заедно, за да осигурят по-добри резултати за гражданите, отколкото алтернативите на силовите лидери по света. Със съживените отношения между ЕС и САЩ старият либерален световен ред получава нов шанс след пораженията от „ерата Тръмп“.

Визитата на Джо Байдън в Европа може да бъде обобщена като знакова. Без да променя приоритета на американската външна политика спрямо Китай, САЩ направиха значителна стъпка към приобщаването на основните си съюзници от Европа и Азиатско-тихоокеанския район към нея. Очертаха се новите контури на американската стратегия, базирана не толкова на досегашните съюзи, а на идеята за „Лига на демокрацията“, която да се превърне в основен инструмент за борба с Китай и Русия.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Проф. Даниела Бобева (икономика)
 
Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Борислав Ангелов (Република Северна Македония)

Ето и цялото съдържание на анализа:

I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

ПРЕЗИДЕНТЪТ – ОТ РАДИКАЛНИ ДУМИ КЪМ РАДИКАЛНИ ДЕЙСТВИЯ
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – НОВАТА И СТАРАТА ВЛАСТ В ТОТАЛЕН СБЛЪСЪК
ИЗБОРИ, НАТИСК, САБОТАЖИ, СЪМНЕНИЯ

III. ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ И ПАРТИЙНА ДИНАМИКА

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОТА – ВРЕМЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО СТАВА РЕДОВНО С КЪС ХОРИЗОНТ?
ГЕРБ - С НОВ ЛОЗУНГ, СТАР ИМИДЖ И СТАБИЛНО ЯДРО
„ИМА ТАКЪВ НАРОД“ - АТАКУВА ПЪРВОТО МЯСТО...ОТ МЯСТО
БСП - ОПОЗИЦИЯ НА ГЕРБ И МОДЕЛА „БОРИСОВ“, НО И КОНТРАПУНКТ НА ИТН
ДПС - ИСКА ДЕБАТ ЗА СЛЕДВАЩОТО УПРАВЛЕНИЕ
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - ВЛИЯНИЕ САМО В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ
„ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН!“ - В СЯНКАТА НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ
ПАТРИОТИТЕ СЕ ЗАВЪРНАХА С ТРАДИЦИОННИТЕ СИ ТЕМИ

IV. БЪЛГАРИЯ И ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ

РАДЕВ ИЗЛЕЗЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА. КАЗУСЪТ „СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ“
ЗАКОНЪТ „МАГНИТСКИ“, КЬОВЕШИ И КОРУПЦИЯТА КАТО ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА БЪЛГАРИЯ

V. ИКОНОМИКА

ИКОНОМИЧЕСКИ ГОРЕЩИНИ, БУРИ И ГРАДУШКИ ПРЕЗ ЮНИ

VI. ГЕОПОЛИТИКА

ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ В ИСТОРИЯТА ПЪРВАТА ЗАДГРАНИЧНА ВИЗИТА НА БАЙДЪН?

VII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ

ГЪРЦИЯ – НАЦИОНАЛНИЯТ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ БЕ ОДОБРЕН
АЛБАНИЯ – РЕАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТА
КОСОВО – ПОДНОВЯВАНЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ СЪС СЪРБИЯ