Антон Тодоров: Хайде холан, точно Асен Агов ли ще кастри Борисов!

Според Асен Агов президентът бил прав да критикува премиера за връщането на турски граждани, които бягали в Европа от режима на Ердоган, както и за липсата на реакция по случая „Скрипал“, когато България не изгонила руски дипломати. Това коемнтира политологът Антон Тодоров пред zonanews.bg.

Публикуваме целия му коментар без редакторска намеса: 

"Това е класически пример на инсинуация - България е изгонила само за година и половина 6 (шест) руски дипломати за шпионаж, вкл. военното аташе на Русия, наложила е десетгодишна забрана за влизане в страната на фамозния генерал от КГБ и от СВР на Русия Леонид Решетников, ДАНС разгроми буквално резидентурата на ГРУ в София! Това за другаря Агов не съществува.

Истината е, че нашите служби работят много ефективно и в тясно взаимодействие с британските по случая „Скрипал“, Гебрев и т.н. Колкото до критиката, че Борисов не бил заел достатъчно категорична позиция за Навални - това вече е откровена лъжа. Премиерът беше първият политик в България, който ясно и категорично заяви, че Москва трябва да освободи Алексей Навални. И го направи в пълен синхрон с нашите евроатлантически партньори.

Но едно си знае баба, едно си бае - и с Агов така. Как да очакваме обективност от другаря Асен Агов, след като си имаме работа с обучен в дебрите на комунистическата пропагандна журналистика отполиран агитпроп. Та Агов е бил години наред агитатор-пропагандист в комунистическото пропагандистко дружество „Георги Кирков“! С Костича са колеги по комунистическа пропаганда - по същото време Костов е пропагандист, обучаващ агитаторите в Партийния университет на ВМЕИ „Ленин“, докато мъти главите на студентите в Центъра по идеологически дисциплини там!

Несъстоялият се кадрови офицер в ПГУ-ДС, бивш заклет цербер на комунистическия режим и идеологически журналист в БТА, яростно критикувал през 1980 г. САЩ като империалистическа сила в специално издадена книга и след 10 ноември заклет костовист и десебар Асен Агов, има нахалството в предаването „Тази сутрин“ по bTV днес да ни поучава относно „свободния свят“, тоест Запада и САЩ, да се прави на яростен критик на Путин (sic), както и да влезе в толкова любимата на десебарите и костококите роля на PR-и на Радев и дърлещи се хейтъри срещу Борисов, ГЕРБ и правителството.

Асен Агов няма морално право да прави това. Защо?

1. Ако има класация на мерзостта в българската политика, Асен Агов без съмнение би трябвало да е сред шампионите. Там ще прави заслужена компания на своя колега и демиург по групировка Иван Костов.

„Подлостта му нямаше граници, тя беше част от екстаза“ би казал за неговия случай Емил Чоран. Ако ви се струва, че съм твърде силен в изказа - да, така е. И имам всички основания на този свят да се изразявам по този начин.

Удивително е как хора, които са кандидатствали за кадрови офицери в Първо главно управление на Държавна сигурност, през последните двадесетина години окупираха говоренето срещу Държавна сигурност и, естествено, го дискредитираха. Когато през есента на 2012 г. попаднах на документ в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност, доказващ без никакви съмнения, че Асен Агов е бил кандидат за кадрови офицер там, първата мисъл, която ми хрумна беше що за нечовек трябва да си, след като знаеш какво си правил и въпреки това десетилетия наред се изявяваш като подозрително яростен противник на същата ДС, в която си драпал да работиш.

2. През 1980 г. Партиздат издава книжлето „САЩ - акционерно дружество политика“ с автор кой мислите? Асен Агов, разбира се! „Творбата“ му е изпълнена единствено и само със заклеймяване на САЩ и тяхната политика, възхвала на другаря Андрей Громико, на Съветския съюз и миролюбивата политика на социалистическия лагер:

„Пълният провал на опита на американския империализъм да подкопае афганистанската революция в името на изграждането на военен блок в Югозападна Азия подтикна Картър и неговото правителство да предприемат спешно крайни стъпки, с които да заблюдат световното обществено мнение за своите кроежи“. (Агов, А. „САЩ - акционерно дружество политика“, Партиздат, С., 1980 г., стр. 75).

3. След това се замислих за онези, които му дадоха „коридор“ във висшите ешелони на „десните“ политически елити след 1991 г. Та Асен Агов и през 1990 г. продължаваше да е близък с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 г. се яви като независим, подкрепен от тях, срещу кандидата на СДС.

Накрая нямаше как да пропусна в размислите си и тъжната равносметка за забавените възможности България да стане нормална държава. Има ли изобщо граници в българската политика за нахалството на нахалници като този? Да, има. Границата е разобличаването им - с факти и документи.

Очаквайте продължение за лицето Асен Агов. Безкомпромисно и солидно документално, Антон Тодоров стайл!"