Антрополог за преговорите за правителство: Водят се с похват на US армията от първата война в Залива

Успехът им засега се състои най-вече в това, че четири разнородни формации, две от тях в десетилетен конфликт, все още не са се скарали, уточнява проф. Ивайло Дичев

"Успехът на преговорите за правителство се състои най-вече в това, че четири разнородни формации, две от тях в десетилетен конфликт, все още не са се скарали. Водещите определено умеят да отлагат конфликти", това пише културният антрополог проф. Ивайло Дичев в свой коментар на тема "Колко скучни преговори за правителство. Но успешни", цитиран от "Дойче Веле".

"И аз, както много други хора, бях стреснат от преговорите за бъдещо правителство, предавани на живо. Някак нелепо звучи това да се преговаря пред публика - освен ако става дума за някаква шоу програма, където публиката подкрепя своите: давай, забий му едно ляво кроше!

БСП, които се чувстват най-неловко в новата дясно-либерална констелация, изрично настояваха всички преговори да се правят пред камери и от това, което виждам дотук, тъкмо те са най-активни в отстояването на идеологическите си червени линии - оправдание за пред избирателите, които ги гледат.

Съмненията ми са свързани с цялата тази идеология на прозрачното и ясното, която донесе със себе си интернет-светът. Да разкриваш тайните си не произвежда непременно повече доверие - вижте само лудостта около Ковид-ваксините, за които телевизионният зрител вече може да вземе един изпит в първи курс медицина. Резултатът от свръх-информираността ни беше тъкмо обратният: абе защо така усърдно ми обясняват? Дали пък няма някакъв заден план?

Те умеят да направляват преговори
Но ето, че преминалите дотук експертни дискусии на бъдещата управленска програма започнаха да ме обнадеждават, че този път работата ще стане - ще има не само правителство, но и реформи. Очевидно четирите партии около масата са се простили с предизборните настроения и не ни агитират чрез взаимно оплюване.

Сякаш е точно обратното: сдържат се, понеже знаят, че който отново предаде четата, този път ще бъде видян и наказан от зрителите още по-жестоко. Никой не разбра какво точно са си казали адвокатите Дончева и Василев, но ако сега някой оклевети някого пред камерите, ще понесе цялата отговорност за един възможен провал на преговорите.

И все пак тези неща не зависят само от добрата воля на експертите. Главна роля тук играе умението на водещите от "Продължаваме промяната" (ПП) да направляват преговори. Щях да кажа, че то идва от бизнеса, но пък и проф. Денков се справи добре в дискусията за образованието.

Да не си помислите, че ми е било интересно да слушам или че съм разбрал нещо съществено. Успехът на преговорите дотук е в това, че четири разнородни формации - две от тях в десетилетен конфликт! - все още не са се скарали и приемат почти консенсусно разнообразни точки. А една от причините за това е определено скуката.

Едва ли някой без професионални интереси в сферата на здравеопазването например би слушал пет часа и нещо изказвания по безброй конкретни теми, стигащи до това дали да се прави национален Т-клетъчен скрийнинг, или какво точно значи "добро училищно хранене".

Самото добавяне на ненужни за една управленска програма детайли беше начин да се избягват конфликти: "Ако има спорни неща, нека ги запишем, макар че са детайли", каза по едно време чистосърдечно Асен Василев.

Тази свръх-прозрачност е характерен обрат в съвременната политическа комуникация: на нас, гражданите, наистина се предоставя информация, но тя е толкова изобилна, че губим ориентир и в последна сметка преставаме да следим сюжета.

За първи пък си дадох сметка за този похват във времето на първата война в Залива, когато американската армия заливаше света с подробности за всеки изстрелян снаряд и в крайна сметка големите дебати за смисъла на войната и перспективите пред региона не се състояха.

В случая с нашите преговори за правителство най-важното е да не се радикализират електоратите, защото партията им е отстъпила по едно или друго обещание.

В този смисъл умерената скука на ставащото е достойнство. Половината време дискутиращите се занимават с редакционни бележки, както става на тежко административните събрания. Електронно досие: "веднага" или "приоритетно"? Мариците: "удължаване" или "продължаване"? 

Тези неща сигурно са много важни за бъдещото коалиционно споразумение, но със сигурност не възпламеняват масите. Имаме прозрачност, хайде вече да си гледаме нашата работа. Нека добавя и мъчителното качество на записите в ютюб, което не за първи път хвърля сянка върху дигиталните умения на партията-победителка. Дали пък пропаданията на канала не целят да ни създадат чувство за автентичност, за предаване live?

Майсторството на водещите е най-вече в отлагането на конфликти. За някои неща има съгласие (1), за други трябва да говорят допълнително експерти (1.2), за трети следва да се допитат до други министерства (1.3). И вижте как функционира тази система. По най-тежката тема, а именно строежа на "Белене", където очаквахме челен сблъсък между БСП и ДБ, проблемът се реши като се добави едно междинно звено - "първо анализ".

Значи може да се строи, може и да не се строи, за момента отлагаме решението докато направим анализ. Или да вземем другата червена линия на БСП, подкрепена и от "Има такъв народ"( ИТН) - болниците да не са търговски дружества. Ама какви да са тогава? Нон-профит като в Америка (БСП)? Да се гласува нов закон за лечебните заведения (ИТН)? Компромисът отново е разсрочване във времето - ще се решава "след анализ".

Като търсене на консенсус възприемам откровените безсмислици като "Да се направи регистър на българските писатели" и "Да се приеме Закон за българския език" в дискусията за културата. Толкова нелепо, че дори няма как да възразиш.

Посланието: посоката е ясна и всичко е под контрол
Ако на тази квадратна маса се приемаше наистина управленска програма, вероятно щеше да има сериозни идеологически сблъсъци, а преговорите щяха да траят с месеци. Но дискусията умело беше насочена от една страна към най-абстрактното, от друга към свръх-конкретното. Вземете дискусията за образованието, водена виртуозно от министър Денков, очевидно по-информиран от всичките останали участници, взети заедно.

Ловко бяха избегнати разделящи теми по оста ляво-дясно от типа на ваучерите, с които учениците да плащат на частни училища и занимални. Затова пък всички се съгласиха, че трябва да се финансира качество. Само дето така и не се разбра как ще се определи кое е качество и кое не. Добре де, качество, съгласни са всички.  

На другата страна - супер-конкретни теми като това дали да има един, два или много учебници и дали директорите на училищата да имат право на два мандата, или пък не. Дали това са сериозни теми за управленска програма? Май пак сме в жанра "прозрачност" live.

С всички тези цинични наблюдения не искам да подценя усилията на ПП, които не само успяват засега да удържат единството на четирите разнородни партии, но и да успокоят българските граждани, които вече повече от година живеят в политически тремор. Трябва да им се внуши, че посоката е ясна и всичко е под контрол.

Надявам се само тези преговори пред камерите да свършат навреме, защото журналистите ще дебнат за "събития". Проф. Михайлов (БСП) нападнал д-р Маджаров, че лекарският съюз нямал място на преговорите... Ау, започна се...", пише културният антрополог проф. Ивайло Дичев в своя коментар.