Арогантното политизиране на българския съд
След Лозан Панов, и синът на новия председател на Съюза на съдиите Татяна Жилова, кандидат… за депутат
Кандидатирането на Лозан Панов за президент потвърди всичко онова, което в последните шест години се знаеше за председателя на Върховния касационен съд. Панов напълно безцеремонно приключва злополучния си мандат като съдия №1 с опит да катапултира в политиката, изигравайки „патерица“ на кандидата за втори мандат Румен Радев, като ще очаква следващата повиквателна, спусната от задкулисните му ментори, пише "Труд".
Самият Панов е наясно с предстоящия си провал, иначе, можеше да прояви смелост и да напусне съдебната система, а не, както направи, да се изниже набързо в отпуск.
Докато играе “кандидат за президент”, Лозан Панов отиде на село, за да обере доматите
“Когато Лозан Панов идваше във ВСС в началото, той целуваше ръка на всички жени, включително на чистачките. Когато застана начело на ВКС, дойдоха да се оплакват уволнени от него служители оттам, включително и жени. Не можех да повярвам на това, което ми казваха - за грубото му и арогантно поведение.
Той е като герой от песента на Тодор Колев – “Фалшив герой“, отпред лустросан, но отзад седи човек с проблем в ценностната система.” Думите са на следователя и бивш член на Висшия съдебен съвет Ясен Тодоров, който в началото на 2015 г. бе един от кадровиците, които избраха Панов за председател на ВКС. Тодоров дава оценката си по адрес на Панов през месец май 2020 г., когато правилно го определя като кандидат за политик.
Гротескно звучат твърденията на Панов по адрес на проф. Герджиков, че той всъщност бил скрит кандидат за държавен глава на ДПС. Най-малкото, защото политиканстващият съдия, а и съпредседателят на подкрепящата го коалиция „Демократична България“ Христо Иванов, така и не успяха да дадат логично обяснение – защо преди шест години официозът на кръга „Капитал“ приписва избирането му за председател на ВКС на Движението за права и свободи, а днес го пробутва за „борец“ срещу същото това статукво, което го е изстреляло на върха на Темида.
Кандидатурата на Лозан Панов е логична кулминация на арогантното политизиране на българския съд. В продължение на повече от десет години Съюзът на съдиите в България, като част от група неолиберални НПО-та, целенасочено прокарва политически и лобистки интереси в съдебната система, нарушавайки така конституционно установени принципи за разделение на властите и заложеното в Етичния кодекс на магистратите тяхно деполитизиране. При това „примерът“ на Лозан Панов далеч не е изключение. През 2017 г. като кандидат за депутат от „Да, България“ се пробва адвокат Генади Дишев, чиято съпруга – Атанаска Дишева, освен, че е най-ревностната защитничка на Панов в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, активно лобира в полза на интересите на ССБ в кадровия орган. Оказва се, че и за предстоящите предсрочни парламентарни избори има кандидатура, която разкрива задкулисните зависимости между политици, икономически кръгове и „независимите“ български съдии.
В една от софийските листи на коалиция „Демократична България“ от квотата на Демократи за силна България на неизбираема позиция е вписан 23-годишният студент по право от УНСС Калоян Жилов. “Една от основните теми, които ще засягам, ще бъде свързана с важността на съдебната реформа”, пише във фейсбук профилът си Жилов и загадъчно допълва: „...смея да твърдя, че съм видял с очите си как правото девалвира още в кухнята (който знае-знае)“.
Калоян Жилов - синът на новата председателка на ССБ, вече е кандидат за депутат от “Демократична България”
Татяна Жилова - съдия в АССГ, новоизбран за председател на политизирания Съюз на съдиите в България