Атентат срещу съдебната власт

Без изненада, новите политическите формации, ще използват оставащите броени дни живот на 45-тия парламент, за да опитат да прокарат поправките в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт за закриване на органите на специализираното правосъдие и антикорупционната комисия, пише "Труд".

След като президентът Румен Радев осигури времеви коридор, отлагайки без мотиви връчването на мандат за съставяне на правителството на партията на Слави Трифонов, обсъждането на обслужващите олигархични и престъпни интереси предложения, вече е на дневен ред.

Макар работните дни през тази седмица да са едва четири, в два от тях скоростно бяха насрочени заседания на Комисията по правни въпроси. Само този акт е достатъчно показателен за намеренията и целите на вносителите.

Както се и очакваше антагонистично настроените по отношение на прокуратурата партии и коалиции, на този етап са готови да се задоволят с краткосрочните и минималистични цели, ако изобщо се стигне до тяхното постигане.

Все пак, за да се ликвидират спецсъда, спецпрокуратура и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, лобистките поправки трябва да се гласуват от мнозинството, освен в комисията, но и в пленарна зала.

Но дори самият опит прокарването на подобни радикални поправки, които са изцяло в интерес на подсъдими и обвиняеми лица, да стане в дните около Великденските празници, без никакъв дебат и без наличие на оценка на въздействието, ги прави напълно нелегитимни.

Намеренията да бъде осигурено гласуването им на всяка цена е и най-голямото доказателство за наличие на тежки зависимости на вносителите на предложенията.

И макар да е ясно, че няма никаква опция да се стигне дори до обсъждане, необходим е анализ и на заявените намерения за прекрояване на Висшия съдебен съвет, ликвидиране независимостта на прокуратурата и смяна на обвинител №1, които от „Демократична България“ направиха чрез законопроекта си за изменение на Конституцията.

Макар да имат претенциите за висока юридическа експертиза, начело със съпредседателя на групата Христо Иванов, от „Демократична България“, следва да намерят начин да признаят, че дори механизмът на внасяне на проекта е опорочен.

Законодателната инициатива за изменение на основния закон трябваше да бъде упражнена от не по-малко от една четвърт от народните представители, т. е. преди проектът да бъде изобщо представен, то той трябваше да е събрал поне 60 подписа, докато в случая са налице едва 27.

На следващо място - предложените текстове предвиждат промени на основния закон, които не са в правомощията на обикновено Народно събрание, каквито са въвеждане на нови правомощия на министъра на правосъдието, както и на нов ред за избор и освобождаване на главния прокурор.

Това са въпроси, които засягат организационната независимост на съдебната власт и са от компетенциите единствено на Велико Народно събрание.

Проектът на „Демократична България“ е противоконституционен, тъй като води до нарушаване на баланса между отделните власти, като отнема от независимостта на съдебната власт, за сметка на увеличаване на политическата намеса във функционирането й.

Така се оказва, че Христо Иванов и последователите му са еволюирали дотам в желанието си да овладеят съдебната власт, че са готови да политизират прокуратурата до степен, че нейното функциониране да зависи от съответния управляващ.

Освен това законопроектът на „Демократична България“ се явява в противоречие с духа на Конституцията, практиката на Конституционния съд и редица международните актове.

Така например - предложението за въвеждане на различен статут на представителите на съдебната власт противоречи на Декларацията от Бордо на Консултативния съвет на Европейските съдии и Консултативния съвет на Европейските прокурори, в която се изтъква, че „независимостта на прокуратурата представлява важно следствие от независимостта на съдебната система.

Ролята на прокурора при утвърждаването и защитата на човешките права, както на заподозрените и обвиняемите, така и на пострадалите, се изпълнява най-добре, когато прокурорът е независим от изпълнителната и законодателната власти при вземането на решения, и когато правилно се съблюдава различието в ролята на съдиите и прокурорите.

В една демократична правова държава политиката на прокуратурата се основава единствено на закона.“

Желанието на „Демократична България“ да постави прокуратурата под политическа зависимост най-ясно си личи в предложението за нова организация на кадровите органи на съдебната власт, а именно - отделен Висш съдебен съвет, ангажиран с кадруването при съдиите и създаването на нов Прокурорски съвет, в който министърът на правосъдието ще има ключова роля при взимането на решения.

В противоречие на дългогодишните препоръки на Европейската комисия, изразявани чрез докладите по мониторинговия механизъм за гарантиране на независимостта на прокуратурата, проектът на „Демократична България“ залага на създаването на Прокурорски съвет, в който мнозинство ще имат членовете, излъчени от Народното събрание.

Освен това кариерното развитие на магистратите и административните ръководители ще зависи от гласа на министъра на правосъдието.

Такъв подход е несъвместим със статуса на прокуратурата и следствието като органи на съдебната власт. Той е в остро противоречие с конституционните основи на съдебната власт и на прокуратурата и следствието като част от нея.

Според Конституцията съдебната власт е независима (чл.117, ал.2). Освен това, законопроектът на Христо Иванов и компания, влиза в остро противоречие и с препоръката за избягване на политизирането на прокурорския съвет, ясно разписано в едно от становищата на Венецианската комисия по повод съдебната реформа у нас.

Освен всичко друго, законопроектът предвижда условия за неравно положение на магистратите - като поставя в дискриминационно положение прокурорите и следователите, спрямо съдиите.

Нещо повече, отнема се правото на членовете на прокурорите и следователите, с което се нарушава още един основополагащ принцип за независимостта на съдебната власт - правото на самоуправление на магистратите.

Както вече бе сполучливо анализирано по отношение на фигурата на главния прокурор, законопроектът на Христо Иванов се опира на принципите на т. нар. „Живкова Конституция“ от 1971 г.

Най-общо казано проектът предвижда обвинител №1 да се превърне в политическа фигура. Кандидатите за главен прокурор ще са политически номинации, заемането на поста ще става чрез политическо назначение, а освобождаването на база политическо решение.

В този си вид предложението би довело до абсурдна ситуация, при която избран от партийно мнозинство обвинител №1 ще организира разследването на тези, които са му гласували доверие.

Интересен момент е реверансът, който от „Демократична България“ правят по отношение на президента.

Макар по Конституция страната да е парламентарна република, то законопроектът предвижда президентът да има ключова роля при избора на главния прокурор.

В контекста на актуалната ситуация у нас, това затвърждава впечатлението, че политическото поведение на Румен Радев е напълно синхронизирано с това на Христо Иванов, Атанас Атанасов и сие, посредством стоящите зад „градската десница“ юридически и икономически кръгове.

Подобно на лобистките предложения за изменения на НПК, ЗСВ, ЗПКОНПИ, така и нередовно внесения законопроект на „Демократична България“ за изменение на Конституцията не покрива изискванията на Закона за нормативните актове.

Освен силно политизираните мотиви, проектът е порочен поради липсата на предварителна оценка на въздействието, както и липсата на каквито и да е обществени консултации със заинтересованите страни, професионални и неправителствени организации, каквито са изискванията на чл. 18а от ЗНА.

Не веднъж парламентарното мнозинство, без значение на неговата конфигурация, е било обект на критични оценки от Европейската комисия за демокрация чрез право, известна още като „Венецианската комисия“, именно поради липсата на обосновка и аргументи за направата на дадена законодателна реформа.

Няма никакво съмнение, че това в пълна степен се отнася до анализирания по-горе порочен проект за изменение на Конституцията, а така също и за амбицията на депутати да гласуват „ударно“ промените в законите, предвиждащи ликвидирането на спецправосъдието и антикорупционната комисия.

Само може да си представим как в Брюксел с ужас наблюдават противоконституционния и екзотичен законодателен кипеж на Христо Иванов и компания в 45-то Народно събрание и с нетърпение очакват бърз и закономерен край на този „шоу парламент“.