Някакви сиви хора си играят на гоненица.
И настъпва звездният час на мижитурките.<br /> <br /> Пук-пук - ох, колко се уплашихме за свободите ви.<br /> <br /> Обаче, интересно - никога няма да заложат дори 4 грама тротил срещу съда.<br /> <br /> И над всичко се извисява дрезгавият вой на клошаря:<br /> <br /> &ldquo;Моя страна, моя ръждясала България&rdquo;<br /> <br /> (&ldquo;Живот в подлеза&rdquo;, репортаж на Би Ти Ви, 27 януари).<br /> <br /> Какво следва?<br /> <br /> Нищо и половина. Все същите хамалски хватки.<br /> <br /> Тази седмица Карбовски щял да покаже флашките за една дама, относително млада, но младост не видяла. Един друг пък щял да покаже есемесите й до Бойко - ах, колко си сладичък, мускулчо мой. Ще ощипят Янето, но не до синьо. Сетне ще гърмят по един друг, неуспешно, разбира се. И още номера от селски вечеринки.<br /> <br /> Бойко ще продължава да играе футбол.<br /> <br /> Дежурният отбор от оплаквачки се включи с пълна сила. Същите, например, дето заради собствената си суета величаеха, а всъщност ощавиха с думи мутродраскача Георги Стоев и онзи Боби Ц. Горките измамници, как само бяха използвани, изстискани, осмукани - дай, дай още, малко са тия мръсотии, още, още, докато напълниха с пари ненаситния търбух на търгаша с лъжи, а те самите бяха наградени с по две парчета олово.<br /> <br /> Ген. Атанасов си изпя балалайката срещу Цветанов в &ldquo;На 4 очи&rdquo;, но каза и кой е &ldquo;бомбаджията&rdquo;. Онзи няма обаче да го съди, няма дори да го гърми. Цв. Р. пък не посегна към телефона си, за да включи веднага бомбаджията в разговора. Дори не зина от удивление.<br /> <br /> Когато пребиха Огнян Стефанов, една от камерите на близката сграда, насочена тъкмо към местопрестъплението, е била предварително изключена. Много удобно.<br /> <br /> Сега, според Атанасов, друга камера е била унищожена седмица преди фойерверките в чест на свободното слово. От някакъв пиян шофьор. Поздравления.<br /> <br /> Важното увисва непотърсено. Телевизиите нямат интерес към истинските отговори, открай време те не ги търсят, елементарното е тяхната стихия, задоволяват се с най-нищожното подаяние.<br /> <br /> Бойко каза, че същите хора - хора? - са взривили преди време негов близък. Все едно, че е споделил какво е закусвал. Това би трябвало да бъде основната тема през следващите седмици, трябва да разчекнат това негово твърдение, да го накарат - нали са му много симпатични - да каже цялата истина. Обаче са програмирани да не търсят дълбокия смисъл на случващото се.<br /> <br /> Бойко си пукнал главата и отишъл да гледа за седми път &ldquo;Големанов&rdquo; - дали не е решил, че с пукната глава ще го разбере по-добре.<br /> <br /> А трябва да го принудят да преведе какво е искал да каже преди една седмица.<br /> <br /> Никой не пита и доцент Алексей забомбата, той поне е специалист в това отношение, поне професор е в борбата с тероризма, нали. Обаче не го питат за бомбата, а за банковите лихви.<br /> <br /> Все едно да питат Бойко за &ldquo;Големанов&rdquo;, а не за взрива срещу приятелката му.<br /> <br /> В блюдолизничеството си човек лесно може да стигне до шаржиране, шутовете не съзнават кога прекрачват границата. Янето вече нарича Алексей доцент Петров (Новините в 18 ч на БНТ, 11 февруари). На &ldquo;Сан Стефано&rdquo; 29 нямат чувство за хумор, все пак са на държавна заплата, това не стимулира остроумието. Обаче и там не можаха да скрият насмешката си. Доцент по времето на соца бе, общо взето, синоним на неуспял човек.<br /> <br /> Можеха да отидат при доцента на улица &ldquo;Арарат&rdquo;, като си вземат и найлонови калцуни, за да не цапат, и да питат, но не го направиха.<br /> <br /> Ясно е. Уплашени са, не от днес - и то до такава степен, че дори не го съзнават. Побоят над Огнян Стефанов изигра своята роля.<br /> <br /> Хората от телевизиите свикнаха да живеят с полусурова храна, без да се интересуват, че публиката им все още е будна, независимо от всички усилия да я отегчат до смърт.<br /> <br /> Истинския атентат го извършват те с пренебрежението си към важното. Поначало то не задържа за дълго вниманието им, клоуните им са по-интересни. Те изпитват толкова истински чувства, колкото и<br /> <br /> порноактьорите по време на седмия дубъл<br /> <br /> В далечното минало остана стремежът да посегнеш към недосегаемото, както бе казал Галилей.<br /> <br /> Повечето от днешните телевизионни лица са просто разносвачи, в немалко случаи на небивалици. Породата на истинските коментатори е окончателно заличена, затова дежурните оплаквачки се чувстват толкова уютно в различните предавания. На повечето от тях им висят етикетите &ldquo;лъжец&rdquo; или &ldquo;преоценена стока&rdquo;, обаче ги търсят и търпят. Всъщност, ако все още имаше истински коментатори, те нямаше да обърнат никакво внимание на &ldquo;събитието&rdquo;. Или щяха да се задоволят с 13 думи: &ldquo;Няколко тъпаци с плоските си номера се домогват до своите пет минутки слава.&rdquo;<br /> <br /> Да се занимаваш с подобно събитие, е все едно да правиш аутопсия на една банална до вкиснатост история с мъртвородени персонажи.<br /> <br /> Новинарските емисии продължават да са по-щедри към тъпоумните спорове за нечия мъжественост, отколкото към изпитанието Шенген. Навремето беше ни втръснало всяка емисия да започва с другаря Живков, така беше, между другото, и по времето на Костов. Веднъж той беше направил нечуван скандал и стреснал шефа на тогавашния СЕМ Сашо Томов, който си е поначало храбро момче, че са сложили в началото на емисията на Кръстовден царя, а не него самия. Сашо дълго не можеше да разбере на какво се дължи този бяс.<br /> <br /> Сега обаче всички емисии дават предимство на крясъците на Янето, а не на посещението на еврокомисаря по сигурността. Майната му на Шенген. Връщаме се в 1990 година, когато доста често последният аргумент в споровете беше сладко ли е да си педал. Сякаш ако Бойко си признае, че мъничко се е увлякъл по Янето, това ще ни осигури по-голяма сигурност.<br /> <br /> Ако искате да разберете разликата между предишното и сегашното телевизионно поколение, трябваше да гледате коментара на Тома Томов за събитията в Египет в &ldquo;Шоуто на Слави&rdquo;. В началото Томето за кратко беше неспокоен, сигурно от страх да не изръсят някоя глупост от редколегията на шоуто. Но сетне всичко беше великолепно, езикът му бе блестящ, понеже думата, изречена от екрана, трябва да е като удар с бейзболна бухалка. Лигавенето и празнословието са за козметичните салони. Затова цяло мъчение е да слушаш някои днешни &ldquo;коментатори&rdquo; на същата тема, мисленето при тях е като физическо усилие, сякаш се чува как тракат чарковете в главите им.<br /> <br /> И както вече стана дума, отгоре на всичко се страхуват.<br /> <br /> А най-много се страхуват някои прокурорчета. Ако и сега не осъдят клеветниците на Волен Сидеров, че той е бомбаджията, Борис Велчев просто трябва да разпусне ведомството си. У нас най-напред се опитват да убият с думи, а сетне и физически. Прокуратурата е много<br /> <br /> толерантна към убийствата с думи<br /> <br /> Тя и досега не може да схване, че словесните полюции на доцента са много по-опасни,отколкото побоите и бомбите. Или не иска да схване, което е по-вероятно.<br /> <br /> Вижте го главният му клоун Янето. Само през последните десетина дни той е изрекъл толкова съставомерни квалификации, колкото, например, дори вестник &ldquo;Папарак&rdquo; не е написал от самото си създаване. Битката е опростена до крайност - откриваш си подходящия пумпал, навиваш го периодично и го пускаш да се дере.<br /> <br /> Медиите винаги са готови да му отделят внимание. Понеже не са и чували великата фраза на Петко Каравелов - една от последните достойни фрази в българската политика, който на излизане от Черната джамия, където е жестоко малтретиран, казва пред чуждите дипломати и журналисти: &ldquo;В моето Отечество не стават такива работи.&rdquo;<br /> <br /> Днес България говори пред чужденците с устата на Янето.<br /> <br /> Бруталното клеветничество, упражнявано в Брюксел от днешните Киряк Стефчовци, там няма никакво значение, то не е в състояние да привлече вниманието на полузаспалата чиновническа орда. Отровата обаче попива тук. Когато Кънчо Стойчев казва, че управлението на ГЕРБ е като ТИР без спирачки, трябва да се аргументира смислено, иначе можем да се запитаме дали това не се дължи на обстоятелството, че ще му вземат голф игрището край морето, пръкнало се след една чудесна заменка.<br /> <br /> Борислав Лазаров (Би Ти Ви) прави чудесни репортажи от света на занимателното, в тях обикновено границата между сериозното и ироничното е много тънка. Преди няколко дни представи с присъщия си маниер рекламния филм, с който София кандидатства за европейска столица на 2019 година. Основен персонаж в репортажа му бе лондончанинът Тери, на когото София, разбира се, много му харесва. В третата &ldquo;Всяка неделя&rdquo; представих неколцина англичани, които трайно се бяха заселили у нас - веднъж един от тях не можа да дойде навреме за предаването, понеже паднал от леглото и си счупил главата. Взех да се питам дали не се крият тук от Скотланд ярд. Това няма нищо общо с Тери, обаче ако продължаваме със словоблудствата и кьорфишеците, до 2019 година няма да сме интересни на никого с нищо, освен с останките от неолита. И докато Тери се заплесваше, Боби каза: &ldquo;София, единствената европейска столица, в която водата от чешмите на улицата е по-чиста, отколкото вкъщи.&rdquo; Но за него по-подробно друг път.<br /> <br /> А ето колко важни теми останаха без сериозно внимание или направо отидоха в канализацията.<br /> <br /> Шест големи търговски вериги са координирали действията си, практически за да ограбват българските производители.<br /> <br /> В шоуто &ldquo;Байландо&rdquo; парите от есемесите на зрителите не са стигнали до болните, за които бе организирана играта.<br /> <br /> В &ldquo;Шоуто на Слави&rdquo; прочетоха писмо до финансовия министър. Ето фрагмент от него: &ldquo;Напоследък в публичното пространство се появиха информации за големи суми от държавния бюджет, които се харчат за съвместни проекти с различни медии и рекламни агенции. В обществото има съмнения за неправомерно завишени разходи и за фрапиращи несъответствия между стойността на получените услуги и заплатената за тях цена. Като граждани на Република България и данъкоплатци имаме право да знаем какви средства харчи държавната администрация за реклама и медийни проекти. Какви суми от държавния бюджет са изразходени през 2010 г. за реклама и за съвместни проекти на министерствата с медии и рекламни агенции. Проведен ли е бил публичен търг при възлагането на тези проекти? Кои фирми са ги спечелили и при какви условия. Какви продукти са били изработени срещу заплатените от държавата средства?&rdquo;<br /> <br /> Изглежда Етичният кодекс на телевизиите тихомълком е променен - и вече не можеш да коментираш работата на компания, която ти е рекламодател. Един пример. Както си зяпаш обичайната телевизионна олелия, получаваш есемес от мобилния си оператор: &ldquo;Уважаеми клиенти, достигнахте 75% от кредитния лимит. При 100% изходящите разговори се спират. Моля, увеличете лимита си на *ХХ или внесете депозит.&rdquo;<br /> <br /> Набираш *ХХ и се оказва, че нямаш неплатени фактури, а текущата ти сметка е трийсетина лева при предплатен лимит от 200 лева.<br /> <br /> Случайна бъркотия ли е това, а тя трае вече дълги месеци?<br /> <br /> От великолепната поредица на &ldquo;24 часа&rdquo; &ldquo;Как станаха учени&rdquo; (автор Крум Благов) научаваме, че Иван Костов е бил по-правоверен дори от Живков. И за да се хареса на комунягите, дори критикувал бъдещ Нобелов лауреат. Подобно нещо никога няма да се появи по телевизиите. Там мухите ще продължават да го гледат благоговейно и да примират.<br /> <br /> <a href="https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=780548" target="_blank"><strong>Кеворк КЕВОРКЯН, в. &quot;Труд&quot;</strong></a><br />